оставяха да бъдат пропъдени.
Муре бе французин, стар и болен, и зрението му беше вече доста слабо. На години трябва да беше между шейсет и седемдесет. Беше придружаван от младия музикант-французин Девизе и от Помпео Дулчибени. Изглежда се радваше на доста високо обществено положение и на много добро финансово състояние в миналото. Това пък контрастираше подчертано с ужасно лошото му здраве — сякаш му се бе наложило да понесе дълготрайни страдания.
И после, защо един благородник като него е трябвало да отсяда „При оръженосеца“?
Знаех от Пелегрино, че кварталът Понте, където се намираше странноприемницата, вече от доста време не беше районът на скъпите странноприемници, който сега се разполагаше около площад „Ди Спаня“. Пребиваването „При оръженосеца“ беше може би по-удобно за човек, разполагащ със скромни средства. Или за някой, който иска да избегне близостта със високопоставени съседи, но защо?
Освен всичко останало дьо Муре никога не излизаше от странноприемницата, освен на свечеряване и то само за кратки разходки в околностите — със сигурност не по-далеч от площад „Навона“ или площад „Фиамета“…
Площад „Навона“, площад „Фиамета“ — слепоочията ми започнаха да пулсират мъчително и, след като с големи усилия се надигнах от стола, се строполих като труп на леглото си.
Когато се събудих на следващата сутрин в същата поза, вече беше ясен ден. Някой чукаше на вратата. Беше Кристофано, ядосан, задето в този час не се бях заел с нито едно от своите задължения.
Седнах на ръба на леглото с ужасно нежелание, след като бях спал прекалено малко. В панталоните си усетих газетата с хороскопи, който корписантарите бяха отмъкнали от Стилоне Приазо. Все още се намирах под въздействието на необикновените събития от току-що отминалата нощ: пътешествието из подземията, изпълнено с несигурност и изненади, преследването на Стилоне и най-накрая разказа на неаполитанеца за страховитите премеждия на абат Моранди и Кампанела, който изслушах в последните часове преди зазоряване. Толкова разнообразните впечатления за сетивата и за духа бяха все още живи в мен, независимо от умората, която ме надвиваше, когато отворих мързеливо книжлето. Може би и заради силната болка в главата, не устоях на изкушението да се отпусна отново на леглото, поне за няколко минути — така си казах. И се заех да разглеждам книжката.
В началото имаше едно дълго и написано на висок стил посвещение на някой си посланик Буонвизи, а после, от другата страна, едно също толкова дълго въведение към читателя.
После имаше таблица, озаглавена „Изчисление на появата на слънцето“, която също прескочих. Най- накрая намерих едно „Общо слово върху 1683-та година“:
Ще начене по начин сходен с практиката на Светата Църква Кат, Римска в петък, ден първи от Януари, и според астрономическия стар стил, когато Слънцето изпълни цялата обиколка на дванадесетте знака на зодиака, и ще се завърне наново в първата граница на знака на Овена, защото Fundamentum principale in revolutionibus annorum mundi et introitus Solis in primum punctum Arietis102. И тъй ето поради защо посредством тиконичната система…
Изгубил търпение изоставих това щедро излияние на астрологическа мъдрост. Прочетох малко по- нататък, че през годината щяло да има четири затъмнения (от които обаче никое не можеше да се наблюдава от Италия) и после една таблица с цяла купчина номера, за мен напълно загадъчни, озаглавена „Право издигане на небесния образ на зимата“.
Бях обезнадежден. Всичко ми изглеждаше изключително сложно. Бях се заел сам с търсене на някакво предзнаменование за настоящата година, а освен това, нямах и много време. Най-накрая открих едно обещаващо заглавие „Лунни месеци и комбинации и други аспекти на планетите за годината 1683“. Бях попаднал най-сетне на подробни предвиждания, разделени по сезони и месеци, които се отнасяха за цялата година. Прелистих страниците, докато най-накрая не намерих четирите седмици на септември:
Сатурн владее осмия дом, което застрашава много старческата възраст с опасности за живота.
Това ме притесни. Предсказанието се отнасяше за първата седмица на месеца, но беше сигурно, че само няколко дни след това старият Муре бе починал при загадъчни обстоятелства. Прелистих набързо в търсене на втората седмица, при положение, че Муре бе умрял на 11-ти, и съвсем скоро погледът ми се спря на следното:
Относно болестите, Юпитер владее шестия дом, който ще опита да дари здраве на мнозина боледуващи; но Марс в огнен знак, противоположен на Луната показва желание да покоси мнозина със зловредни трески и отровни болести, тъй като относно подобно разположение бе написано Lunam opposite Martis morbos venenatos inducit, sicut in signis igneis, terminaturque cito & raro ad vitam103. Сатурн владее осмия дом, което застрашава много старческата възраст с опасности за живота.
Не само бе предсказал, че старците отново бяха застрашени от Сатурн, познавайки с точност смъртта на синьор дьо Муре, но бе предвидил също така мъката, която моят господар и Бедфорд щяха да понесат поради „зловредни трески и отровни болести“. Без да се брои, че намекът за отровата засягаше възрастния французин повече от всеки друг.
Върнах се няколко реда по-назад и започнах да чета от първата седмица с намерението да не се отделям от четенето, дори и когато Кристофано дойдеше да почука отново.
Мъките, които ще се заредят под разположението на звездите през тази седмица, ще бъдат нам изпратени от Юпитер, владетеля на царския дом, който, за да се намери в четвърти дом със Слънцето и Меркурий, се опитва да извади на бял свят едно тайно съкровище: същият Меркурий, облагодетелстван от Юпитер в земен знак, означава отприщване на подземни огньове, и трусове със страх и уплах за човешкия род; ето за туй така бе написано: Ео item in terrae cardine & in signo terreo fortunatis ab eodem cadentibus dum Mercurius investigat eumdem, terraemotus nunciat, ignes de terra producit, terrores & turbationes exauget, minerias & terrae sulphura corrumpit104. Сатурн в трети дом, господар на седми, обещава смъртност голяма посредством сражения, и нападения на градове, а за да бъде в квадрат на Марс, предсказва капитулация на голям град, и това според Али и Леополд Австриеца.
Макар и с известни усилия (включително и поради високопарните препратки към големи имена от астрологическата наука), успях да разбера. И отново ме полазиха тръпки. В действителност, в предсказанието за откриването на едно тайно съкровище и за отприщването на подземните огньове и земетресенията с ужас и страх за човешкия род, разпознах без сянка на съмнение най-скорошните събития, разиграли се „При оръженосеца“.
Какво беше „тайното съкровище“, което щеше да излезе на бял свят през първите дни на месеца, ако не загадъчните писма, скрити в кабинета на Колбер и отмъкнати от Ато малко преди смъртта на министъра, настъпила именно на 6-ти септември? Всичко изглеждаше от ясно по-ясно и ужасяващо в своята неоспоримост. Освен това датата на кончината на Колбер, който със сигурност не беше умрял млад, съвпадаше със заплахите за живота на старите, за които говореше вестника.
„Земетресенията и подземните огньове“ също ми бяха добре познати. Не можех да не мисля за грохота, който в началото на месеца чухме да идва от килера. Ужасният тътен ни бе накарал да се уплашим от настъпването на някое земетресение, докато за късмет беше оставил след себе си само една пукнатина в стената на стълбите на първия етаж. Но едва се разминахме с това Пелегрино да не получи удар.
А какво да кажа за „голямата смъртност посредством сражения и нападенията на градове“, както бяха
