им обсъждане, Амайден спокойно си отишъл вкъщи.
Новината, разбира се, достигнала веднага до съдията, който наредил да бъдат арестувани всичките дванайсет монаси от „Света Праксида“ и повикал Амайден.
— Тази адвокатска змия — изсъска Стилоне с отвращение — имал дяволската наглост да потвърди на разпита, че е оповестил публично тайната за дървения капак: — Два дни след арестуването на абат Моранди, Алесандро, слуга при гореспоменатия абат, ми рече, че отците разчистили кабинета и, вземайки писанията, ги изгорили. Рече ми още с изражение радостно, че съдът не ще да намери никакво доказателство срещу абата, защото нямало вече нищо, че били всичките писания предадени на огън — каза Стилоне, говорейки носово, за да имитира произношението на адвоката-предател.
Това било краят. Скоро след това всички монаси признали и накрая самият Моранди потвърдил, че е работил върху хороскопа на папата и че е упражнявал вестникарския занаят. Притиснат от въпросите на съдията, издал даже имената на колеги и приятели, които на свой ред вкарали други в капана.
— И така приключил процесът — казах аз.
— Точно обратното — отвърна Стилоне, — именно тук нещата започнали да се усложняват.
При обвиненията в съучастие рискували да излязат на бял свят много неудобни имена: преди всичко кардинали, наред с техните лични секретари и сътрудници, които, като разбрали предсказанието за близката смърт на Урбан VIII, се били допитали до звездите за потвърждения относно възможността си да се доберат до папската тиара. Още при първия разпит, Моранди подхвърлил на своите обвинители едно-две високопоставени имена: една книжка със сатири, която бил получил от секретаря на Консисторията93 и трябвало да е преминала и през ръцете на иконома на Свещения ватикански дворец; а една реч под формата на писмо, описваща предначертания от звездите живот на папата, бил дал на библиотекаря на негово високопреосвещенство кардинал де Медичи. Тази реч я бил преписал от отец Рафаело Висконти и била прочетена също така от кардинала племенник Антонио Барберини…
Папата веднага разбрал какво се очертавало на хоризонта: скандал, който щял да опозори цялата Консистория, а на първо място собствената му фамилия. Ето защо Урбан VIII веднага взел мерки, като наредил имената на понтифекси, кардинали, прелати и дори на някои светски лица да бъдат пропускани в протоколите и обозначавани с цифра отстрани, или просто оставяни като бели петна в текста. Лично негово щяло да бъде решението дали те да бъдат написани или не.
Когато протоколите от разпитите преминавали допустимата граница, се появявали тези
— Изобщо, кардинали колкото щеш — възкликна Стилоне. — Съдията, докато слушал разтреперан тези всеизвестни имена, съзнавал отлично, че този астрологически пазар се разигравал за сметка на същите тези облечени в пурпур господа, които рискували, ако слугите им изпуснеха някоя и друга думичка в повече, да се покрият с безчестие. И тогава всеки, който е хранил надежди да бъде избран един ден за папа, се прощава с амбициите си.
— И как свърши всичко? — попитах, нетърпелив да чуя какво общо има цялата тази история с отровата.
— О, за това имаше грижа… провидението — отговори Приазо с многозначително изражение. — На 7 ноември 1630 абат Моранди беше намерен мъртъв в килията си, легнал по гръб, със скромното расо и сандалите, които беше носил през целия си живот.
— Убит!
— Е, смъртта бе установена от един от неговите монаси, който не изрази съмнения: невидял „никакъв знак за злосторничество“ и мъртвият „се разпознава, че е умрял от естествена смърт, сиреч от треска и това аз добре го знам, понеже все съм бил негов помощник, докато беше в затвора“. Монахът казал освен това, че през изминалите дни абатът е бил болен.
Шест дни по-късно, лекарят на затвора „Тор ди Нона“ представил своя доклад — Моранди е починал след двадесетдневно боледуване. Първоначално е имал шестдневна треска, която се е влошила впоследствие и накрая се оказала смъртоносна. „Нито имам, нито ми се е представил повод да имам, подозрение за отрова“ удостоверява лекарят, подкрепен и от двама други колеги. Всички премълчават обаче, че два дни по-рано починал, след подобни симптоми, друг затворник, задържан заедно с Моранди, с когото си поделили някакъв сладкиш с неясен произход. Слуховете и подозренията за отравяне се носели, настоятелни и неукротими, в продължение на месеци.
Но каква полза от това? Отец Моранди бил мъртъв, понасяйки сам ужасната тежест на греховете на целия папски двор. С голямо облекчение, непредпазливо повдигнатото було, отново било спуснато възможно най-бързо.
Със собственоръчно написана папска наредба Урбан VIII заповядал на съдията да преустанови процеса, осигурявайки имунитет на преписваните, астролозите и монасите. Наредил също да не се предприемат евентуални бъдещи съдебни действия срещу тях.
Стилоне Приазо замълча и ме погледна. Беше се подсушил и се вмъкна в леглото, очаквайки в пълна тишина моята реакция на историята.
Следователно в случая на абат Моранди, както в този на синьор дьо Муре — разсъждавах аз, докато подреждах изчетканите дрехи на стола — отровата е била прикрита под лъжливите одежди на някаква болест.
— Но нима не са били виновни всички? — възразих аз, увлечен от тъжния разказ.
— Ако се позамислиш, преписвачите бяха преписвали, монасите бяха прикрили доказателствата, астролозите бяха спекулирали със смъртта на папата. А най-вече кардиналите бяха дали благословията си за всичко това. Така че би било несправедливо да не бъдат наказани. Но за целта трябваше да се стигне до присъда — забеляза Стилоне, — която би предизвикала шум. Именно това би било най-малко в полза на папата.
— Значи Урбан VIII не е починал през онази година?
— Не, съвсем не. Моранди беше сбъркал изцяло предсказанията си.
— А кога умря?
— През 1644 година.
— Но не беше ли именно тази датата, изчислена от отец Висконти, математикът?
— Разбира се — отговори Стилоне. — Стига само абатът на „Санта Праксида“ да се беше вслушал малко по-добре в своя приятел професора, щеше наистина да предскаже смъртта на Урбан VIII. Вместо това предрече своята.
— А какво се случи с астролозите след смъртта на Моранди? — попитах, потиснат от тъжната забележка.
— Ето го списъка на последиците: отричане за Галилей, изгнание за
На това място Стилоне замълча, като че отделяше минута, за да уважи паметта им.
— И астрологията бе задушена под тежестта на папските були — завърши той.
— Но ако Моранди беше разбрал, че наближава краят му, щеше ли да успее да го избегне някак? — попитах, отдавна забравил скритите намерения, с които бях подбудил разказа на Стилоне Приазо.
— Питаш ме дали може да се възпре предначертаното от звездите. Труден въпрос! Един свещеник доминиканец, Томазо Кампанела, човек с много познания и с извисен дух, написа
— Как така, значи дори този, който разчита звездите не е по-добре от другите? Значи човек не може да се противопоставя на волята на звездите! — извиках, разтърсен от трепет.
