Два-три дни преди Великден един дрипав селянин с кошница червени яйца на ръката, с парче хляб и няколко глави праз в пояса наближаваше рано-рано северните Х-ски врата. Неколцина агенти на тютюневата режия и двама заптии спряха пътника, да го претърсят за контрабанда тютюн. Обаче селянина знаеше добре турските обичаи: той подложи кошницата на претърсвачите си, които заграбиха по няколко яйца, и го пуснаха непретърсен. А тоя селянин имаше на раменете си глава за хиляда лири. Той беше Хвъркатия дявол с два револвера в пазвата…
В Х. както трябаше да се очаква, Гоце беше успял в мисията си: новогодишното решение се изменяше в духът на неговия план. Така щото организацията щеше да предприеме само едно усилено до най-висока степен движение посредством четите, а не въстание посредством цялото население. А да се подготвят по- добре четите, повсеместните действия се отлагаха за през август.
Гоце мислеше да почне работа пак от серското окръжие, дето го чакаше и четата му. На излазяне от Х. той беше разпоредил да се явят по Гьоргевден в Алиботуш предстанители на околийските комитети и на четите из окръжието. Един окръжен конгрес трябаше да обсъди най-подробно планът за участието на серското окръжие в проектираните действия. Избрани представители на околийските комитети и на четите бързаха към определения сборен пункт. И Гоце бързаше нататък. Но той не достигна.
Нека споменем пътьом, че тъкмо по това иреме станаха солунските атентати. Ще освободим читателите си от всякаква догадка: известието за тях беше настигнало Гоця в серските села. Освен туй не ще бъде излишно да отбележим, че тия атентати не бяха дело на революционната организация. Те бяха подготвени от група самоотвержни момци, партизани на чисто анархистично действие. Революционната организация търпеше съществуванието на „независимите“, защото не само не й бъркаха, а, напротив, услужваха й. Страхът от преждевременни разкрития и осуетяване на работата беше заставил групата да побърза с атентатите си.
На 19 април вечерта Гоце пристига в с. Баница, немного далеч от Сер. Там отиват и две чети — серската под воеводството на Георги Бродилията и драмската под воеводството на Димитра Гущанов55, всичко двадесетина души. Гоце се настанява в една къща с Г. Бродилията, Д. Гущанов, случилият се там Д. Хаджидимов и още две-три момчета. Останалите четници се настаняват в друга една съседна къща. И целият 20 април минува за нашите хора твърде весело. Гоце не знаеше, че на утрешния ден той не ще бъде вече жив. И че на втория ден трупът му ще бъде носен чак до Сер, отдето ще го повърнат веднага за погребение в Баница.
Дали да предположим, както мнозина, че турските власти бяха влезли в дирите на Гоце било още от Х- а, било от Х-ските села? Или да вярваме като някои, че той беше предаден от горнобродинския учител Андрей, който по-късно предаде още сума хора из околните села? Или най-после да се усъмним, както всички баничани, в един техен съселянин, който има потурчена сестра и който си живува отлично с турчина зет?
На 21 април рано сутринта Гоце и другарите му биват разбудени от една бабичка, която влетява при тях изгубила и ума, и дума:
— Станете, момци! Аскер загради селото и търси по къщите…
Един Гоцев съученик от Военното училище, бившият на българска офицерска служба турчин Тефиков, началствуваше хилядата души низами, които обръщаха Баница наопаки.
В половина час Гоце и всички момчета са готови вече за предстоящата кървава схватка.
През това време турците събират мало и голямо от обискираните къщи и твърде скоро почти цялото селско население бива турено под стража. А обиските наближават и към двете къщи, в които са четите.
Тогава наскоро беше издадено от Цариград секретно разпореждане да се унищожава всяко село, в което се намери революционна чета. Така бяха изгорени селата Балдево (Неврокопско), Карбинци (Щипско), Смърдеш (Костурско) и още някои. Гоце поисква да излезе вън от Баница, преди да бъде запалена, дано по тоя начин я спаси. И затова, наместо да причака нощния мрак укрепен в каменна къща и тогава да се втурне върху турските редове56, той заповядва на момчетата да бъдат готови за излазяне след него. С гордо вирната глава и с пламък в очите Гоце повежда малката си дружина срещу неприятеля. Обаче подир минута обсадителите изсипват с викове върху тях градушка от няколкостотин куршума.
— Лягайте! — командува Гоце, като прави същото край една малка пресъхнала речица.
— Раниха ме — обажда се глас измежду момчетата. — Майко, умирам — чуе се по-нататък. — Убиха Димитра — вика трети…
— Кучета! — псува Гоце и гръмва срещу турците. Но преди да затвори, един куршум го шибва в гърдите — и бликва струя гореща кръв…
Мъртвият Гоце
На 20 април Гоце разказваше на другарите си по-раншни свои сънища, които съвпадаха с избиването на близки нему хора, и думаше:
— С нашия живот, какъвто е, станах вече и фаталист. Нощеска сънувах, че турци ме удариха в сърцето. Щипската чета е разбита в Карбинци. Милан, брат ми, е в тази чета и сигурно е убит.
Гоце не беше сънувал смъртта на втория свой по-малък брат: Милан падна много по-късно, летос, в Неманци, Кукушко.
Гоце забравяше своите неотдавнашни предчувствия. Сънят пророчествуваше неговия гроб.
Почти едновременно с Гоце биват убити още шестима, в това число и Гущанов. Останалите живи влазят в една плевня, отдето след цял ден сражение се измъкват незабелязано между пламъците на Баница, цяла изгорена.
— Петнадесет часа — спомня си г. Хаджидимов — турците не посмяха от куршумите ни да приближат нашите убити. Петнадесет часа ний гледахме мъртвия Гоце, приведен сякаш върху гробът на Македония. И петнадесет часа ни се късаха сърцата…
Защото осиротяваше цял народ.
Двете собственоръчни Гоцеви писма, които следват в снимъци, са адресувани до г. Никола Малешевски в гр. Дупница. Едното писмо свидетелствува всичката неоснователност на мнението, което съществува в странство, че уж българските власти били вземали никакви мерки против четите, които се организират на българска земя и минуват в Турско. Второто писмо, както поменахме и в книгата си, хвърля светлина върху някогашните отношения между г. Сарафовия комитет и революционната организация. За избягване на какви да е недоразумения ний ще прибавим, че през 902 година г. г. Сарафов, Давидов и Ковачев, бивши председател, подпредседател и секретар на върховния комитет, усвоиха възгледите на вътрешните дейци и се туриха на разположение на революционната организация. Не счетохме за нужно да зачеркнем шифрованите редове, които се срещат в писмата, защото шифърът, с който са написани, отдавна вече не е в употребление; освен това в казаните редове не се крие и някоя особна тайна.
Информация за текста
Набиране (по първото издание — София, 1904 година): Васил Карлуков
Източник: [[http://www.promacedonia.org/gd/index.html|Книги за Македония]] (през [[http://slovo.bg| Словото]])
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/7465]
