както бе казано, това са предимно смущения в кръвотечението. Те засягат приблизително всяка десета жена. Много рядко се явяват гадене, повръщане, отпадналост, увеличаване на теглото, потиснато настроение или други неприятни явления.
В повечето бракове с помощта на хормоналната антиконцепция половият живот се подобрява, защото отпада страхът от нежелана бременност и някои други досадни противозачатъчни мерки стават излишни. Някои жени обаче се оплакват от намалявате на половото влечение. Понякога това се дължи на гестагенната съставка и може да се отстрани чрез преминаване към препарат с предимно естрогенен състав. Загубата на либидо много по-често е обусловена от психически фактори. От нея се оплакват предимно жени, които, и преди да вземат хапчето, са имали слабо либидо и които сега вече не могат да отклоняват честите желания на мъжете си под претекст на риск от забременяване. Жените, които вземат хапчето, но се съмняват в действието му или се опасяват за здравето си, се оплакват много повече от непоносимост към него. Това се отнася и за онези жени, които в същност желаят да имат дете. Ето защо хапчето трябва да се предписва само след обстойна консултация и само когато жената убедено го приема.
Преди всичко тя трябва да знае, че то по никакъв начин не води до раково заболяване, а по-скоро го възпрепятствува. Освен това, след като спре да го взема, тя може да забременее даже с по-голяма вероятност. При това предшествуващата зачатието антиконцепция не уврежда плода. След 3–4-годишна употреба се прави тримесечна почивка, за да се провери дали естественият цикъл протича нормално. Ако липсва желание за дете, през това време трябва да се приложат други противозачатъчни средства.
Все пак съществуват и някои противопоказания за вземане на хапчето. След изчерпателна преценка на резултатите от изследванията лекарят може да реши да не го предписва (временно или постоянно) на някои жени при определени чернодробни заболявания, тумори, тромбози, смущения в кръвообразуването и при млади момичета, чието телесно развитие (главно изграждането на скелета) още не е завършило и чиито менструационен цикъл още не се е стабилизирал.
Общо взето, хапчето се оказва неподходящо по здравословни причини само за 2% от всички полово зрели жени.
В много страни, включително и в ГДР, се изпробват и други някои медикаменти, напр. „месечното хапче“, респ. месечната инжекция, „хапчето за следващата сутрин“, „хапчето за следващия месец“, които могат да подействуват и след евентуално зачеване. Изпробва се и хормонална антиконцепция без блокиране на овулацията. Тези методи обаче още не са готови за широко приложение. Неуспешни излязоха досегашните опити да бъдат приложени средства, които потискат плодовитостта на мъжа. Те намаляват либидото и потентността му, не са надеждни и дори водят до трайни увреждания в развитието на спермиите.
Оралната антиконцепция трябва да се препоръчва главно на жени и двойки, които:
1) биват сексуално потиснати от другите противозачатъчни средства;
2) желаят почти абсолютно сигурна защита или се нуждаят от нея по здравословни причини;
3) психически я приемат напълно и телесно я понасят добре;
4) вземат хапчето редовно съобразно предписанието.
Съвременните средства за предпазване от бременност обезпечават сигурност срещу нежелателни последствия от половото общуване и допринасят за повишаване на сексуалната наслада. Във връзка с това често се повдига въпросът, дали вследствие на това удобство те няма да доведат до лекомислена смяна на партньорите, до сексуална разпуснатост или до пълно отричане на родителството. Такива опасности не съществуват, когато обществото се е издигнало на такова равнище, че с нарастването на знанията расте и отговорността на индивида и качеството на съвместния живот на хората.
СТЕРИЛИЗАЦИЯТА И ПРЕКЪСВАНЕТО НА БРЕМЕННОСТТА КАТО СРЕДСТВО ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА РАЖДАЕМОСТТА
Накрая ще бъдат засегнати накратко два метода, към които трябва да се пристъпи само в краен случай.
