империализъм, в резултат на което народът и страната търпяха национални катастрофи.
8. При характеристиката на предателската роля на Кобургската династия да се отчете, че първоначално Фердинанд беше агент на австрийските реакционни среди, проправящи пътя на германския империализъм на югоизток. В първата световна война Фердинанд играе ролята на ратай-храненик на германските империалисти. Режимът на Борис беше подготовка към окупаторската война на страната на Германия. В книгата на Мадол на френски език „Фердинанд Български“ има много автентични документи, доказващи предателската роля на Фердинанд като германски агент.
9. Към разрив на балканския съюз 1912 г. тласнаха династическо-шовинистическите кръгове във всички балкански страни. Но главната, решаващата роля изигра Фердинанд със своята клика, действуващ в качеството си на отявлен немски агент, както по-късно той призна пред австрийския министър.
10. Накрай, нужно е нагледно да се посочи какво би станало с България, ако предателската германо- фашистка клика не бе срината на 9 септември и ако държавната власт не бе минала в ръцете на ОФ. България беше на границата на пропастта.
От тук изводът:
Да се укрепва ОФ, да се пази като зеницата на окото патриотическото единство на българския народ, безпощадно да се унижава фашизмът, в никакъв случай да не се допуска връщане към мрачното и позорно минало.
Приложение № 3
Задгранично бюро на БРП (к) — Москва
до Централен комитет — София
ИСТИНАТА ПО БЪЛГАРО-СЪВЕТСКИЯ ПАКТ
Предложение за мир, а не за война, както твърдят противниците на пакта. Касае се не за нападателен военен съюз, а за пакт за взаимна помощ срещу чужди нападения... истината е, че българо-съветският пакт не само не отслабва, а усилва международните позиции на България. Страховете на някои, че с приемането на съветското предложение щели да се влошат отношенията на България със силите на оста, са неоправдани. Предложеният от СССР пакт за взаимна помощ не изключва присъединяването на България към Тристранния пакт, ако тя, България, намери, че това е износно за нея... Той не излиза вън от рамките на германо-съветския договор за приятелство и ненападение. Германия не веднъж е декларирала, че признава преимуществените интереси на СССР в Черноморския басейн и Проливите. Съветското предложение не само не е насочено срещу силите от Тристранния пакт, но, повтаряме, то не изключва даже едно още по-тясно сближение с тия сили, ако интересите на България и СССР наложат това. А на тия, които се страхуват от такова по-тясно сближение, би могло да се каже, че условията на войната ще го наложат, то няма да представлява никаква опасност за България, щом като тя ще може да се облегне на СССР. Ние не предрешаваме никакъв въпрос, но не може да има никакво съмнение, че ако СССР би влязнал някога в Тристранния пакт, неговата роля там ще бъде не такава на васал, на пето колело, каквато е ролята на Румъния или Унгария и каквато би била неизбежно ролята на България, ако тя се свърже самостоятелно с тройния пакт, а роля на първостепенна, на решаваща сила, думата на която ще тежи при уреждането съдбините на Европа и на целия свят...
Заб. Документът се печата със съкращения.
Приложение № 4
ПИСМО НА ГЕОРГИ ДИМИТРОВ ДО ТРАЙЧО КОСТОВ (ЛИЧНО)
Согласен с оценкой Политбюро последних собитии. Учитьъвая однако общую обстановку, настоятельно советую быть в своих действиях и дальше твердыми, но умеренныйй, проявлятъ максималъную маневренпостъ и гибкостъ в отношениях к союзникам, в частности в отношении звенарей, не брать слишком высокий, агрессивный тон, не вытячивать внешне чересчур руководяшую роль коммунистов в правительстве и в Отечественном фронте, не предпринимать шаги, не являющиеся абсолютно необходимыми, но которые могли би содействовать сколачиванию антикоммунистического блока. В нинешний момент надо избежать правительственного кризиса. Мало того, что мы не стремимся к такому кризису. Мы должни сделать все зависящее от нас, чтобы расстроить плани внешних и внутренних провокаторов, которъйм именно нине въйгоден такой кризис. Разумеется, мы должни использоватъ последние собития, чтобы укрепить свои позиции в армии, в государственном аппарате и в стране, но зто надо делать умно, тактично, не забывая, что мьй далеко еще не так сильньй, чтобы могли быть единственним решающим фактором в стране и диктовать нашу волю союзникам. Мы не должный забытать, что если наши противника отступают, то большую долю зтого надо отнести за счет наличия Красной Армии в стране. Иначе ми имели бы уже гражданскую войну. По-моему, у нас проявляется некоторое увлечение, имеется переоценка наших, сил и недооценка сил наших противников, внутренних и внешних. А зто-как вы сами знаете — серъезная опасность. Ми должни твердо помнить, что в нынешней обстановке возможно только коллективное руководство государственнъйми делами, и это обязивает нас к некоторъйм самоограничениям, что, конечно, никак не означает проявления с нашей сторони слабости или беспринципности. При первой возможности напишу вам по этому поводу подробнее. Прошу спокойно и трезво обсудить ети мои замечания и сообщить мне ваши соображения.
13.12.1944 г.
Приложение № 5
ПРОТОКОЛ
Заседание на секретариата по хода на Народния съд и мерки за отстраняване на някои недостатъци. Присъствуват: Трайчо Костов, Георги Чанков, Петко Купил, Титко Черноколев, министър Минчо Нейчев; Карло Луканов, Александър Костов, глав. нар. обвинител Георги Петров, народните обвинители и съдии Светослав Кираджиев, Вера Начева, Рада Тодорова, Гешков, Димитринка Йосифова, Гаврилов, Владимир Димчев, Шулев, Върбан Ангелов.
Дневен ред: По хода на Народния съд и мерки за отстраняване на констатираните недостатъци.
СВЕТОСЛАВ КИРАДЖИЕВ: Подготовката на процесите започнахме на 9 септември, при липса на удобства. Бяхме определили съдът да започне работата си на 20 декември — така и стана. Процесът не може да завърши бързо, защото работата е огромна. Постъпиха отговори, съгласно с закона, от 110 народни представители. Те са писали по 20 до 50 свидетели, от които допуснахме до 15 %, т. е. по 2–3 души, предимно от София, за да не се бави процесът поради неявка на свидетели. Всеки подсъдим има право на 2 защитници. Установена процедура нямахме, ръководехме се от началата: свободна преценка, бързина, съвест, целесъобразност. Почнахме от най-важните депутати: Логофетов, д-р Минков, които трябваше да изслушаме по-дълго, тъй като те хвърлиха обилна светлина върху българското Народно събрание, короната и пр. Напоследък ускоряваме съдебното дирене, защото се изреждат по-дребни фигури, ренегати, провинциални търговци и др. До днес разпитахме 37 души. Заседавахме непрекъснато по 6 часа дневно. Всичко се стенографира. Не позволяваме никаква политическа защита в полза на фашизма. Самата работа ни научи да процедираме по следния начин. Всички въпроси съкратихме в началото на 3, а след това на 2 групи. Никой от съдиите не задава въпроси освен чрез мен, като ми дава написани бележки. Само Гешков
