Мъжът и жената интимно (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

Все още се ширят най-чудновати схващания за норма и извратеност в сексуалния живот. В любовта на напълно здрави двойки се явяват конфликти и неприязън, когато жената, мъжът или и двамата мислят, че един или друг начин на възбуждане е ненормален и затова трябва да бъде избягван; в същност се касае за естествени варианти на любовната игра.

По какво трябва да се ориентира човек, за да реши кое е нормално? Не винаги е възможно да се направи това разграничение само по чувство. От друга страна, съществуват навици, които могат да създадат опасност за отдалечаване от човешкото в сексуалността и за ощастливяването в партньорството. По тази причина информацията за граничните прояви и нормалните отношения в половия жовот е необходима.

Изучаването на отклоненията в половия живот не вреди на нормалните усещания; заедно със сексуалноетичното възпитание то дори помага да се предотврати излизането от рамките на обичайното и навлизането в извратено сексуално поведение. Тези познания помагат и за правилно държане с полово извратени хора.

Нуждата от научно обоснована ориентация в тази област е голяма, особено сред младите хора. Ако по- старата генерация скрива от тях информацията поради недостатъчна опитност или поради погрешни педагогически схващания, това ще ги накара да утолят жаждата си за знания от нечисти извори; ще бъде култивирано погрешното убеждение, че перверзиите58 са особено пикантни, опияняващи и изпълнени с удоволствие. Може да стане така, когато за тези неща се премълчава или се шепнат двусмислици, събуждащи любопитството.

Глава 8ОТКЛОНЕНИЯ И ЗАМЕСТИТЕЛНИ ФОРМИ НА ПОЛОВИЯ ЖИВОТ

ЩО ЗНАЧИ „НОРМАЛНО“ В ПОЛОВИЯ ЖИВОТ?

В брачната консултация е изпратена изящна, порядъчна в службата и семейството си млада жена със сърдечни оплаквания. За последните не е намерено органично обяснение. Разговаряме за живота, грижите й, нуждите и. Стигаме до брака й. След предпазливо зададения въпрос за наличието на интимни проблеми тя се замисля и се изчервява. На нея й било неудобно да говори: в същност отдавна била намислила да го направи, но досега не намерила кураж за това. „Женени сме от 7 години и се разбираме добре. Само в половия живот и двамата не сме нормални. Поне аз мисля така и това ни потиска — мене повече, отколкото мъжа ми. В първите години на брака ни смятах, че съм фригидна. Само от приятелки зная, че при сношения имало и приятни усещания, които аз не познавах. За първи път ги почувствувах веднаж, когато с мъжа ми бяхме особено силно настроени за любов и той целуваше корема и половите ми органи. Това се е случвало понякога и по-късно. По друг начин не съм усещала това чувство. Мъжът ми понякога има смешни хрумвания. Той иска да се сношаваме, като аз съм обърната с гръб към него. Това не е ли животинско? Ние двамата се владеем и вече рядко се сношаваме. Неотдавна открих, че той има още един порок: той онанира. Аз бях потресена и дори мислех за развод. Но имам угризения за вина, въпреки че не съм направила съзнателно нищо лошо. Много пъти сънувах един мъж, чието лице не разпознавах, но тогава изпитвах същите усещания, и то съвсем силно. Разбира се, всичко това не е нормално. Може ли нещо да се направи срещу тези извращения? Трябва ли заради това нашият иначе добър брак да бъде разтрогнат?“

Удаде ни се да успокоим младата жена. Не можеше и дума да става за опасност от разтрогване на брака, защото двамата се обичаха честно и половият им живот можа да се поправи. Те трябваше само да поговорят за тези неща в подходящо време и форма. Макар известни техни действия да не са обичайни, техният полов живот не може да се нарече извратен.

Не е лесно да се каже какво е нормално и какво не, защото съществуват твърде различни понятия за норма.

