— Може би да. А може би не — усмихна се тайнствено Стилоне Приазо.
— Но защо тогава Нашият Господ е дошъл на земята. Ако силата на небесните сфери се простира над всичко — треперех, докато слушах самия себе си да говоря така, — значи не съществува и Спасението.
— Какво ще кажеш, ако ти разкажа, че дори и на Нашия Спасител — изсмя се Стилоне Приазо без никакво притеснение, — е бил предначертан земния път?
И той ми обясни, че първоначално на съставянето на хороскопа на Нашия Спасител се посветили цели тълпи учени със славни имена като
— И какво толкова се чете в хороскопа на Иисус?
— Не малко, вярвай ми. Разположението на неговите звезди е едно от най-изключителните. Според Джордано Кардано, ярката звезда, която се явява при раждането му, всъщност обозначава вечния блясък на неговата слава; Юпитер обозначава способността му да направлява по прекрасен начин, да бъде правдив и смирен; житният клас, с който изобразяват знака на Девата, дарява благородство, красноречие и пророчески способности; накрая асцендентът, който свързва Везните от осмата и деветата сфера, и точката на есенното равноденствие, придава на цялата картина божествена уникалност. Според Кампанела обаче звездната карта на Месията в крайна сметка не е толкова изключителна, както си мислят другите. Защото според Кампанела още по-изключителен бил, собственият му хороскоп.
— Собственият му хороскоп? Кампанела се е поставял над Христос?
— В общи линии. Инквизицията го обвини, че се представя за месия, тъй като, твърдеше, че при неговото раждане имало същото особено подреждане на планетите като в момента на раждането на Иисус.
— Основателно ли беше обвинението?
— И да, и не. Беше лъжливо, защото Кампанела, доколкото знам, никога не се бе обявявал за пророк. Отчасти бе вярно, защото той бе допуснал грешката да се изпусне, също и в затвора, че присъствието на седем планети в асцендента (много крале и императори не са имали повече от три) било нещо до такава степен изключително, че, както го бяха уверили някои еврейски и немски астролози, съвсем скоро той щеше да постигне власт над света. Малко дръзко предсказание, не мислиш ли?
— И как свърши всичко?
— По начин, доста различен от очакванията на Кампанела. Той прекара дълги години в затвора заради твърденията си. Именно Урбан VIII облекчи затворничеството му, за да си послужи с неговите астрологически умения. Всъщност по онова време вече се разпространяваха предсказанията на абат Моранди за наближаващата му смърт и папата се страхуваше.
— Значи Урбан VIII също е вярвал в астрологията, на която толкова се е противопоставял!
— Но разбира се! Вече ти казах, че всички, ама наистина всички, във всяка епоха са отдавали дължимото на мадам Астрология — изсмя се пак Стилоне Приазо. — Дори Галилей, когато е имал нужда от пари, е падал дотам да изчисли някой и друг хороскоп.
Папа Барберини, подхвана той отново, когато предсказанието за смъртта му започнало да се предава от уста на уста, паднал в плен на най-ужасяващи страхове. Докато публично показвал пренебрежение към предсказанията на абат Моранди, той повикал тайно Кампанела, молейки го разтреперан да предотврати заплахата. Доминиканецът се представил, както могъл: препоръчал разпръскването на ароматни есенции и парфюми срещу зловредните изпарения, карал паната да носи бели дрехи, които трябвало да предотвратят въздействието на затъмненията, палел факли, които символизирали седемте планети и така нататък.
— В началото късметът сякаш беше на страната на Кампанела. Опасността бе избегната и, след смъртта на Моранди, доминиканецът най-накрая щеше да се радва на папската признателност. Обаче неговата лоша звезда му нанесе нов удар: някой го предаде и така, поне в това, Кампанела стана равен на Иисус Христос. Без знанието му във Франция, на доверения му печатар, бе изпратен един негов таен ръкопис — De Fato Siderali vitando. Предателите бяха двама доминиканци, пламнали от завист поради слуховете, според които техният събрат бил стигнал до длъжността на съветник на Светата инквизиция. Френският печатар паднал в капана — повярвал, че Кампанела (който през последните години бе прекарал повече време в затвора, отколкото на свобода) не е успял да приложи към краткия трактат някакво придружително писмо. De Fato Siderali Vitando беше публикуван.
