Кейт кимна и каза:
— Уесли беше вече под водата с маската. Лявото витло е счупено, а доколкото е могъл да види, валът също е изкривен.
— Ако успеем да се измъкнем оттук до една седмица, ще бъде добре — каза Томас. — А сега да ида на палубата и да почна да лъжа.
Кейт тръгна по стълбата, понесла на една табла портокаловия сок и каната с кафето; Томас закуца след нея. Когато Уесли и Дуайър го видяха, Дуайър извика:
— Божичко, какво си направил със себе си?
— Татко! — възкликна Уесли.
— Като се съберем всички, ще разкажа какво се е случило — обясни Томас. — Няма да разправям на всеки поотделно.
Рудолф дойде с Инид и Томас разбра по израза на лицето му, че Джийн му е казала истината или може би почти цялата истина. Инид каза само:
— Вуйчо Томас, ти изглеждаш много смешен тази сутрин.
— Точно така, миличка — отговори Томас.
Рудолф обясни, че Джийн има главоболие, затова ще лежи, а той ще й занесе портокалов сок, след като всички закусят. Тъкмо седнаха на масата, и дойде Гретхен.
— Божичко, Том — извика тя, — какво ти се а случило?
— Откога чакам някой да ми зададе този въпрос — каза Томас. Той разказа как се е сбил с пияния пред „Льо Камео“. — Само че — добави накрая Томас, като се смееше — аз се оказах по-пиян от него.
— О, Том — извика разстроена Гретхен, — аз мислех, че вече си престанал да се биеш.
— И аз така си мислех — отговори Томас, — Само че онзи, пияният, не знаеше това.
— Кейт, ти не беше ли с него? — укори я Гретхен.
— Аз бях заспала — обясни спокойно Кейт. — Той се е измъкнал, без да го усетя. Нали ги знаеш какви са мъжете.
— Но това e просто срамно — каза Гретхен. — Възрастни мъже да се бият.
— И аз така мисля — заяви Томас. — Особено когато те победят. Хайде сега да закусваме.
5
По-късно същата сутрин Томас и Рудолф седяха сами на палубата. Кейт и Гретхен бяха отишли на пазар и бяха взели Инид със себе си, а Уесли и Дуайър си бяха сложили отново маските и проверяваха витлата под водата.
— Джийн ми разказа всичко — каза Рудолф. — Аз просто не знам как да ти благодаря, Том.
— Забрави тази история. Нищо особено не се е случило. Но сигурно на Джийн, която не е свикнала с такива неща, всичко й се е сторило много по-страшно.
— Това пиене през целия ден — каза мрачно Рудолф, — а накрая аз и Гретхен продължихме да пием тук на палубата преди вечеря. Тя не е могла да устои на изкушението. А алкохолиците стават толкова хитри. Как е могла да стане от леглото, да се облече и да слезе от яхтата, без да я усетя… — Той поклати глава. — Тя се държеше напоследък толкова добре и аз си помислих, че няма за какво да се притеснявам, А когато пийне две чашки, вече не може да се контролира. Просто става друг човек. Нали не си мислиш, че когато е трезва, ходи нощем по баровете с разни мъже?
— Разбира се, че не си мисля, Руди.
— Тя ми разказа, разказа ми — повтори Рудолф. — Един възпитан, учтив млад мъж дошъл при нея, казал, че има кола й че знаел някакъв много хубав бар в Кан, който бил отворен до сутринта, и я поканил да отиде с него, щял да я изпрати до дома й, когато тя пожелаела…
— Възпитан, учтив млад мъж — каза Томас, представяйки си Данович, проснат на пода в мазето, с дръжката на чука, стърчаща между разбитите му зъби, и се засмя. — Уверявам те, че тази сутрин съвсем не изглежда възпитан, нито учтив.