1. Статистическата норма. „Нормално е това, което вършат повечето от хората, а ненормално — това, което правят малцина.“ Това е понятието за норма, която може да бъде изразена с цифра чрез изчислената по математически път средна аритметична (доколкото поведението може да се поддаде на такова изчисление). Ако по-голямата част от хората се хранят с твърде много мазнини (което за съжаление наистина е така), затлъстяването би било нормално явление. Ако беше възможно половият живот да се урежда по формулата: нормално = често, ненормално = рядко, щеше да бъде необходимо да се съставят справочни таблици и по тях да се посочи правилният път към нормален сексуален живот.

Статистическото разпределение на честотата обаче ни информира за разпространението на една или Друга форма на интимно поведение на хората при съвременните условия на живот и затова в тази книга се съдържат някои таблици и цифрови данни.

2. Субективната норма. „Нормално е това, което аз правя, което намирам за правилно и отговаря на моя вкус. Който има други наклонности, е абнормен.“ Това е най-удобното и затова най-разпространеното схващане за норма. То не изглежда погрешно. Само че последователите му са склонни да налагат принудително на другите своите възгледи за нормалното в половия живот и да налагат своите навици като задължителни за околните. Ако околните застъпват други мнения, те се чувствуват в правото си да ги поучават и да ги презират. При това малцина са наясно, че нормата, която те смятат за правилна, не е нищо друго освен продукт на тяхното възпитание, на житейския им опит и на личните им преживявания, както и на всички влияния на околната среда, в която са израснали и живеят.

3. Моралната норма. „Правилно и нормално е това, което отговаря на потребностите и желанията на двамата, не уврежда никого от партньорите и не наранява чувствата им.“ Доколкото съвокуплението става в интимна обстановка между двама души, т.е. без други лица, начинът на неговото извършване (при взаимно уважение) не засяга интересите на обществото. От морална гледна точка може да се преценява само отношението на партньорите, но не и начинът, който те прилагат за задоволяване на сексуалните си потребности.

4. Медикопсихологичната норма. „Нормално е здравото (т.е. отговарящото на телесното, душевното и социалното здраве) поведение независимо от честотата на проявите му.“ В понататъшното изложение ще се придържаме предимно към това определение на нормата. Тя включва и поведението на партньора, и моралната норма чрез понятието за „социално здраве“. Абнормни са нагласите и действията, които нарушават вътрешната хармония и жизнеността на човека и на неговия партньор и предизвикват телесни, душевни и социални смущения. При това е решаващо не толкова какво се върши, а как то се изживява и как се възприема.

КОЕ ПОЛОВО СНОШЕНИЕ Е НОРМАЛНО?

От медикопсихологическа гледна точка нормалното полово сношение е телесен контакт на двама души с различен пол, до който се е стигнало в резултат на тяхната отговорна и съзнателна нагласа един към друг и който може да даде на двамата партньори преживяването за телесно удовлетворение, без да им вреди. Тази формулировка не включва задължително продължаването на рода, нито съединяването на гениталите, макар гениталното съвокупление да е най-честият вариант на половото сношение и да отговаря на потребността на повечето мъже да проникнат у жената и на повечето жени — да поемат пениса. Дори в случаите, когато половият акт не завърши със задоволяване на двамата партньори, той остава в обсега на нормалното — иначе трябваше да се подреди сред функционалните полови смущения, при психопатията на сексуалността. Това е правомерно само в редки случаи. Затова в дефиницията се говори само за годността на половия акт да ощастливява; това естествено може да не се реализира вследствие на някои пречки.

Нещо повече, сексуално действие, което по въшното си протичане напълно отговаря на нормалния коитус и е донесло задоволяване и на двамата, може да съдържа ненормална съставка, ако един от партньорите по време на акта си представя нещо по-различно от това, което се върши. Пример: мъж, който се възбужда от представата, че се съблича пред чужда жена. Ако той е в състояние да извърши коитуса само по този начин, налице е отклонение, защото потентността му се дължи на представата за разголването, а не на контакта с реалната жена. Желанието не се отнася до нея и тя бива използувана като заместител.