неправилно тълкуване и обобщаване на този факт. Мисълта на Стендал: „Студена жена е жената, несрещнала още оногова, когото трябва да обича“ важи за някои, но в никакъв случай — за всички жени, които „нищо не усещат“. Аноргазмията (и фригидността) може да се съпътствува от неподправена любов към партньора, както и обратното — оргазъм може да се достигне и без любов. Освен това всяка жена (и всеки мъж) реагира различно. Ако тя не се покаже много пламенна, това далеч не означава, че й липсват любов, копнеж и желание.
Аноргазмията у жената може да бъде предизвикана от вътрешно отхвърляне на партньора, което не се отнася винаги за цялата му личност, но може да се ограничава за отделни негови черти; това е напълно нормално явление. Много жени с развито либидо реагират полово и спрямо по-малко обичан мъж, но за истинско ощастливяване е необходима взаимност на чувствата. Поради това жената обикновено желае за полов партньор само този мъж, с когото е свързана с любов. Под „любов“ не бива да се разбира само симпатия или приятелско отношение. Тук вече е необходима страст, която придава динамика на връзката. Някои жени без оргазъм отговарят на въпроса, дали обичат мъжа си така; „Е, да, обичам го, той ми е много симпатичен и е наистина добър и мил човек, не намирам никакъв недостатък у него.“ Най-често се оказва, че тази „любов“ в същност е само симпатия, която се е създала по време на съвместния живот или на продължителното познанство. Тя обаче никога не е произлязла или прераснала във вълнуващото чувство на влюбеност и никога не я е карала да чезне часове и нощи от копнеж. Нерядко такива жени споменават друг мъж, който ги е привличал по-силно.
Често пъти тези жени признават, че поради разочарование са сключили прибързано брак с мъжа, който в момента ги е ухажвал. Надявали се, че по този начин ще преодолеят болката и по-лесно ще се откъснат от другия, но същевременно ще му покажат колко са желани, с надеждата да го накарат да се завърне. Тя никога не се е сбъдвала. Тези жени в същност измамват себе си и преди всичко — мъжа, с когото са сключили брак. Много често зад това поведение се крие отдавна отживелият възглед, че за жената е срамно да не се задоми на млади години или да бъде изоставена. Самоуверената, образована и издигната в професията си жена обмисля задълбочено, преди да се обвърже, защото не търси сигурност, а се стреми към пълноценен брак, в който може да продължи да разгръща личността си.
Ако все пак бракът лекомислено е сключен по споменатите по-горе мотиви, прибързаният съвет към жената да се разведе отново би бил също така лекомислен. По-скоро тя би трябвало да си представи реалистично ежедневието в брака и от тази гледна точка да провери ролята на бившия, който в края на краищата е злоупотребил с нейното доверие и любов. От друга страна, тя трябва да обогати с любов и общи интереси живота с мъжа си, преди да помисли за развод.
Жените, които още не са направили крачката от буйните увлечения към зрялата любов, също са склонни да идеализират копнежа си по предишния си приятел или по някой друг мъж, с когото може би даже никога не са били интимни. Такива блянове пречат на всеотдайността към съпруга. Но съпрузите, които се трудят съвместно да изпълняват жизнените си задачи, успяват да израснат и се разбират все по-добре и преодоляват тези странични пориви на чувствата.
Ние не искаме да си затваряме очите пред факта, че някои омъжени жени имат любовник, с когото се чувствуват полово по-задоволени, отколкото със собствения си съпруг. В много такива бракове мъжът не е съумял да бъде и любовник на жена си и да се държи така с нея, че тя да бъде щастлива само с него.
Ако, от друга страна, разгледаме по-отблизо тези „обожатели“, ще открием между тях немалко женени мъже, които спрямо чуждите жени се държат твърде галантно, за да си доставят „разнообразие“. Същевременно те пренебрегват по най-груб начин собствените си съпруги. Макар неуважението към съпругата да ги издава, много жени се поддават на техните любовни обяснения, защото, колкото по-малко са научили за човека от образованието и от житейския опит и колкото по-малко са осъзнали достойнството на личността си, толкова по-лесно е за ухажьора да изиграе при случайните срещи козовете си и да импонира с необвързващата си романтика.
