Тълпата го гледаше ужасено. Ерлиус им обърна гръб и се отдалечи с бърза крачка. Айла Гмуреца отстъпваше бавно към колата.
Рейт го посочи с пръст.
— Айла, обвиненията ти са отхвърлени и сега ще отговаряш пред мен.
Гмуреца измъкна лъчемет, Траз се метна към него и увисна на масивната му китка. От дулото бликна мощен лъч и обгори крака на Гмуреца. Той изрева от болка и рухна на земята. Анахо взе оръжието, Рейт омота една от веригите около врата на Гмуреца и я стегна.
— Ставай, Айла — нареди той.
Едрият мъж се надигна и го последва покорно към колата. Тълпата се разтваряше бързо пред тях. Гмуреца се шмугна на задната седалка и се просна там, стенейки мъчително. Анахо седна на кормилото и подкара колата през площада.
21.
Лимузината се приближи към навеса. В отсъствието на Дейне Заре техниците не бяха идвали на работа. Навесът изглеждаше тъмен и изоставен, корабът, който почти бе завършен, лежеше като захвърлена ненужна играчка.
Тримата издърпаха Гмуреца вътре, сякаш водеха със себе си непокорен бик, и го завързаха за две яки тръби, откъдето той огласяше помещението с болезнените си стенания. Рейт му отдели няколко секунди, колкото да се увери, че ще оживее. Все още имаха нужда от него, но не биваше да забравят колко е опасен. Макар да се преструваше на тежко ранен, Рейт не пропусна да забележи хладнокръвния му преценяващ поглед.
— Айла — рече му той, — ти ми причини много страдания.
— Защото искаше да ме измъчваш и убиеш — отвърна Гмуреца, като не спираше да се извива и гърчи.
— Няма да отрека, хрумна ми подобна мисъл — призна Рейт. — Но имах по-важни дела. Като например да завърша строежа на кораба и да се върна на Земята, за да разкажа за тази ужасна планета. Сам ще признаеш, че тази работа е далеч по-важна от твоя жалък край.
— Щом е така — заговори с неочаквано делови тон Гмуреца, — нищо не се е променило. Плати ми дължимото и ще продължим както преди.
Рейт го изгледа, втрещен от подобна наглост. След това се засмя. Анахо и Траз също се подсмихваха. Анахо се приближи и сръга с пръчка Айла в корема.
— А какво ще кажеш за снощи? — попита той с изкусителен гласец. — Или вече си забравил за нашата среща? За мъченията с електричество и боя с камшик?
— И какво стана с децата на Дейне Заре? — добави Траз.
Гмуреца изгледа предизвикателно Рейт.
— Чия дума се слуша тук?
— Всички ние имаме причини да те мразим — отвърна Рейт. — Трябва да си кръгъл глупак, ако си мислиш, че пак ще ти вярваме след онова, което ни стори.
— Колкото до мен, обещавам ти, че ще страдаш — озъби се зловещо Траз.
— Ще те оставим да живееш — въздъхна с привидно примирение Рейт, — но само докато ни служиш. Не давам пукната пара за жалкия ти животец, ако не намериш начин да ни бъдеш полезен.
В очите на Гмуреца блесна хладен блясък.
— Така да бъде — кимна той.
— Искам веднага да намериш компетентен заместник на Дейне Заре.
— Скъпичко ще ни излезе. Извадихме късмет със Заре.
— Отговорността за неговата загуба е изцяло твоя — припомни му Рейт.
— В живота всеки допуска грешки — призна уклончиво Гмуреца. — Моята беше тази. Но мисля, че познавам нужния ви човек. Само че ще ви струва скъпо, предупреждавам ви.
— Парите не са проблем — отвърна Рейт. — Искаме най-доброто. Второ, незабавно повикай техниците на работа. По телефона, естествено.
— Лесна работа — обеща с неочаквано сърдечен тон Гмуреца. — Работата ще продължи както преди.
— Ще уредиш бърза доставка на материалите и средствата, от които имаме нужда. Тези разходи ще покриеш ти — а също и заплатите.
— Какво? — изрева Гмуреца.
— Нещо повече — продължи Рейт, без да му обръща внимание, — смятам да те оставя завързан за тези тръби. Препитанието ти ще струва хиляда — не, две хиляди секвина на ден.
— Кааквооо? — прокънтя за втори път гневният вик на Гмуреца. — Да не си решил да мамиш и крадеш нещастния Айла?
— Съгласен ли си с тези условия? — попита го спокойно Рейт. — Ако откажеш, ще помоля Траз и Анахо да те убият. Няма да ми откажат — и двамата са ти насъбрали доста.
Гмуреца направи опит да се изправи в целия си ръст.
— Съгласен — заяви той с внушителен глас. — А сега, след като излезе, че ще трябва да спонсорирам налудничавите ти планове и да се обрека на фалит, да се захващаме за работа. Щастлив ще бъде мигът, в който ви видя да изчезвате в безкрайния космос, повярвайте ми! Махнете тези вериги, за да се обадя, на когото трябва.
— Ще останеш тук — заяви Рейт. — Ние ще ти донесем телефона. И още нещо — къде си държиш парите?
— Не говориш сериозно — ококори се Гмуреца.
Информация за текста
Айла Гмуреца седеше завързан за стол в един склад в покрайнините на сивишките солни мини. Металната скоба на шията му бе заключена с верига, прекарана през дебела тел, която висеше от тавана — така можеше да се движи между масата и килера, където спеше, теглейки веригата след себе си.
Айла бе затворник на своя територия, още една кръвна обида, която пораждаше в душата му периодични пристъпи на дива ярост. Но той продължаваше да седи неподвижно на стола, с абсурдна унесена усмивка на лице, разплул огромното си седалище, което бе увиснало от двете страни на седалката като дисаги на кон.
Адам Рейт го наблюдаваше откъм навеса, под който се намираше космическият кораб. Напоследък това странно спокойствие го безпокоеше повече от първоначалните изблици на гняв. Все пак се надяваше, че каквито и планове да зреят в главата на Гмуреца, няма да се излюпят твърде бързо. Космическият кораб бе почти завършен, след седмица, дори по-скоро, щяха да напуснат завинаги Тчай.
Колкото и да бе странно, Гмуреца си убиваше времето с плетене, като от време на време вдигаше дантелената плетка, за да й се полюбува — той бе като живо олицетворение на търпението и смирението. Траз, който в този момент се появи под навеса, го изгледа намръщено. Младежът бе застъпник на твърдото поведение спрямо Гмуреца — наследство от емблемата Онмале, която някога бе носил.
— Да го убием веднага и да се приключи с това! — заяви и този път.
— Окован е за шията — възрази Рейт, — нищо не може да ни стори.
— Ще намери начин. Забрави ли колко е изобретателен?
— Не мога да го убия хладнокръвно.
Траз изстена от яд и отвращение и излезе нацупен навън.
— Поне веднъж и аз да се съглася с чергаря — обади се Анахо. — Да видим сметката на тлъстото
