Печатът

донесъл със себе си огромно количество арабски и халдейски ръкописи, заедно с обширна сбирка от йероглифни писания. Освен това познавал в дълбочина теологията, метафизиката, физиката, логиката, медицината, математиката, етиката, аскетиката, правото, политиката, тълкуванието на писанията, изкуството на дебата, моралната теология, реториката и изкуството на комбинациите. Няма нищо по-хубаво от познаването на Цялото, казвал обикновено той, и в действителност с огромно смирение и ad maiorem Dei gloriam109 разкрил тайните на гномиката, на полиграфията, на магнетизма, на аритмологията, на музургията и на фонургията, а благодарение на тайните на Символа и на Аналогията осветил мъглявите енигми на Кабалата и на Херметизма, свеждайки ги до Универсалната мярка на първичната мъдрост.

Освен това извършвал изключителни опити с механизми и други забележителни устройства, негови изобретения, събрани в основания от него музей в Collegium Romanum, йезуитския колеж в Рим, между които: часовник, задействан от растителен корен, който следял пътя на слънцето; машина, която превръщала светлината на свещ в чудновати форми на хора и животни; и накрая безброй катоптрични машини, парастатични кошове, мезоптични платна и сциатерични таблици.

Изключително образованият йезуит с право се славел, че е открил универсален език, чрез който можело да се общува с всеки човек по целия свят, така ясен и съвършен, че епископът на Виджевано му бе писал въодушевено, уверявайки го, че го е научил само за един час.

Почитаемият професор от Колегиум Романум беше разкрил също така истинската форма на Ноевия ковчег, установявайки колко и какви животни е съдържал, по какъв начин се разполагали във вътрешността му клетките, рафтовете, хранилките и коритата и даже къде се намирали вратите и прозорците. Освен това, бе доказал geometrice et mathematice110, че ако Вавилонската кула е била построена, то тя трябва да е била толкова тежка, че да наклони на една страна цялото земно кълбо.

Но преди всичко Кирхер бил изключителен познавач и учен на езици древни и непознати, върху които бе публикувал множество трудове, където изяснявал вековни загадки, между които произходът на религиите на древните, и за първи път правел достояние на останалите хора китайския, японския, коптския и египетския език. Бил дешифрирал йероглифите на Александрийския обелиск, който сега украсява фонтана, издигнат на площад „Навона“ от кавалер Бернини, който го възстановил, следвайки именно указанията на Кирхер. Историята на обелиска беше може би най-необикновената, която се разказваше във връзка с Кирхер. Когато огромното каменно произведение било открито в руините на Колизея, йезуитът бил незабавно повикан на мястото на разкопките. Макар че били видими само три от четирите страни на обелиска, беше предвидил какви символи щяха да се появят върху все още заровената част. И предвиждането се оказало точно и в най-дребните си детайли.

— Но когато вие го срещнахте, беше… как да кажа… — намесих се в този момент от разказа.

— Кажи си го направо — беше вдетинен — кимна Ато.

Наистина, в последните си дни големият гений грохнал от старост. Неговият дух, обясни Ато, се изпарил и съвсем скоро тялото му щяло да го последва — отец Кирхер починал една година по-късно.

— Лудостта е еднаква за всички, за краля и за селянина — обобщи абат Мелани, като добави, че в последвалите дни направил едно-две посещения на добре осведомени познати и получил потвърждение за жалкото му състояние, независимо че йезуитите се опитвали да го прикрият някак си.

— Но стигам до същината на въпроса — отряза изкъсо абатът. — Ако имаш добра памет, ще си спомниш, че в кабинета на Колбер намерих преди всичко кореспонденция от Рим, адресирана в началото до Главния интендант Фуке, написана в проза, която сякаш бе дело на ръката на духовно лице. В нея се говореше за поверителни сведения, за жалост неуточнени.

— Спомням си, разбира се.

— Е, добре, тези писма бяха от Кирхер.

— Как можете да бъдете толкова сигурен?

— Имаш право да се съмняваш — предстои да ти обясня просветлението, което ми дойде днес, още съм развълнуван. А вълнението е роб на хаоса, докато ние имаме нужда да подредим фактите. Както може би ще си спомниш, разглеждайки писмата, бях забелязал, че едно от тях започваше с mumiarum domino, нещо, което тогава не разбрах.

— Вярно е.

— Mumiarum domino означава „до господаря на мумиите“ и със сигурност се отнася до Фуке.

— Какво са мумиите?

— Това са останки на древните египтяни, намиращи се в саркофазите, предпазени от разложението посредством превръзки и загадъчна обработка.

— Така или иначе не разбирам — защо Фуке трябва да е „господарят на мумиите“?

Абатът взе една книга и ми я подаде. Беше сбирка от стихотворения на господин дьо Ла Фонтен — този, който в своите стихове беше възхвалил певческото майсторство на Ато Мелани. Отвори на една страница, която беше отбелязал и на която беше подчертал някои редове:

Отнемам малко време от Вас, а и от мен,
защото знам, че тази тема Ви привлича,
да постоя притихнал час-два този ден
в таз пищна зала, що на дворец прилича —
дворец, кралете древни приютил,
дошли тук от пътуване далечно
да, знам, цена висока сте платил
Сефрим и Киопес покой да имат вече

Сега напускам тоз чертог на древността,
и радост тиха гони моята печал,
докоснал съм на миналото прелестта
и вечно съм на Вашите услуги,
защото Хор, Сефрим и много друг
на поколенията идни Вий сте дал.

— Това стихотворение е посветено на Фуке. Разбра ли?

— Не много — отвърнах, раздразнен от многословната и неразбираема поема.

— А при това е съвсем просто. Сефрим и Киопес са две египетски мумии, които Главният интендант Фуке бе закупил. Ла Фонтен, който беше голям негов почитател, говори за тях в това духовито стихотворенийце. Сега те питам — кой тук, в Рим, се е интересувал от древния Египет?

— Това го знам — Кирхер.

— Правилно. Всъщност Кирхер е изучавал точно мумиите на Фуке, отивайки в Марсилия, където те току-що бяха пристигнали с кораб. И после беше поместил резултатите от своите изследвания в трактата, озаглавен Oedipus Aegiptiaciis111.

— Значи Кирхер и Фуке са се познавали.

— Със сигурност. Спомням си, че в трактата даже се бях възхитил на красивата рисунка на двата саркофага, която Кирхер беше накарал един свой събрат йезуит да направи. Следователно авторът на писмата и Кирхер са едно и също лице. Но едва днес свързах всички детайли и разбрах.

— И аз започвам да разбирам. В едно от писмата Фуке е назован dominus mumiarum, тоест „господар на мумиите“, защото е закупил двата саркофага, споменати от Кирхер.

— Браво, сам стигна до най-важното.

Положението наистина беше доста сложно и объркано. Накратко казано, абат Мелани беше разбрал, че