Япония!“. Той изглеждаше поразен от огромната цифра, както всъщност би могло да се очаква. „Защо японците не купуват нашето оборудване?“, настояваше за отговор той.
През 1985 година японският пазар на далекосъобщителна техника не беше толкова отворен за чуждестранни стоки, колкото американския — дотук твърдението му беше вярно. Струваше ми се обаче, че японският пазар скоро ще се открие по-широко, тъй като японската телефонна корпорация, която дотогава беше държавен монопол, беше на път да се превърне в частна. Оказах се прав. С изключение на някои второстепенни проблеми, останали от миналото, в момента Япония и САЩ имат най-отворените пазари за далекосъобщително оборудване в света. В подкрепа на казаното мога да приведа един съвсем прост пример. Япония е единствената държава в света, като се изключат САЩ, където можеш да си купиш американски телефон, да го включиш в контакта и да го използуваш направо. За съжаление повечето от американските телефони сега се произвеждат в Сингапур.
Но аз исках да кажа нещо много сериозно на г-н Брок. „Знаете ли, г-н Брок“, започнах аз, „оборудването, за което говорите, не е предназначено за широките потребителски кръгове. То се търси от специалисти в областта на съвременните технологии, които познават работата си отлично. Такива хора не купуват, водени от прищевки, хрумвания или повърхностни съображения за цената“. Той беше принуден да се съгласи. „Ето защо ако производителите на американска далекосъобщителна техника предлагат толкова качествени стоки, че да впечатлят купувачи, можете ли да ми обясните причините за предпочитанията на американските оператори на далекосъобщителна техника към японските, а не американски изделия? Би трябвало да зададете същия въпрос на американските фирми, вместо да ни обвинявате в прекомерни продажби“. Напомних му, че не може да се продаде онова, което хората не желаят да купят.
Когато помагах на „Дженерал Мотърз“ да направи първите си инвестиции в Япония, мислех, че ще използува японския си партньор за продажба на колите си в Япония и няма да разчита на един-единствен търговски агент за цялата страна, както прави и до днес. Но „Дженерал Мотърз“ постъпи по друг начин: помоли японския партньор да изнася за Америка двигатели и по-късно — готови малолитражни автомобили. Впоследствие „Дженерал Мотърз“ настояваше за изключения от споразумението за доброволни ограничения, което японските производители приеха, за да облекчат състоянието на американската промишленост. „Дженерал Мотърз“ искаше увеличение на внасяните от Япония коли. Към тях се присъедини Лий Лакока от „Крайслер“, който известно време беше най-отявленият привърженик на ограничаването на японския внос за САЩ. (После се оказа, че една от японските малолитражни коли, модел 1986 година, внасяна от „Дженерал Мотърз“, зае първо място по икономичност сред автомобилите на американския пазар).
Не вярвам, че това е пътят, по който американската промишленост ще повиши конкурентоспособността си и ще реши проблема с търговския дебаланс. В беседа пред Масачузетския технологически институт изтъкнах, че нашият завод в Калифорния осигурява 85% от всички наши телевизори на американския пазар. Останалото количество са малки приемници, които доставяме от Япония. Всъщност ние изнасяме кинескопи от Америка за заводите ни в Япония. Десетки японски фирми работят в САЩ. Те произвеждат коли, камиони, авточасти, музикални инструменти, прибори за машиностроенето, електронни устройства, телевизори, ципове, соев сос и др. Всички те са направили известен компромис, за да произвеждат в Америка. Зная със сигурност това, защото чрез организиране на производство в САЩ ние жертвуваме част от печалбите, които бихме могли да реализираме от вноса на японски стоки. Вярно е, че при това положение се възползуваме от възможностите за бързи доставки и други предимства, но не трябва да се забравя, че японските фирми, които имат производствена дейност в САЩ, допринасят за развитието на американската икономика по най-различни начини — намалява се вноса от Япония, създават се работни места, осъществява се трансфер на технологии, развива се мрежата от услуги.
