— Не те ли е грижа, че пред очите ти вършат такава злина?
— Злина? — Баоджиян се изсмя горчиво. — На Тчай тази дума няма значение. Едно нещо се случва или не се случва. Всеки, който се придържа към друга система от социални понятия, рано или късно ще напусне този свят — освен ако не обезумее като фунг. И тъй, позволи ми да ти покажа отреденото ти помещение, защото е време да потегляме. Бих искал да понатрупам някоя и друга левга зад нас, преди зелените часки да се появят отново. Изглежда, че останах само с един съгледвач.
5.
Рейт, Траз и Анахо бяха настанени в отделни стаички в една от платформите с бараки. Стаите бяха обзаведени само с хамак и малък долап. Четири фургона пред тях беше платформата с къщата на жриците. През цялата нощ тя се поклащаше върху огромните си колела, потънала в мрак.
След като не можа да измисли план за спасяване на девойката, Рейт се тръшна в хамака и потъна в дълбок сън, унасян от равномерното поклащане на фургона.
Малко след като бледото слънце се отлепи от хоризонта, керванът спря. Пътниците се подредиха на опашка покрай снабдителния фургон и всеки получи питка със загърнато в нея варено месо и чаша гореща бира. Ниска мъгла висеше на парцали над степта, звуците на кервана сякаш само подчертаваха надвисналата тишина. За цветове не можеше да става и дума — съществуваше само сивото покривало на небето, сиво-кафеникавата тепсия на степта и разредената млечна пелена на мъглата. Къщата на жриците не показваше никакви признаци на живот, не се показа нито една от жените в черно, нито позволиха на Цветето на Кат да излезе в клетката отпред.
Рейт потърси водача на кервана.
— Колко път има до тяхното сборище? Кога ще пристигнем?
Баоджиян дъвчеше замислено питката.
— Довечера ще преспим в Бърбореща могила. Още един ден път до Задънска станция и на следващата сутрин сме на Фазимското кръстовище. Но жриците се безпокоят, че ще закъснеят за ритуала.
— И какъв е този ритуал? Какво всъщност ще правят?
Баоджиян повдигна рамене.
— Зная само слухове. Те са затворена група, говоря за жриците, мразят мъжете, при това с неестествена страст. Ненавистта им обхваща всички страни на отношенията мъже-жени и включва и онези жени, които стимулират еротичните желания. Ритуалът пречиствал тези силни чувства, разправят, че по време на тържеството жриците изпадали в нещо като транс.
— Два дни и половина, казваш.
— Два дни и половина до Фазимското кръстовище.
Керванът продължи да пълзи през степта, движейки се успоредно на веригата от хълмове, които ту се издигаха, ту се снишаваха. От време на време минаваха покрай клисури и тесни долини, които водеха към хълмовете и понякога бяха обрасли в дръвчета и шубраци. Рейт оглеждаше околностите с визоскопа и нерядко се случваше да зърне странни създания, които ги наблюдаваха от сенките, предполагаше, че са фунги или може би пнуми.
Но вниманието му най-често бе насочено към фургона на жриците. Денем там не се забелязваше никакъв живот, нощем, съвсем рядко, в прозорците блясваше трепкаща светлинка. На няколко пъти той слиза от тяхната платформа, за да доближи къщичката. Всеки път, когато го правеше, стрелецът в близкото картечно гнездо извръщаше оръжието си към него. Баоджиян очевидно бе издал заповед жриците да не бъдат обезпокоявани.
Анахо се опитваше да го разубеди.
— Защо се безпокоиш заради някаква си женска? Да не мислиш, че е единствената на този свят? Хора живеят и умират навсякъде. Какво ще кажеш за жертвите на старите часки и техните перверзни игри? Ами чергарите канибали в Кислован, които отглеждат и угояват мъже и жени сякаш са добитък? Или за дирдирите и дирдирхората в тъмниците на сините часки? Склонен си да ги забравяш, а се прехласваш по една прашинка в небето, заплесваш се по една жена само защото те измъчва зловещата участ, на която е обречена!
Рейт си позволи една тъжна усмивка.
— Човек не може да се справи с всичко. Но като спася това момиче, поне ще положа началото… доколкото ми е по силите.
Час по-късно Траз даде воля на сходни опасения.
— А какво ще стане с твоята космическа лодка? Забрави ли за своите планове? Ако нападнеш лириците, те ще те убият или — в най-добрия случай — ще те осакатят.
Рейт го изслуша, като кимаше търпеливо, признавайки справедливостта на забележките му, без обаче да позволява да го разубедят.
Към края на втория ден хълмовете станаха каменисти и неравни и от време на време над пътя надвисваха остри зъбери.
По залез-слънце керванът стигна Задънска станция, малък кервансарай, издълбан в стената на една от урвите. Тук спряха, за да разтоварят част от стоките и да ги заменят със скални кристали и малахитови плочки. И този път Баоджиян подреди кервана така, че фургоните с оръдия да гледат към степта. Докато минаваше покрай фургона с къщата на жриците, Рейт дочу слаб, безпомощен вик, който накара косата му да настръхне. Траз, почти завладян от паника, го улови за ръката.
— Не виждаш ли, че те наблюдават непрестанно? Баоджиян също е нащрек да не направиш някоя глупост!
Рейт се огледа със зла усмивка.
— О, не се безпокой, ще я направя! Само се постарай да си далече от мен, когато това стане! Каквото и да се случи, продължавай си по пътя!
Траз му хвърли изпълнен с укор и възмущение поглед.
— Наистина ли мислиш, че ще стоя настрана? Забрави ли, че сме приятели?
— Да. Но като знам какво може…
— Приключихме с обсъждането на въпроса — прекъсна го Траз и за пръв път от доста време насам в държанието му се почувства решителността на Онмале.
Рейт вдигна обезсърчено ръце и излезе да поразходи в степта. Знаеше, че не му остава много време. Трябваше да действа — но как? През нощта? Докато пътуваха към Фазимското кръстовище? Или след като жриците напуснат кервана?
Да действа сега, би означавало да си навлече сериозни неприятности.
Същото беше валидно и за нощта, когато жриците вероятно щяха да са нащрек, предчувствайки готовността му за отчаяни постъпки.
Но какво щеше да стане на Фазимското кръстовище, когато жриците поемат по своя път? Нямаше никаква представа. Вероятно те щяха да вземат мерки, за да се предпазят.
Здрачът постепенно отстъпи място на нощта, откъм степта долитаха заплашителни звуци. Рейт се прибра в своята стая и се изтегна в хамака. Не можеше, нито искаше да заспи. По някое време се надигна и излезе навън.
И двете луни висяха в небето. Аз грееше на запад и не след дълго се спусна зад хълмовете. Браз, ниско над източния хоризонт, хвърляше меланхолично сияние над равнината.
Станцията бе опустяла почти напълно, виждаха се само няколко светлини, тук нямаше шумни, изпълнени с веселие зали за гости. Зад прозорците в къщата на жриците премигваха светлини, по-често от друг път, изглежда вътре цареше някаква активност. Изведнъж всички светлини угаснаха и къщичката потъна в мрак.
Неспокоен и разтревожен, Рейт я заобиколи отзад. Дали не чу някакъв шум? Той спря и се взря в тъмнината. Някъде отблизо се чуваха тихи гласове. Някой се приближаваше към него, тромава сянка в тъмнината. Внезапно сянката се раздвижи и нещо удари Рейт по главата. Светлинки затанцуваха пред очите му, светът се преобърна…
