на коня. Конят веднага се озовал при пропастта и спуснал златното въже на дъното. Момъкът се заловил за него, измъкнал се на белия свят, яхнал морския кон и препуснал към родния си град.
А големите братя, като чули познатия звън на подковите, си плюли на петите: единият на запад, другият на изток, и досега май още бягат.
Така храбрият момък довел на баща си белия кон и се оженил за хубавицата — дъщерята на Морския шах.
Сватбата била много весела. Свирили на кожени зурни, удряли медни дайрета. Който и да дойдел, си отивал сит и напит. Казват, че и сега още пият и ядат.
Информация за текста
© 1976 Иван Троянски, превод от руски
Сканиране: Boman, 2010
Редакция: Alegria, 2010
Издание:
Кавказки народни приказки
Издателство „Георги Бакалов“, Варна, 1976
Редактор: Панко Анчев
Художник: Иван Кенаров
Худ. редактор: Стоимен Стоилов
Техн. редактор: Георги Петров
Коректор: Маргарита Георгиева
Приказките са подбрани от следните издания:
Осетинские народные сказки, собрал Г. А. Дзагуров (Губади Дзагурти), Издательство „Наука“ — Главная редакция восточной литератуы, Москва, 1973
Золотой сундук, составление, перевод с татского и приложения Арманда Кукулу, Издательство „Наука“ — Главная редакция восточной литературы, Москва, 1974
Дагестанские народные сказки, перевод и обработка Натальи Копиевой, Издательство „Детская литература“, 1974
Грузинские народные сказки, Сто сказок, сборник составлен и переведен Г. А. Долидзе, Издательство „Мерани“, Тбилиси, 1971
И със съдействието на Съюзите на писателите на Арменската ССР и на Грузинската ССР.
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15449]
Последна редакция: 2010-02-14 13:00:00
