— Разбира се.
Тук гласът му леко потрепери, защото вътре в него Луиза Елън Рандал нададе болезнен вик на безмерно страдание и омраза към бога, който я бе похитил, който я бе довел тук, въпреки волята й от… от…
Но това също бе част от загадките.
Ала макар гласът да беше на Луиза, неговият бог нанесе последния удар тъкмо когато Вейл бе започнал да се възстановява. Той бе този, който изказа краткото пророчество или предупреждение — експедицията на Финч е обречена и Рандал трябва да се предпази от възможните политически последствия.
— Партизаните вече са стреляли по „Уестън“ — съобщи Вейл и Рандал го погледна стреснато.
Необяснимо и вярно предсказание. Още същата нощ телеграфните станции предадоха цялата история. На сутринта тя бе в заглавните страници на всички вестници във Вашингтон.
На Вейл обаче не му беше до овации. Богът най-сетне го бе оставил на спокойствие, насаме с агонията на изтерзаното му тяло. Той се наслаждаваше на покоя и забравата.
14
Езерото Констанце. Или Бодензее.
От географска гледна точка нищо повече от разширение на реката. Но забулено в утринната мъгла, можеше да бъде и равен, необятен океан, под сребристи колони от слънчеви лъчи, пронизващи облаците. Северният бряг, който едва се различаваше, беше скалист ръб, обрасъл с гора: дървета джамии и дъбо- борове, както и един непознат широколистен вид, на който Том Комптън не знаеше името. Ястребови пеперуди се стрелкаха над блестящата вода в гъсти ята.
— Преди повече от хиляда години — обясни Ейвъри Кек — на този бряг е имало римски лагер. — Кек, който беше заел мястото на Джилвани в „Проницателност“, се опитваше да надвика равномерното бучене на мотора. — През средните векове тук се е намирал един от най-могъщите градове в Европа. Ломбард, на търговския път между Германия и Италия. Но сега от него няма и помен. Само вода и скали.
Гилфорд се запита гласно какво ли е станало с изчезналите европейци. Дали просто са измрели? Или са се преместили на някоя огледална Земя, в която Европа е оцеляла, съвсем непокътната, докато останалият свят е претърпял зловещи и необясними промени?
Кек беше мършав четирийсетгодишен мъж с лице на гробар от малко градче. Той изгледа тъжно Гилфорд.
— Ако е така, тогава сега европейците разполагат със свои пущинаци, които да завладяват и заради които да се бият. Също като нас, Бог да им е на помощ.
Лагер на Бодензее. Дигс стъкмява огъня. Съливан, Бетс и Хемфил до тяхната палатка. Бледозелен фон и дребни тюркоазени цветенца. Висока облачност, студен влажен вятър.
Постскриптум: Дали не е време да престана да се преструвам, че това са записки, и да призная, че всъщност са писма за Каролайн.
Каролайн, надявам се да ги прочетеш някой ден.
Пътешествието е сравнително спокойно след смъртта на Джилвани, макар че атмосферата продължава да е мрачна. Финч е станал особено мълчалив и необщителен. Струва ми се, че стоварва вината върху себе си. Напоследък отделя повече време за бележките си и по-малко за разговори.
Устроихме лагер на една поляна, за която ни бе говорил Еразъм. Видяхме няколко диви стада мъхнати змии, които се плъзгаха по гладката повърхност на ливадата като спуснал се ниско облак. Неуморимият Том Комптън проследи и уби една змия — месото е сланинесто, с дъх на дивеч, но все пак беше приятна промяна след консервите. Изтеглихме лодките навътре в сушата, под надвиснала, обрасла с мъх гранитна козирка и ги завихме с брезент — скрити са доста добре и трудно някой ще се натъкне на тях случайно. Макар че кой би могъл да скита из тази пуста земя?
Очакваме появата на Еразъм с неговото стадо и другата част от нашите припаси. Том Комптън твърди, че бихме могли сами да си уловим товарни животни — наоколо гъмжи от тях, — но змиите на Еразъм са обучени да носят товари и вече ни облекчиха от необходимостта да пренасяме всичко с лодките.
Стига, разбира се, Еразъм да пристигне както е обещал.
Вече се опознахме достатъчно добре — с всички наши предимства и недостатъци — и аз имах няколко ползотворни разговора с Том Комптън, с когото ни обединява нещастието от „Проницателност“. В неговите очи аз си оставам мекушав американец от Изтока, който си изкарва прехраната с фотографската кутия (както нарича апарата), но мисля, че проявих достатъчна инициативност, за да спечеля уважението му.
От друга страна, скептицизмът му е съвсем оправдан, като се има предвид суровият живот, който води. Роден в Сан Франциско от смесен брак, с предци индианци и златотърсачи, той успял някак си да се изучи и да постъпи на служба в търговския флот, после да се прехвърли в Джеферсънвил, град на примитивни хора, където си е намерил мястото.
Каролайн, зная, че би ти се сторил груб и недодялан, но в сърцето си е добър човек и полезен в кризисни ситуации. Радвам се, че е с нас.
Чакаме вече седмица да пристигне Еразъм и ще го почакаме още една. За щастие разполагам с копието на „Аргос“, което размених за книгата на Финч. Списанието съдържа откъс от романа на Е. Р. Бъроуз „Изгубеното царство на Дарвиния“ — поредната история за измислената от него загадъчна страна, обитавана от динозаври, благородни диваци и колония от зли управници, които властват там. И принцеса, която се нуждае от спасяване. Каролайн, зная, че презираш подобен тип литература, но ще ти кажа, че дори богатото въображение на Бъроуз бледнее пред обкръжаващата ни реалност — тези високи хълмове и гъсти сенчести гори. Но списанието е приятно разнообразие и останалите членове на експедицията ми завиждат, съдейки по честите молби да им го заема.
Истината е, че взех да тъгувам по цивилизацията — искам градове, високи къщи, вестникарски будки и прочее.
Най-сетне Еразъм пристигна със своето стадо и прие заплащане под формата на чек, който можеше да се осребри в банката в Джеферсънвил. Прекара една нощ в лагера и изрази съжалението си — но не и учудване — за смъртта на Джилвани.
Появата му бе засенчена от откритието на Ейвъри Кек. Двамата с Том Комптън бяха излезли на поредния лов за мъхнати змии — Кек, за да се запознае с местността, а траперът да прояви ловните си умения. Не че змиите бяха особено трудни за проследяване, както ни обясни Кек край огъня. Бяха отделили една от тях от стадото и след това Том я беше застрелял. Дотътрянето на трупа до лагера се бе оказало най-трудната част.
По-интересно бе това, което Кек бе открил в гнездо на насекоми.
Кек ни обясни, че животинките били десетокраки месоядни, далечни роднини на дървоядите, които Гилфорд бе видял край Лондон. Те копаеха тунели в крайречните мочурища, където почвата беше богата и влажна. Мъхната змия или друго едро същество, навлязло в територията им, бива нападнато от рояк отровни търтеи, които бързо го лишават от всякаква плът. Оглозганите кости се изтикват в края на колонията, оформяйки своеобразна костница.
— Колкото по-стара е колонията, толкова по-голяма е костницата — обясни им Кек. — По долното поречие на Рейн съм виждал гнездо, което сигурно беше над стотина метра в диаметър. Това, на което се натъкнахме с Том, по моя преценка беше със средни размери. Идеален кръг от снежнобели кости. Повечето принадлежаха на мъхнати змии, но… — Кек разви мушамения пакет, който бе донесъл в лагера. — Там намерихме това.
Беше продълговат череп с висока теменна кост и остри зъби. Сияеше като слонова кост на