Някои жени „недочуват“ естествено не винаги новите простички любовни мелодии на съпрузите си, тъй като всекидневието с неговите задължения, грижи и задачи ги заглушава, а долавят като музика комплиментите на любимия си, които не е необходимо той да доказва на дело. „Да бъдеш любовник е по- удобно, отколкото да си съпруг, както е по-трудно да бъдеш винаги в настроение, вместо от време на време да казваш любезности“ (Балзак).
Такъв мъж се проваля най-често, когато трябва да направи жертва за жената, която уж толкова обичал, и когато се опасява за общественото си положение и за авторитета си. Често пъти едва нежеланата бременност на жената разкрива слабостите на характера му.
Някои жени отначало премълчават в брачната консултация, че вече не понасят съпруга си, и се надяват да получат съвети за поносим съвместен живот. Най-често това са жени, които заради децата и от други съображения желаят да запазят брака си с нелюбимия мъж. Нерядко те разбират причината за аноргазмията си едва тогава, когато са били полово възбудени от някой друг мъж. Има наистина трагични случаи, когато жената е белязана с мнима фригидност в близостта със своя съпруг, но реагира сексуално спрямо друг толкова силно, че само неговото приближаване вече събужда у нея непознати досега усещания. Пламенната любов е в състояние временно да помете задържащите емоции, страховете и опасенията и дори да обезсили утежняващите фактори на непозволеното и неблагоприятните условия.
Да се поощрява обаче опитът с друг мъж в случай на на оргазмия би било погрешно — и не само от морални съображения. Това би предизвикало още по-тежки конфликти и би застрашило щастието на едно цяло семейство, което не се състои само в половото разбирателство между съпрузите. По-уместно е да бъдат използувани всички шансове, за да се възстанови хармонията, всички възможности да се намери път към единството и да се разгърнат всички любовни чувства. Неженените и младоженците без деца би трябвало обаче много скоро и сериозно да се замислят дали недостатъчната любов и произлизащите от нея полови разногласия обещават трайна връзка в бъдещето.
Съществуват и двойки, които отлично се разбират и се обичат, но реагират полово абсолютно противоположно и коренно се различават, нямат и никога няма да имат взаимен резонанс и чувствуват това. Този извод не бива обаче да се прави, преди да е било сторено всичко, за да постигнат правилна взаимна нагласа.
Най-после има и такива случаи, когато една жена еднократно откликва сексуално с непознат досега жар на някой мъж, който нито предизвиква, нито заслужава по-висшата форма на човешката любов. Сключените с чисто сексуални мотиви бракове сполучват още по-рядко от сключените по платонични съображения. Недостатъчното разбирателство във всички други области на брака може за известно време да бъде уравновесено от чувственото опиянение. Демоничният прелъстител или рутинираният плейбой17 e всичко друго, но не и добър съпруг, баща и спътник в живота. Точно когато й е нужен, когато трудностите на живота изискват той да е до нея, неговата натруфена мъжественост се изпарява. Никак не е случайност, че подобна полова подчиненост се среща почти без изключение при бегли, ограничени само със задоволяване на половия нагон извънбрачни връзки.
Среща се и обратното — жената намира у някой приятел истинска духовна близост, която липсва у собствения мъж, макар тя да е в пълна сексуална хармония с него.
Означава ли всичко това, че любовта е „съдба“ (все едно дали акцентът е върху сексуалната или еротичната й страна) или тя е съвършено единство, изцяло насочено към личността на другия? Съдба, която ни е отредена без наше участие, дарява ни с щастие, докато сме още свободни, оплита ни в нещастие, когато сме се вече обвързали, макар тази връзка и да не ни вълнува дълбоко, но не може да бъде разкъсана, без това да причини беда на мнозина?
Любовта е преди всичко емоционална връзка; много рядко може да се обясни логично защо обичаме тъкмо този човек, а не друг, който има също толкова предимства и недостатъци. Въпреки това любовта може да бъде направлявана в определени граници, включително и към определена личност.
Можем да се „запалим“ против волята си и даже да се влюбим в един срещнат някога и някъде човек. Дали от това ще се роди голямата любов, зависи почти винаги от волята и решението на двамата участници. Ако вече сме ангажирани в различни взаимозависимости, особено с децата в семейството, това обстоятелство трябва да се обсъди с този, който ни е направил толкова силно впечатление, че се чувствуваме привлечени от него. В такива конфликтни положения може да попадне всяка жена и всеки мъж. Те трябва да станат повод за размисъл върху собствения брак или още по-добре — за разговор със съпруга, за да бъдат потърсени пътища, които водят отново един към друг и дават по-богато съдържание на брака.
