чувство за малоценност, когато жената остава незадоволена. При определени обстоятелства прекъснатият коитус може да доведе с течение на времето до аноргазмия у жената и до импотентност у мъжа. Влюбените трябва да се освободят от прегръдката с мощно усилие на волята тъкмо в момента, когато под влиянието на силно желание и на чувството за сливане те копнеят да останат дълго свързани, един в друг. При споменатата анкета можахме да докажем, че прекъснатият коитус накърнява способността за сексуално изживяване на много от жените; 48% от жените, чиито мъже по навик извършват прекъснат коитус, страдаха от аноргазмия; само 29% от онези, които използуват други противозачатъчни средства, имаха такива оплаквания.
На всичко отгоре този метод също носи рискове. Квотата на отказа при него е 17. Отдръпването често става твърде късно. Мъжът желае да остави пениса във влагалището колкото е възможно по-дълго, защото желае там да усети началото на най-силното си усещане и защото се надява да доведе в последния момент жената до оргазъм; последният обаче често пъти се предизвиква именно от оргазъма на мъжа. Не винаги началото на еякулацията може да се определи с точност до секунда — и понякога тази секунда е решаващата.
Въпреки тези недостатъци прекъснатият коитус е все още един от най-често прилаганите начини за предпазване от бременност — сигурно, защото е най-прост, не изисква подготовка и е безплатен. Самообладанието е достатъчна предпоставка за него.
Прекъснатият коитус може да бъде препоръчан като привичен метод само в случаите:
1) когато другите методи са по-неудобни или не са подходящи по здравословни причини;
2) когато и за двамата партньори евентуалната бременност не е напълно недопустима;
3) когато мъжът е в състояние да забави еякулацията, докато настъпи и отзвучи оргазъмът на жената;
4) когато мъжът не страда от значително отслабване на изживяването поради отдръпването преди еякулацията;
5) когато двамата не се чувствуват ощетени в изживяванията си от това.
И все пак прекъснатият акт е по-добра профилактика от липсата на профилактиката изобщо. Това се отнася за всеки метод.
КАЛЕНДАРНИ И ТЕМПЕРАТУРНИ МЕТОДИ
През 1932–1933 година японският учен Огино и виенският гинеколог Кнаус доказаха, че жената може да бъде оплодена само през една малка част от менструалния цикъл. Това откри нова ера както в предпазването от нежелана бременност, така и в постигането на желана бременност.
Според многократно потвърдените изследвания на Кнаус, Огино и Смулдерс зачатието може да се осъществи само кратко време преди или непосредствено след овулацията. Узрелият фоликул се пуква приблизително 15 дни преди очакваната менструация, т.е. приблизително по средата между две менструации при четириседмична периодичност. Освободената яйцеклетка може да бъде оплодена в тръбата до 24 часа след това от спермий на най-много двудневна възраст (вж. глава 1). Следователно зачатието е възможно само в три последователни дни на менструационния цикъл. Това обстоятелство може да се използува за предпазване от бременност само ако е възможно да се предскаже точно моментът на овулацията, т.е. ако е налице редовен цикъл. За по-голяма сигурност се взема под внимание и определен обхват на разсейване на овулацията.
Как се прилага този метод на практика? Ако жената въз основа на грижливо воден календар на менструациите е установила най-късия и най-дългия си цикъл през последните 12 месеца, тя или мъжът, който спокойно може да поеме воденето на календара и изчисленията, трябва да извади от най-късия цикъл (считано от първия ден на менструацията) 17 (т.е. 15 + 2) дни, а от най-дългия цикъл — 13 (т.е. 15 — 2) дни.
Полученото число указва диапазона на дните, в които вероятността на зачеване е най-голяма (по Кнаус).
Цифровите таблици с подвижни части улесняват определянето на неплодовитите дни на жената. Въз основа на данните на Кнаус ние построихме опростена скала; по нея могат да се отчетат дните с най-голям риск за зачеване за всички менструационни цикли, които лежат в нормалния обхват (фиг. 25 с примери на сгр. 227.
Огино препоръчва от най-късия цикъл да се извадят 18 дни, а от най-дългия — 11 дни. Полученият по този начин обхват на дните с риск за зачеване е по-голям; това увеличава надеждността на метода. Някои автори дори са на мнение, че овулацията може да настъпи до 22 дни преди менструацията и считат само дните, които непосредствено я предшествуват, за безрискови.
Температурният метод също се основава върху физиологията на менструационния цикъл. Чрез измерване на базалната температура (Ван де Велде, 1904) моментът на овулацията може да бъде определен по-точно, отколкото при календарния метод. Вследствие на действието на прогестерона във втората половина на цикъла утринната температура на жената е с около 0,5 до 0,8° по-висока, отколкото в първата. Този метод изисква определени усилия. В продължение на една година жената трябва всяка сутрин да измерва температурата си в ануса в продължение на 5 минути. Това трябва да се прави преди ставане от леглото, при еднакви условия и по едно и също време. Продават се специални термометри за тази цел. Сутрешните температури се нанасят върху карирана или милиметрова хартия с точност до 0,1° и получените точки се свързват, както е показано на фиг. 26.
Зачатието е много вероятно в деня на покачването на температурата и в двата предхождащи го дни в случай на полово сношение без противозачатъчни мерки. От третия ден нататък предпазването от зачеване е още по-сигурно, отколкото в цялата фаза с ниско равнище на температурата. По време на заболявания придружени с висока температура, и при всяка друга промяна на ритъма на живота методът е неприложим; иначе той е по-надежден от изчислението по календара.
Двата метода намериха широко приложение през последните години. Те са безплатни и римската католическа църква ги приема. Мисионерите дори са просвещавали първобитните народи и са давали на жените специални огърлици, по които да определят дните без риск за зачеване, без да пресмятат.
Най-голямото им предимство в сравнение с всички други обичайни методи се състои в това, че правят възможно половото сношение по време на неплодовитите дни при неограничено изживяване (разбира се, ако не са налице някакви смущения). Квотата на отказ е много ниска при двойки, които спазват стриктно методите, и преди всичко, когато жената измерва редовно сутрешната си температура и се съблюдава по- широк обхват на дните с риска за забременяване.
Тези методи са за препоръчване само:
1) когато менструационният цикъл на жената лежи в нормалния обхват (приблизително между 26 и 32 дни) и е относително стабилен;
2) когато жената проявява интерес и води точно и постоянно менструационния си календар или всекидневно измерва грижливо температурата си и подготвя диаграмата;
3) когато по време на дните с риск за забременяване се прилагат други противозачатъчни средства.
Трите условия трябва да бъдат изпълнявани едновременно.
Кнаус изисква пълно полово въздържание по време на дните с риск; това обаче противоречи на възгледите на сексолозите. В любовта не бива да се „скъперничи“48, двамата трябва взаимно да си подаряват щастливи часове, когато копнеят за това. За жената, която и без това рядко достига до оргазъм, това е още по-важно, отколкото за мъжа.
1. Пример (жена с нормален менструационен цикъл)
Най-къс цикъл 27 дни, отчитаме — 10
Най-дълъг цикъл 31 дни, отчитаме — 18
Резултат: от 10-ия до 18-ия ден на менструационния цикъл (считан от започването на кървенето) зачеването е много вероятно.
2. Пример (жена с къс менструационен цикъл)
Най-къс цикъл 21 дни, отчитаме — 4