— И след това, като отишли в онзи бар, където е имало стриптийз — божичко, просто не мога да си представя Джийн на такова място, — той казал, че в бара му било много шумно, но долу имало някакво приятно клубче… — Рудолф поклати отчаяно глава. — Останалото ти е известно.
— Недей да мислиш повече за това, Руди, моля те — каза Томас.
— Защо не ме събуди да дойда с теб? — Сега гласът на Рудолф прозвуча рязко.
— Ти не си човек за такова приключение, Руди.
— Аз съм й мъж, дявол да го вземе.
— И точно заради това не те събудих — отговори Томас.
— Той е могъл да те убие.
— По едно време имаше такава вероятност — призна Томас.
— И ти също си могъл да го убиеш.
— Това е единственият хубав момент в цялата история — отговори Томас. — Моментът, когато разбрах, че не мога да го убия. Хайде сега да идем да видим какво правят онези двамата под водата. — Той закуца по палубата към носа на яхтата, оставяйки брат си сам, разкъсван от чувство за вина и благодарност.
6
Той седеше сам на палубата и се наслаждаваше на спокойната вечер. Кейт беше долу в каютата, а всички останали бяха отишли за два дни на екскурзия с кола до Италия. Бяха минали пет дни, откакто „Клотилд“ стоеше в пристанището — продължаваха да чакат от Холандия новото витло и новия вал. Рудолф беше казал, че едно кратко пътуване с кола ще им се отрази добре. Джийн се държеше подозрително кротко след вечерта на пиянството и Рудолф правеше всичко възможно да я разсее. Той беше поканил Томас и Кейт да отидат с тях, но Томас каза, че младоженците предпочитат да останат сами. Дори беше помолил тайно Рудолф да покани Дуайър с тях. Дуайър непрекъснато настояваше да му каже кой е пияният, с когото се е бил пред „Льо Камео“, и Томас беше сигурен, че приятелят му е намислил заедно с Уесли да извърши някакво безумно отмъщение. Освен това Джийн ходеше по петите му, без да казва нищо, и го гледаше някак странно и смутено. Беше се измъчил пет дни наред да разправя лъжи и сега, когато остана сам на яхтата с Кейт, изпита облекчение.
Пристанището беше тихо, повечето от корабите бяха тъмни. Той се прозя, протегна се и стана. Тялото му вече заздравяваше и макар че все още куцаше, вече нямаше чувството, че единият му крак е счупен на две по средата. Не беше спал с жена си от нощта на боя и сега си помисли, че може би отново е дошло време за любов. В този момент видя черната кола с изключени фарове, която се приближаваше бързо по кея. Колата спря. Двете врати се отвориха и отвътре излязоха двама мъже. След тях още двама. Последният беше Данович с превързана ръка.
Ако Кейт не беше на яхтата, щеше да скочи в морето и тогава трудно щяха да го хванат. Но сега не можеше да направи нищо, освен да остане на мястото си. На съседните яхти нямаше никакви хора. Данович остана на кея, а тримата мъже се качиха на яхтата.
— Е, господа — каза Томас, — с какво мога да ви услужа?
В следващия миг нещо го удари.
Той дойде в съзнание само веднъж. Уесли и Кейт стояха при него в болницата.
— Повече няма… — каза той и отново загуби съзнание.
Рудолф беше извикал от Ню Йорк един неврохирург и той беше вече на път за Ница, когато Томас умря. Хирургът обясни на Рудолф, че черепът е бил счупен и Томас е получил силен мозъчен кръвоизлив.
Рудолф беше настанил Гретхен с Джийн и Инид в хотел. Гретхен имаше строга заповед да не оставя Джийн сама нито за минута.
Рудолф беше разказал на полицията всичко, каквото знаеше, Джийн трябваше да даде показания и след половинчасов разпит беше изпаднала в истерия. Тя беше разказала за „Розовата врата“ и Данович беше заловен, но свидетели на побоя нямаше, а Данович разполагаше с неопровержимо алиби за цялата вечер.
