продължителни менструации; при жени, които още не са раждали, те се поставят само в изключителни случаи.
Предимствата на ВМП:
1) мъжът и жената вече не се тревожат от евентуално зачатие; отпадат всякакви противозачатъчни мерки преди коитуса, по време на коитуса и след него;
2) ефектът на ВМП не се влияе от субективните фактори, намаляващи надеждността на всички други методи (забравяне, лекомислие, незнание, грешки в пресмятането и начина на приложението) ;
3) плътният контакт на гениталите на партньорите е неограничен; нито мъжът, нито жената усещат намиращия се в матката ВМП;
4) в противоположност на хапчето ВМП не влияе на хормоналния регулиращ механизъм.
Евентуалните усложнения, които могат да се появят вследствие поставянето на ВМП, са: обилна, удължена или нередовна менструация, в единични случаи — възпаления и течения, както и изхвърляне на песара. Понастоящем тези неприятни явления могат в много голяма степен да бъдат избягнати с грижливото изследване на жената за поносимост към песара, избора на най-подходящия модел и чрез оптималната техника на поставянето му.
ВМП е прост, удобен и необременяващ противозачатъчен метод и е за препоръчване на жените със здрави полови органи, които в следващите няколко години не желаят да имат други деца; един и същ ВМП може да остане средно до 5 години в матката, докато бъде заменен с друг.
Г. Химически средства, убиващи спермиите. Съществуват кремове, желета, разтворими таблетки, свещички, пулверизатори, чието вещество убива спермиите или ги уврежда така, че да не могат вече да оплождат. Много от средствата възпрепятствуват навлизането на спермиите в отвора на матката посредством образуване на пенеста тапичка. Те трябва да се вкарат с ръка или с приставна тръбичка във влагалището своевременно, преди половото сношение. Тази процедура, разбира се, може да провали еротичната романтика. Когато химическите антиконценпционни средства се прилагат неправилно (твърде рано или твърде късно) и същевременно не бъдат взети други предпазни мерки, квотата на отказ става сравнително висока, още повече че убиващото спермиите действие е доста различно и ограничено по време. То най-често започва 10 минути и завършва 30 минути след поставянето на средството.
Все пак самостоятелното им прилагане не е за отхвърляне, когато:
1) начинът на приложение не смущава двамата партньори и те не усещат на гениталиите си неприятни странични явления като парене, сърбеж, дразнене на лигавицата и т.н.;
2) от здравословна гледна точка са поносими и от двамата партньори (да се консултира с гинеколог!) и
3) се поема известен риск за забременяване.
Търговията в ГДР предлага влагалищни свещички Нонагел, крем Тутус и желе Инаид. Последните две средства действуват веднага след поставянето им.
Промивката на влагалището с хладка преварена вода, подкиселена с оцет или лимонов сок в съотношение 20:1, когато не са предприети други противозачатъчни мерки, е само полумярка дори когато се извършва непосредствено след акта. Тя трябва да остане само като много рядко изключение, тъй като не е безопасна, а противозачатъчното й действие — много ненадеждно. Поради вредното им действие върху лигавицата на влагалището трябва да се избягват промивките със сапунен разтвор, както и душовете под налягане поради опасност от проникване на течността в матката и яйцепроводите.
ХОРМОНАЛНИ ПРОТИВОЗАЧАТЪЧНИ СРЕДСТВА
В 1952 г. бяха създадени научните предпоставки за временно освобождаване на жената от способността да зачева с помощта на хормонни препарати. Резултатите от едно голямо изследване в Пуерто Рико, които Пинкъс публикува през 1958 г., откриха нова ера в антиконцепцията. Оттогава насам изследванията върху хормоналната антиконцепция станаха толкова много, че е трудно да се обхванат. В 1973 г. имаше вече около 200 препарата, които понастоящем се вземат от кръгло 100 милиона жени. В ГДР още през 1975 г. всяка трета от способните да зачеват жени употребяваше „хапчето“. То бе наречено „anti-baby-pill“49. По-подходящо е обаче названието „Хапче за желано дете“ (Мелан), тъй като ние няма да го употребяваме против зачатието на дете въобще, а за създаване му в желания момент.
