Мъжът и жената интимно (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

Чувствата, които те някога са изпитвали един към друг, могат да бъдат съживени отново или могат да бъдат събудени други, нови чувства.

Човекът се променя и никъде другаде освен в брака — най-интимната човешка връзка — характерът не може по-добре и по-непосредствено да се развива в посока към хармоничен съвместен живот.

Отделяме на тези разсъждения толкова много място, тъй като се увеличава броят на жените, които след няколкогодишен брачен живот търсят развод само поради това, че любовта им към съпруга е угаснала и те вече не чувствуват влечение към него. С изключение на някои дреболии те нямат основание да се оплачат от него; не една жена се хвали, че другите жени биха били щастливи да имат такъв съпруг. Хората, които познават брачната двойка, не могат да разберат защо жената иска да напусне мъжа си. Противно на мъжа, който се стреми да запази брака, жената обяснява, че още от самото начало не е изпитвала голяма любов към него. Постепенно у нея се породило отвращение към всяка негова нежност, а коитусът, който най-често е отказвала, не само че не я е задоволявал, но направо бил изнасилване на чувствата й.

Често пъти тази жена среща друг партньор, който обективно не е необходимо да бъде по-добър (дори и в сексуалната област), но с когото тя се чувствува способна за опияняващи изживявания. Колкото и да се старае съпругът да се държи във всяко отношение така, както тя желае или както другият и се харесва, усилията му са напразни, остават без ефект, като че ли тя изобщо не притежава антена за приемане на ухажването му. Децата, съвместно обзаведеното жилище и всякакви други доводи малко я трогват и тя подчертава, че ще се раздели с мъжа си дори тогава, когато любовникът й не я иска повече. Тя гледа на борещия се за нея и всеопрощаващ мъж, който е готов да се примири дори с извънбрачните й връзки, като на другар, към когото изпитва само съжаление. Понякога в брачната консултация от такива случаи се остава с впечатление, че мъжът постига по-малко успех със своята примирена борба, отколкото с последователното запазване на своето достойнство. Опитът да се вкарат чувствата на жената в реалистични релси, вместо да се остави да бъде водена сляпо от тях, трябва да се направи в интерес на всички, макар той често да остава неуспешен.

Всичко това се отнася и за мъжа, който изоставя семейството си с прозрачните доводи, че отива при някоя друга жена, която уж по-добре го разбирала. Разбира се, никак не е случайно, че другата най-често е по-млада и по-ефектна.

Когато не съществува телесна и душевна връзка, когато съпрузите живеят един до друг или един против друг без любов, така че юридически съществуващата общност е загубила смисъл за жената и мьжа, за децата и за обществото, тогава би трябвало след всестранна и сериозна проверка да се постави въпросът, дали раздялата не е по-морална от продължаването на привидния брак.

ВИНОВЕН ЛИ Е МЪЖЪТ ЗА НЕЗАДОВОЛЯВАНЕТО НА ЖЕНАТА?

Да приемем, че мъжът и жената наистина се обичат и се допълват, без да правят разлика между духовна и телесна привързаност. Жената не е фригидна и желае сношението. Възпитанието и досегашният й житейски опит са оформили положителна нагласа спрямо сексуалността. Интимната среща се извършва при благоприятни външни условия. Въпреки това жената стига до оргазъм много рядко или въобще не го познава. На какво се дължи това? Или иначе казано — кой е виновен? Няма друга съвместна човешка дейност, при която участниците да се настройват един друг душевно и телесно толкова фино и гъвкаво в зависимост от променящата се ситуация, както при и още преди половия акт. Колкото по-лесно се смущава половият акт при един човек, толкова по-необходима е взаимната нюансирана нагласа с партньора. По психологически причини повечето жени се смущават по-лесно от мъжете. Освен това половото им желание се събужда постепенно, защото обусловени от възпитанието задръжки му пречат да се проявява. Тяхната способност да стигнат до оргазъм се изгражда бавно. За тази нагласа им е необходимо най-често дълго време, понякога години.

Времето за достигане до пълната полова хармония може да бъде скъсено; могат да се предотвратят някои по-късни смущения в оргазъма, ако двамата отстранят редица грешки и не привикнат към нови.

Да започнем с грешките на мъжа, защото в половия акт той обикновено е по-силният и инициативата е у него. Фактически жената често не стига до оргазъма, защото мъжът малко или никак не се пригажда към потребностите й.