— Но този „De Fato Siderali Vitando“ не е ли книгата, която обяснява как да се избягват зловредните въздействия на звездите?
— Именно, и за Кампанела това беше поредната катастрофа. В книгата бяха подробно описани отклоняващите практики, на които Кампанела беше подложил папата. Церемонии, за които от доста време се носеха слухове из Рим и за които никой не разполагаше с доказателства, но които, според мнозина, бяха прикритие за демонични ритуали. De Fato изглежда бе изфабрикуван с единствената цел да подрони престижа на Светия Престол. За да успокои скандала и папския гняв, Кампанела трябваше с невероятна бързина да подготви друга книжка, в която се опитваше да покаже, че подобни ритуали не бяха нито израз на суеверие, нито дело на Сатаната, а се обяснявали според критериите на натуралистката философия и опита на сетивата. Накрая обаче се наложи доминиканецът да избяга във Франция, където намери подслон от преследванията и можеше да преподава в Сорбоната. Дори кралицата го помоли да изчисли хороскопа на току-що родения дофин.
— Тоест на Луи XIV?
— Точно така. За щастие Кампанела не сбърка последното важно предсказание в своя живот. Каза, че бъдещият крал ще управлява дълго, с твърдост и с успех. Така и стана. Но сега е по-добре да престана. Слава на Бога, малко ми се приспа.
Зазоряваше се. Приех с безмълвно облекчение края на разговора. Отново се укорих, задето самият аз го бях подбудил в началото. А в действителност не само че не бях разкрил абсолютно нищичко относно отравянето на дьо Муре или относно кражбата на перличките ми, но в края на това дълго събеседване мислите ми бяха още по-объркани от преди.
Питах се дали желанието ми да вляза в редиците на вестникарите не предвещаваше прекалено много опасности: прекомерната близост с лица, подобни на абат Моранди, който поверяваше предсказанията си на вестници и брошури, излагаше човек на риска да бъде сбъркан за астролог или, още по-лошо, за черен магьосник или еретик.
В същото време гърдите ми се изпълниха с напълно оправдан гняв: справедливо ли беше да се наказва човек, както се бе случило с абата от „Света Праксида“, за грях, който явно се опрощаваше на кардиналите и на папите? Ако астрологията беше само едно невинно занимание, обикновени фантазии, плод на бездействието, защо бе тогава това ожесточение срещу Моранди и Кампанела? Ако пък беше грях, достоен за тежко наказание, как бе възможно толкова много хора от папския двор да са се занимавали с това?
За мен бе доста трудно да изпитам лично достойнствата на науката за планетите и съзвездията. За да се разбере разположението на звездите в деня на раждането ми, трябваше да бъде известно именно това, което на мен, подхвърленото дете, никога не можеше да бъде дадено — денят и часът на раждането.
Пети ден
15 септември 1683
След като оставих Стилоне Приазо, се върнах изтощен в стаята си. Не зная откъде тогава ми дойдоха сили да попълня дневника си, но успях. Огледах вече изписаните страници. Обобщих отчаяно резултатите от скромните разследвания, които бях провел сред наемателите на „Оръженосеца“ — какво бях открил? Практически нищо. Всеки сгоден случай се беше оказал фалшива тревога. Бях научил факти и обстоятелства, които нямаха почти никаква връзка с тъжната кончина на синьор дьо Муре и които даже често ме хвърляха в още по-голямо душевно объркване.
Но какво знаех в крайна сметка за Муре, запитах се, докато от пусках бавно глава върху ръката си, седнал все още на писалището. Покрити от наметалото на съня, мислите се рееха надалеч, но не се