Същевременно американските фирми-производителки на полупроводници сега произвеждат значителни количества в Япония, които изнасят в САЩ както за фирмите-майки — например „Тексас Инструмънтс“ или „Моторола“ — така и за други компании. Но тези доставки увеличават японския износ и задълбочават липсата на баланс в търговията. Около една трета от японския износ за САЩ представлява промишлени стоки, които се купуват от американските фирми, а не от потребителите. В действителност последните статистически данни от 1985 година показват, че около една трета от общия обем на износа от Япония за САЩ, равняваща се на 19 милиарда долара в стойностно изражение, представлява доставки от японски филиали за фирмите-майки в САЩ — както крайни продукти с американска търговска марка върху тях, така и отделни части. Освен това много фирми в страните от Европейската икономическа общност произвеждат собствено оригинално оборудване в Япония, но тяхната продукция естествено се отчита като японски износ в чужбина. Така например западногермански английски, френски, белгийски и холандски фирми продават на вътрешния пазар копирни машини, произведени в Япония, но с тяхното собствено име. В САЩ и Италия съществуват фирми, които продават инструментална екипировка по същия начин. САЩ, Франция, Великобритания и ФРГ имат фирми, които продават на пазара произведена в Япония строителна техника. Три американски фирми в областта на роботиката произвеждат роботите си у нас.
Заслужава да се отбележи в тази връзка, че въпреки преобладаващото мнение, буквално хиляди американски и европейски компании извършват делова дейност в Япония. Само Американската търговска палата има приблизително 600 фирми-членки. 114 от 200-те най-големи фирми в списъка „Форчън 500“ (списък на най-големите фирми — б.пр.) притежават значителна собственост в японските си филиали. Данните на японското Министерство на външната търговия и промишлеността сочат, че текущите печалби на чуждестранните филиали в Япония, пресметнати като процент от общия обем на продажбите, са постоянно по-високи от съответната цифра за японските корпорации, които се занимават със същия бизнес.
Струва ми се, че проблемите на чуждестранните фирми по отношение на конкуренцията с Япония се дължат колкото на техни слабости и пропуски, толкова и на успехите на японската промишленост. Американците и европейците не бива да обвиняват Япония за това, че тя произвежда висококачествени и привлекателни стоки. Вярно е, че в миналото беше невъзможно или в най-добрия случай много трудно да се създаде в Япония чуждестранен филиал или дори смесено предприятие, каквито и да са историческите оправдания, ако изобщо има такива. Но времената се менят и много от критиците на Япония безнадеждно са изостанали от съвременността. Става дума, че нито една американска фирма не прояви интерес към нашата технология за компактните дискове, а бъдещето принадлежи на нея. Всички големи японски и европейски производители вече съгласуваха необходимите в тази област стандарти.
Ние пристъпваме към ново поколение изделия, докато американските фирми упорито се придържат към старите 12-инчови черни аналогови плочи, които в скоро време ще бъдат толкова демодирани, колкото са днес някогашните стандартни плочи за 78 оборота. Ако другите не схващат съществуващите възможности и отказват да се включат в бизнеса, ние се възползуваме от създалото се положение. Но не ми харесва, когато следват оплаквания, че другите са били прозорливи и са завладели пазара. Американските фирми не трябва да обръщат гръб на тази технология и да се отказват от нея, защото тя ще има разностранни приложения не само във възпроизвеждането на звукозаписи.
Парадоксът се състои в това, че именно в САЩ бяха направени първите стъпки, осигурили възможност за пробива в звукозаписа и звуковъзпроизвеждането, но днешните американски фирми изглежда отделят повече внимание на сферата на услугите за сметка на внедряването на нови технологии в производството на привлекателни за огромната потребителска маса стоки. Според мене непрекъснато трябва да се връщаме към темата за опасността от износа на американска продукция. Вместо да се съсредоточат върху дългосрочното повишаване на конкурентноспособността на американските стоки, редица менажери в САЩ все още предпочитат изгодните търговски сделки за продажба на ниски цени, които гарантират бързи печалби. В. резултат на това все повече американски фирми търсят японски и други производители като източник на стоки, реализирани от името на американската фирма и с нейната търговска марка. Може да се каже, че до известна степен този подход е благоприятен за отделната фирма и даже за световната търговия, но опасността се състои в лишаването на производителя от права и отговорности.
Много американци се правят, че не забелязват настъпването на нова епоха, докато французите предприеха много строги, даже наказателни мерки, вземайки предвид променените реалности. Признавам възхищението си от тяхната изобретателност и остроумие, с които забавиха вноса на японски видеосистеми през 1983 година. Французите определиха само един пункт за доставка на японски видеоуредби — малкия градец Поатие във вътрешността на страната, където някога френските войски спрели нахлуването на