Стерилизацията до днес е практически необратима. Либидото, потентността и способността за оргазъм, напротив, се запазват, но способността на жената да забременява и на мъжа — да опложда е загубена завинаги. Стерилизацията не трябва да се бърка с кастрацията, при която половите жлези се отстраняват оперативно. При мъжа стерилизацията се извършва относително лесно, като се превързват семепроводите. При жената операцията е малко по-сложна. Съществуват различни хирургически методи, които в крайна сметка се свеждат до преграждане на пътя на яйцето през яйцепроводите. Те са показани само тогава, когато при бременност жената или очакваното дете могат да получат сериозно увреждане на здравето, ако тази опасност не може да бъде отстранена по друг начин и когато другите противозачатъчни средства не могат да предотвратят със сигурност бременността. В ГДР молбата за стерилизация, която жената може да подаде, след като е била всестранно осведомена за последиците от нея, трябва да бъде придружена от грижливо клинично изследване и от решение на лекарска комисия на равнището на окръжна болница.
При по-възрастни жени с по няколко деца решението за стерилизация естествено се взема по-лесно, отколкото при млади жени без деца.
В някои страни относително млади хора, предимно мъже, се подлагат все по-често на стерилизация само защото не желят да създават повече деца и не искат да прилагат никакви други противозачатъчни средства. Така например в САЩ стерилизацията е станала мода. Камбъл установи още през 1964 г., че в 10% от браковете на белите единият партньор е стерилизиран. В някои страни с висок прираст на населението стерилизацията се пропагандира от държавата и подлагащите се на стерилизация получават премии. Така в Индия за 10 години на стерилизация са се подложили 1,5 милиона мъже.
От време на време и у нас някои пациенти питат в брачната консултация или лекуващия си лекар за възможността да бъдат стерилизирани. Ние можем да препоръчаме почти на всички тях сигурни, удобни и безплатни възвратими противозачатъчни методи, които отговарят на техните индивидуални интимни навици. А и тези, които вече имат достатъчно деца и мислят, че никога вече няма да пожелаят да имат други, не могат да предвидят дали няма да попаднат в такава жизнена ситуация, че да съжаляват за желаната сега стерилност, която може да им създаде конфликти и комплекси.
Някои хора се отнасят лекомислено към предпазването от зачеване, тъй като в случай на нежелана бременност в ГДР съществува възможност тя да бъде прекъсната. Тази безнравствена нагласа за съжаление се среща преди всичко у млади хора и главно — у някои млади мъже, които мислят, че могат да се отърват от отговорност, като очакват от парньорката си да взема хапчето или при нужда да поиска прекъсването на бременността. С един закон, посрещнат с одобрение от населението и утвърден през м. март 1972 г. от Народната камара на ГДР, на нашите жени се даде правото през първите дванадесет седмици на браменността да решат сами дали да я запазят или да я прекъснат. Прекъсването на бременността в ГДР се извършва безплатно в гинекологична клиника, когато не е противопоказано и ако по време на последните 6 месеца не е имало друго прекъсваме. Като алтернатива на криминалните аборти, които всяка година отнемат здравето и живота на десетки хиляди жени в други страни, този закон е един действително хуманен акт.
Но и легалното прекъсване на бременността си остава неприятна и крайна мярка, която може да бъде избягната с предпазна антиконцепция и която би трябвало да стане рядко изключение при наистина основателни възражения срещу момента на забременяването. Дори и извършената от специалист операция не е съвсем лишена от рискове (наранявания, възпаления и инфекции), които могат да увредят способността за зачеване тъкмо при млади, още нераждали жени.
След влизане в сила на споменатия закон броят на поискалите прекъсване на бременността, както се очакваше, най-напред силно нарасна. Това бе установено и в други социалистически страни. В последно време обаче този брой приблизително се изравнява със сумата на предишните легални и нелегални аборти.
„Равноправието на жената в образованието, професията, брака и семейството — гласи законът — изисква жената сама да решава съдбата на бременността и нейното износване. Осъществяването на това право обаче е неразривно свързано с растящата отговорност на социалистическата държава и всички нейни граждани за постоянното подобряване на здравеопазването на жената, за укрепването на семейството и любовта към детето.“
