Следователно Ато признава: когато е пишел на краля, тайно е предавал черновите от писмата на Главния интендант! Били са писма от един агент на Франция и, на всичкото отгоре, адресирани до владетеля — смъртен грях.
Ато обаче отрича да го е правел за пари: свързал се е с Фуке чак след като е изпаднал в немилост, тоест когато избухнал гневът на херцог дьо Ла Мейере и той се е нуждаел от сигурно скривалище (точно, както разказва Девизе в мемоара на прислужника).
За да докаже това, което казва, Ато прилага копие на едно писмо, написано до него от Фуке. Вълнуващ документ: Главният интендант пише на кастрата на 27 август 1661, няколко дни преди да бъде арестуван. Това е едно от последните му писма като свободен човек.
Получих вашето писмо от първия ден на месеца, заедно с това на кардинал Н.
Щях да ви пиша по-рано, ако не се бях разболял от настинка, която ме държа петнайсет дни прикован към леглото и чак вчера ме остави.
Готвя се да замина вдругиден с Краля за Бретан и ще се погрижа италианците да не залавят вече нашите писма; ще говоря за това с господин дьо Невьо веднага, щом бъда в Нант.
Не се тревожете за вашите интереси, защото имам специалната грижа за тях, и макар че в последните дни моето неразположение не ми позволи да се виждам с Краля както обикновено, не пропуснах да му засвидетелствам пламенното желание, което имате да му служите, и той е изключително доволен.
Това писмо ще ви бъде предадено от господин абата дьо Креси, на когото можете да имате доверие. Прочетох с радост онова, което ми съобщавате от името на кардинал Н., и ви моля да му кажете, че няма нищо, което аз да не искам да сторя, за да му бъда полезен. Моля ви също да поднесете поздравленията ми на госпожа Н.; поднасям й моите почитания и оставам неин покорен слуга.
Объркването, в което се намирам преди едно пътуване от подобна важност, не ми позволява да отговоря с повече подробности на цялото съдържание на вашето писмо. Изпратете ми отново една равносметка на онова, което трябва да бъде изплатено от вашата пенсия и бъдете сигурен, че няма да пропусна нищо, за да ви покажа уважението, което изпитвам към вас, и колко много искам да ви служа.
Ако наистина Фуке е написал това на Ато (оригиналът, ако е съществувал, отдавна е загубен), не е било блестяща идея да се оневинява, показвайки тези редове на краля. Прекалено двойнствена е връзката между кастрата и Главния интендант, прекалено изпълнена е с подозрения атмосферата около тях: заловени писма, тайни куриери, някой си кардинал Н. (може би Роспильози, приятелят на Ато?) и една загадъчна мадам Н. (може би Мария Манчини, племенница на Мазарини, бивша любовница на краля, която също се е намирала в Рим по онова време?).
Но най-вече буди подозрение балетът на Ато и Фуке около краля. Първият предава тайно личната си кореспонденция с Луи XIV на втория, който на свой ред препоръчва приятеля си на владетеля. И после тази пенсия, за която Фуке обещава помощ на Ато…
Независимо от скандала, в който е въвлечен, Фуке не е предал своя приятел. По време на процеса, когато го запитват за техните взаимоотношения, Фуке ще отговори по двусмислен начин, успявайки така да спести затвора на Ато: намерих пълно потвърждение в съдебните доклади, точно както Девизе разказва на гостите на „Оръженосеца“.
Последните години на Ато Мелани
През последните години кастратът Мелани трябва да е усещал тежестта на самотата. Може би затова прекарал последния период от живота си в дома си в Париж с двамата си племенници Леополд и Доминик, така че това, което казва прислужникът на „Оръженосеца“ в своя ръкопис — че през предишните години той му е предложил да го вземе със себе си, звучи съвсем достоверно.
На смъртния си одър Ато наредил всичките му книжа да бъдат опаковани и пренесени в дома на един верен приятел. Знаел е, че по време на агонията къщата е щяла да се напълни с любопитни и възползващи се от случая лица, жадни за неговите тайни. И може би си е мислил за времето, когато, както разказва прислужникът, се бил вмъкнал в кабинета на по-малко предвидливия Колбер…
Началното посвещение
Рита и Франческо ми бяха казали, че са намерили мемоарите на прислужника между книжата на Ато. Добре, но как са попаднали там? За да разберем, трябва отново да прочетем с внимание загадъчното начално посвещение, анонимното писмо без подател и получател, което предхожда разказа на прислужника:
Синьоре,
Като Ви изпращам тези мемоари, които най-накрая открих, дръзвам да се надявам, че Ваше превъзходителство ще разпознае в моите усилия да задоволя Вашите желания извънмерната привързаност, която винаги е съграждала моето щастие, когато имах възможността да я засвидетелствам на Ваше превъзходителство…
В последните страници на разказа прислужникът, разяждан от угризения, пише на Ато, предлагайки му отново своето приятелство. Обаче в текста има указание, че първо е попълнил един дневник, а после е написал подробни мемоари за събитията, случили се в странноприемницата.
Прислужникът казва, че Ато никога не му отговорил и че дори се страхува за живота му. Но ние знаем, че хитрият абат е оцелял и е живял още много години, и следователно трябва да е получил това писмо. Дори си представям първият проблясък на наслада при прочита на ония редове и после моментално страхът, и накрая решението: нарежда на едно свое доверено лице да отиде в Рим и да отмъкне мемоара на прислужника, преди той да попадне в погрешни ръце. Тези страници разкриват прекалено много тайни и го обвиняваха в най-ужасни престъпления.
Така че анонимното посвещение вероятно е написано на Ато от неговия довереник, след като е изпълнил нареждането. Ето защо Рита и Франческо ми казаха, че са открили мемоара на прислужника между книжата на Мелани.
Дали Ато и прислужникът са се срещнали отново? Кой знае, може би един ден абат Мелани, обхванат от носталгия, неочаквано е разпоредил на своя камериер да му подреди сандъците за път, тъй като му се е налагало да замине по спешност за Рим…
Инокентий XI и Уилям Оранжки
Документи
Една глава от европейската история, която трябва да се напише наново.
