Слугата се разтрепери и падна на колене. Рейт отново му помогна грубо да се изправи.
— Хайде бързо! При Гмуреца!
— Но ще му кажете, че сте заплашили да ме убиете! — помоли с тракащи зъби прислужникът. — И после ще се закълнете…
Една от вратите на отсрещната стена се отвори и Айла подаде глава.
— Какъв е този шум?
Рейт блъсна слугата настрани.
— Твоят човек отказваше да те повика.
Гмуреца го изгледа от главата до петите. В погледа му се четеше подозрителност и коварство.
— И съвсем правилно. Зает съм с важни дела.
— Не толкова важни, колкото са моите — възрази Рейт.
— Момент — Гмуреца се обърна, каза нещо на онези, които бяха вътре, и излезе в гостната. — Носиш ли парите?
— Да, естествено. Иначе защо щях да дойда тук?
Гмуреца отново го погледна преценяващо.
— И къде са те?
— На сигурно място.
Гмуреца захапа ядно долната си устна.
— Не ми дръж такъв тон. Да знаеш, че те подозирам в съучастничество за бягството на голям брой престъпници днес от Стъкления блок.
Рейт се засмя.
— Кажи ми, моля те, как бих могъл да бъда на две места едновременно?
— Откъде да знам, проклет да си? Човек с описание, сходно на твоето, се е спуснал на ловното поле час преди началото на гонитбата. Нямаше да го стори, ако не е бил сигурен, че ще избяга. Интересното е, че сред бегълците е и онзи изменник Анахо…
— Експлозивът е от твоя склад — намеси се Дейне Заре, — когато разберат, теб ще задържат за съучастие. Ако не друг, аз бих могъл да им съобщя.
Гмуреца сякаш едва сега забеляза Дейне Заре.
— А ти, старче, какво търсиш тук? Я иди да си гледаш работата.
— Дойдох да те убия — заяви Дейне Заре. — Но Рейт ме помоли да почакам.
— Тръгвай, Айла — нареди Рейт. — Играта свърши — той извади оръжието. — Размърдай се, ако не искаш да ти опърля задника.
Гмуреца местеше поглед между двамата, без каквато и да било проява на загриженост.
— Брей, да не би мишката да си показва зъбките?
Рейт вече добре познаваше променливите настроения на Гмуреца и знаеше, че може да очаква всичко — от молби до заплахи и насилие.
— Хайде, Гмурец, размърдай се — повтори той с помирителен тон.
— Двама смешни, жалки получовеци — захили се Гмуреца. Сетне повиши глас — Артило!
— Мъртъв е твоят Артило — осведоми го Дейне Заре.
Той се огледа. Гмуреца го разглеждаше с мило изражение.
— Търсиш ли нещо?
Старецът все едно не го чу и се наведе към Рейт.
— Прекалено е спокоен и това ме тревожи. Бъди нащрек.
— Ще броя до пет и натискам спусъка — заплаши го Рейт.
— Първо един въпрос — рече Гмуреца. — Къде отиваме?
Рейт се направи, че не го е чул.
— Едно… две…
— Ама че забавление — хилеше се Гмуреца.
— Три…
— Струва ми се, че е време…
— … четири…
— … да направя нещо за своята защита. — Гмуреца отстъпи рязко назад и се долепи до стената. Плюшеният балдахин на тавана рухна върху двамата.
Рейт натисна спусъка, но тежкият плат се стовари върху ръката му и лъчът облиза белите плочки на пода.
Смехът на Гмуреца прозвуча приглушено под дебелия балдахин. Огромна тежест притискаше Рейт. Гмуреца се бе метнал отгоре му. Рейт лежеше полузамаян. Гласът на Гмуреца прозвуча от съвсем близо:
— Решила маймуната да напакости на Айла Гмуреца. Само че не си е преценила силиците — тялото му се отмести. — Дейне Заре, позволи да ти благодаря, задето така любезно отложи екзекуцията ми. Аз обаче не възнамерявам да отлагам твоята.
Чу се рязък звук, последван от мъчително хриптене и дращене на нокти по пода.
— Адам Рейт — продължи същият глас. — Чудя се каква диагноза да ти поставя. Или си луд, или си в плен на странни представи за света. Мисля да се позанимая с теб. Хвърли оръжието, изпъни ръце напред и не мърдай. Усещаш ли тежест на шията си? Това е моят ботуш. Хайде по-бързичко, оръжието и ръцете напред. Хисзиу, приготви се.
Някой повдигна внимателно балдахина. Черни пръсти пристегнаха китките на Рейт е копринен шнур.
Сега вече отместиха балдахина напълно. Рейт, все още замаян, вдигна поглед към разкраченото туловище над него. Хисзиу, слугата, продължаваше да кръжи около него като досадна муха.
Гмуреца се наведе и му помогна да се изправи.
— А сега, върви, ако обичаш — и той тласна Рейт по коридора пред себе си.
19.
Рейт бе подпрян на метален шкаф, в стая, в която цареше сумрак. Ръцете му бяха завързани за къса метална тръба, глезените му — стегнати здраво. Никаква светлина не проникваше в помещението, освен мъждукането на звездите зад тясното прозорче. Слугата Хисзиу бе приклекнал на няколко крачки от него, въоръжен с лек камшик от сплетени копринени шнурове, завързан с въженце за ръката му. Изглежда, виждаше отлично в тъмното и се забавляваше да шиба от време на време Рейт по китките, коленете и брадичката. Проговори само веднъж:
— Двете ти приятелчета също са наши пленници. За нищо не ги бива, по-зле са и от теб. Гмуреца сега работи върху тях.
Рейт стоеше неподвижно, унесен в объркани мисли. В едно нямаше съмнение — катастрофата бе пълна. Досадните пошляпвания с камшика едва достигаха до периферията на съзнанието му. Подобно на удари на съдбата, те сякаш отброяваха последните мигове до края на живота му на тази планета, мимолетен и забележим колкото падането на дъждовна капка в тчайски океан. Някъде отвъд очертанията на прозореца изгря синя луна, която озари небето. Бавното усилване и избледняване на нейната светлина бе единственото мерило за хода на времето.
Хисзиу задряма и скоро, заспа дълбоко, като похъркваше на пресекулки, На Рейт не му се спеше. Той повдигна глава и надзърна през прозорчето. Сиянието на луната бе изчезнало, мътнокафяво зарево на изток ознаменуваше скорошната поява на Карина 4269. Хисзиу се сепна, събуди се и отново замахна с камшика, оставяйки кървава диря по бузата на Рейт. Слугата се надигна лениво, излезе от стаята и се върна след минутка с чаша топъл чай, който се зае да посръбва, изправен до прозореца.
— Ще ти дам десет хиляди секвина, ако ме освободиш — промълви дрезгаво Рейт.
Хисзиу не му обърна внимание.
— И още десет хиляди, ако помогнеш на другарите ми — продължи Рейт.
Хисзиу отпиваше от чая, сякаш Рейт не беше в стаята.
Небето се оцвети в тъмножълтеникаво, малко по-късно Карина 4269 изгря на хоризонта. Чуха се стъпки, бравата щракна и Гмуреца изпълни рамката на вратата. Той постоя там мълчаливо, оглеждайки