Често цитиралата мисъл на Галахад — „Всеки дефект у жената е само измерител за ниското еротично ниво на нейното мъжко обкръжение“, и поговорката „Няма фригидни жени, а има само непохватни мъже“ са само пресилени любезности по адрес на жената. Но всеки брачен консултант и всеки психотерапевт е запознат с широкото разпространение на дължащата се на мъжете аноргазмия.

Общо взето, мъжът събужда женската сексуалност и прави от жената зрял партньор. Дали и кога това ще му се удаде, зависи решително от това, как той я е въвел в сексуалния живот. Много чувствителни жени си спомнят за първото полово сношение като за грубост: резултат на това е убеждението, че актът служи на мъжа само за удовлетворяване на нагона му. По такъв начин всички нежни кълнове на нейното влечение биват стъпкани с един замах. Само така трябва да се разбира мисълта на Балзак „Съдбата на един брак се решава още през първата нощ.“

Разкъсването на химена при първото проникване на пениса във влагалището може да причини на девойката лека, краткотрайна болка, която обаче се успокоява бързо. Много по-разочароващо е безсърдечното, насилственото отнемане на девствеността.

Но грубата дефлорация не е в състояние да потисне събуждането на сексуалните пориви на една девственица, ако мъжът след това се държи с разбиране и съумее да й ги разкрие предпазливо. Тя винаги трябва да има чувството на сигурност и да знае, че може да му се довери. С натиск, грубост и със заплахи не се постига нищо и полуотворената вече врата се затваря.

По настояване на мъжа в брачната консултация идват двама съпрузи, сключили брак преди 3 години. Мъжът настоява да влезе най-напред сам в кабинета, въпреки че от лечение се нуждае жена му. Тя е съгласна. Тя е просълзена. Той се оплаква от болки в стомаха и язва на дванадесетопръстника и твърди, че страданията му са свързани със сексуалното поведение на жена му. Тя била погрешно възпитана и предвзета, поради което имала редица лоши качества, била много потисната и въздържана. Не отклонявала сношенията и участвувала в тях с удоволствие, но никога не се е възбуждала. Той опитал всичко възможно и вече я пращал на лекар, защото това не било нормално. Най-сетне веднаж тя имитирала оргазъм. Това било по-лошо и от равнодушието. При това тя казвала понякога: „Престани вече, аз съм съсипана“. За него това било като студен душ. „За проба“ той опитал други жени и страстната им възбуда му показала ясно недостатъка на съпругата му. Ето защо той вече не можел да живее с нея. На въпроса, дали обича жена си и дали любовта му е свързана с тези обстоятелства, той отговаря, че вследствие студенината на жена му в техния брак се явила непоправима пукнатина.

Сломената и наплашена, млада, стройна, 23-годишна жена спонтанно споделя, че обича мъжа си и не желае да го загуби. Тя се целувала с удоволствие с него и когато я докосвал и галел, цялото й тяло излъчвало приятна топлина. Но той правел това рядко, а тя не се решавала да го поиска. Той бил припрян и винаги пристъпвал направо към сношението Само понякога я погалвал по срамните части и това досега било единственото, което получавала от сношението; но той нямал търпение за това и досега тя не изпитала удовлетворението. Поради това след всяко сношение той я упреквал за студенината й. Сега я заплашил с развод, ако в разстояние на 3 месеца това лечение не успее. Откакто чула това, тя вече не може съвсем нищо да изживее, въпреки че полага усилия. Очевидно е, че след такъв ултиматум, всякакъв порив ще бъде задушен. Трагичното в случая беше противоречието между студения, груб, равнодушен мъж и напълно преданата му в своята първа, всеотдайна любов жена. Бездетният още брак не можа да бъде запазен. Тя превъзмогна спомените, омъжи се повторно и този път беше по-щастлива.

Вниманието, търпението и деликатността не изключват страстното желание у мъжа, а би трябвало да го допълват. Както бруталната грубост, така и боязливата нерешителност на мъжа могат да охладят сексуалния порив на жената; решаващо значение има чувството за мярка и за подходящото време, с които мъжът избира да настъпи или търпеливо да почака, да изисква или да моли, смело да взема или да чака да му подарят. Дори най-малкото изместване на ударението може да задуши разгарящия се огън.