Най-важните съставки на хапчето са два хормона: естроген50 (хормон на женското полово развитие) и гестаген51 (т.нар. „хормон на бременността“). В съвременните хормонални антиконцепционни средства най-често се комбинират естроген и гестаген. Препаратите се различават главно по съотношението на двете съставки. Днес дозите на последните са несравнимо по-малки, отколкото в първите години след създаването на хормоналните антиконцепционни средства — колкото предпазването от бременност да бъде гарантирано. Заедно с комбинираните съществуват и секвенциални52 препарати. Те съответствуват на двуфазния менструален цикъл. Таблетките за първата, 15-дневна фаза съдържат само естрогени, а в тези за втората, 5-дневна фаза са добавени и гестагени. Секвенциалните препарати имат по-малко странични явления, т.е. понасят се по-добре, но не са толкова сигурни, колкото комбинираните.
КАК ДЕЙСТВУВА „ХАПЧЕТО“?
Хормоналните антиконцепционни средства действуват върху хипофизнохипоталамусната система в главния мозък (вж. глава 1), като потискат секрецията на „командни“ хормони за яйчниците Вследствие на това яйцето не узрява и овулацията се прекратява. Затова тези противозачатъчни средства в началото бяха наречени орални (вземани през устата) блокатори на овулацията. Днес вече знаем, че този фактор наистина е най-важният, но не и единственият, чрез който комбинираният препарат предпазва от бременност. Той влияе и непосредствено върху яйчниците, като потиска производството на хормони, променя лигавицата на матката по такъв начин, че се осуетява загнездването и развитието ма оплодената яйцеклетка. Накрая естрогенът в него сгъстява дотолкова слузта в маточния канал, че спермиите трудно могат да проникнат в нея. Освен това хапчето вероятно увеличава подвижността на яйцепроводите, така че яйцето бива изхвърлено по-бързо, а с това намаляват изгледите то да бъде оплодено.
Взаимодействието на тези фактори прави оралната антиконцепция най-надежден от всички съществуващи методи. Може да се каже, че хапчето е абсолютно сигурно средство, при условие че жената никога не пропуска да го вземе съгласно предписанията.
Както видяхме, за да може да подействува, хапчето оказва многостранно влияние върху организма на жената. Поради това то се получава само с рецепта. Под контрола на гинеколога то не може да навреди. Той ще установи най-напред най-подходящия за всяка жена препарат, при нужда ще я посъветва да премине към друг препарат или изобщо да приложи друг метод. В ГДР се предлагат: овосистон, ноновлон, двуфазният препарат секвенцовосистон, а напоследък — гравистат и „седмичното хапче“ депосистон с удължено действие. Те се дават безплатно на осигурените срещу рецепта.
Опаковките на най-употребяваните марки съдържат 21 таблетки във фолио, на което са отбелязани дните на седмицата. На петия ден от цикъла се взема първото хапче. Ако лекарят не е дал друго предписание, всекидневно се взема с малко течност по една таблетка, по възможност винаги в едно и също време (вечер, преди лягане). Пълна сигурност се постига четири седмици след вземането на първото хапче: Ако жената пропусне веднаж вземането, тя може да го навакса на другата сутрин. Ако са изминали повече от 36 часа от момента на вземане на последното хапче, предпазването от бременност трябва да се допълни с някои други методи или с полово въздържане. След 21 дни следва 7 дневна пауза, по време на която не се вземат хапчета. Обикновено по време на паузата настъпва кървене, което наподобява менструалното. Независимо от продължителността му с новата опаковка трябва да се започне след пауза от точно 7 дни. При поява на усложнения, на междинни кръвотечения (които най-често са безобидни) или на по-обилно кръвотечение трябва да се потърси консултация с гинеколог, без при това своеволно да се прекъсва вземането на хапчетата.
Нежелателни странични явления се появяват относително рядко, обикновено само в първите месеци;
