Джак Ванс
Дирдирите. Пнумите
Дирдирите
Какво се случи досега
На двеста и дванайсет светлинни години от Земята виси мътно жълтеникавата звезда Карина 4269, със своята единствена планета Тчай. При приближаването си, привлечен от загадъчни радиосигнали, земният кораб „Изследовател IV“ е обстрелван и разрушен с торпедо. Единственият оцелял, разузнавачът Адам Рейт, е спасен полужив от Траз Онмале, младия вожд на племе чергари.
В началото Адам Рейт гори от желание да се върне на Земята и да съобщи за невероятната смесица от човеци и чуждоземни същества, обитаващи планетата. Докато търси подходящ кораб за целта, към него се присъединява Траз и един беглец дирдирчовек на име Анке ди афрам Анахо.
Тчай, както Рейт научава, е сцена на древни войни между три чуждоземни раси: дирдири, часки и уонки. В момента между тях съществува крехко примирие, всяка от расите поддържа зона на собствено влияние, а огромни площи са заселени от чергари, бегълци, бандити, феодални владетели и повече или по-малко цивилизовани племена. Местните раси включват склонните, към усамотяване фунги и пнумите — потайна порода, обитаваща пещери, тунели и проходи под разрушените градове, типични за пейзажа на планетата.
Всяка от чуждоземните раси е взела за свои помощници или е поробила хора, които в продължение на хиляди години са се развивали заедно със своята господстваща раса и постепенно са се превърнали в дирдирхора, часкоиди, уонкоиди и пнумеци, в добавка към останалите почти непроменени представители на човешкия род.
От самото начало Рейт е изумен от присъствието на хора на Тчай. Една вечер в странноприемница „Мъртвата степ“ дирдирчовекът Анахо го просветлява по въпроса. По думите му преди пристигането на часките на планетата са властвали пнумите. Обитавали селца с ниски куполовидни къщички, но от тях сега няма и следа. От доста време те вече живеят в пещери и тунели под старите градове и водят мизерно съществувание. Дори дирдирите смятат за лоша поличба да се безпокоят пнуми.
Значи часките са пристигнали на Тчай преди дирдирите, заключава Рейт.
Дирдирчовекът му се присмива, че това и малките деца го знаят. Само човек от някоя изолирана и далечна провинция — или от далечен свят — не би бил в течение на подобен факт. Той се съгласява, че първите нашественици действително са били старите часки, дошли преди сто хиляди години. Десет хиляди години по-късно се появили сините часки, те долетели от една планета, колонизирана далеч преди това при първите космически полети на часките. Старите часки и техните сини потомци се вкопчили в люта битка за Тчай и докарали зелените часки за ударна сила. Преди шейсет хиляди години на сцената се появили и дирдирите. Часките вече били пострадали сериозно от междуособната война и тъй като дирдирите ги превъзхождали числено, не било трудно да се установят и да завладеят своя територия. С течение на времето войната била прекратена, но и до ден-днешен тези раси враждуват помежду си. Сравнително скоро, преди десет хиляди години, избухнала космическа война между дирдири и уонки, която се прехвърлила и на Тчай, след като уонките построили укрепления в Ракх и Южен Качан. Но сега вече няма почти никакви сражения, само дребни погранични стълкновения и престрелки. Всяка от расите се бои от другите две и подозира, че набират сили, за да я унищожат. Пнумите са неутрални и не участват във войните, макар че наблюдават с интерес и записват всичко старателно в своите хроники.
Рейт се интересува кога хората са дошли на Тчай.
С поучителен тон Анахо обяснява, че човекът се е появил на Сибол и е дошъл на Тчай заедно с дирдирите. Хората според него са аморфни като восък и податливи на метаморфози. Първо от тях са произлезли блатните хора, после, след двайсет хиляди години такива като Траз, сиреч чергари. Онези, които били поробени, се превърнали в часкоиди, пнумеци и дори уонкоиди. Освен тях съществуват хиляди хибриди и изродени потомства. Дори при дирдирхората има разновидности. Безупречните са сред най-чистите дирдирхора. При други обаче се наблюдават примеси на чужда кръв. Всъщност, на това се дължали и неприятностите на Анахо — той поискал да му признаят привилегии, които смятал, че му се полагат, но му били отказани, което довело и до последващите събития…
Анахо продължава да разказва за своите лични несгоди, но Рейт неусетно престава да го слуша и потъва в размисъл. Сега вече му става ясно как са се появили хората на Тчай. Дирдирите са пътешествали из космоса от седемдесет хиляди години. През това време те вероятно са посетили Земята, при това на два пъти. При първото си посещение са заловили малка група протомонголоиди, при второто — двайсет хиляди години по-късно, според описанието на Анахо — са попаднали на хора от бялата раса. Тези две групи, подложени на особеностите на планетата Тчай, са мутирали, метаморфозирали, отново мутирали и преживели интензивна кръстоска помежду си, за да доведат до появата на объркващо разнообразие от човешки типове, населяващи понастоящем планетата.
След неуспешен опит да завладеят уонкски космически кораб Рейт и другарите му се връщат в Смаргаш, в страната на локхарите.
1.
Слънцето Карина 4269 бе навлязло в съзвездието Тартусц, което бележеше началото на Балул Зак Аг — „периода на свръхестествени сънища“, когато на Локхарските плата временно се преустановяваха всякакви убийства, грабежи, поробвания и палежи. Балул Зак Аг беше също така поводът за Големия смаргашки панаир, или може би Големият панаир бе възникнал пръв, за да породи след неизвестно колко десетки — и стотици години Балул Зак Аг. От всички краища на Локхарското плато и околните райони в града пристигаха ксари, жарвеги, серафи, нисаи и други, за да се смесят с тълпите и да търгуват, да решат стари вражди, да шпионират и доносничат. Омразата витаеше из въздуха като зловоние, скрити погледи, прошепнати проклятия, съскащи въздишки на отвращение бяха неизменна част от пъстроцветното разнообразие и суматохата на пазара. Само локхарите (чернокожи и белокоси мъже и белокожи, чернокоси жени), поддържаха изражения на равнодушно безгрижие.
На втория ден от Балул Зак Аг, докато Адам Рейт се разхождаше из пазара, той осъзна, че е наблюдаван. Мисълта за това го споходи неочаквано и пробуди тревогите му — на Тчай проследяването неизменно води до неприятни последици.
Може би греша, помисли си той. Не че нямаше врагове, напротив, имаше такива, за които бе олицетворение на идеологическата катастрофа, но как биха могли да го проследят до Смаргаш? Рейт продължи да крачи из претъпканите алеи на пазара, като спираше пред сергиите и се озърташе. Но преследвачът му, ако изобщо съществуваше, се беше изгубил сред тълпата. Наоколо имаше нисаи, двуметрови диваци, крачещи с грациозността на грабливи птици, ксари, серафи, дъгбойски чергари, клечащи около техните огнища, някакви странни човеци с лица, скрити зад керамични маски, жарвеги с кафеникави кафтани, както и местните черно-бели локхари. Глъчката на пазара бе като странна симфония от разнородни звуци — дрънчене на желязо, скърцане на кожа, вресливи гласове, пискливи подвиквания, хленчът, скрибуцането и подрънкването на дъгбойската музика. Въздухът бе пропит с миризми: папратов пипер, масло от животински жлези, мускус, прах, който се вдига и сляга, острата миризма на варени ядки, пушено или печено на скара месо, ароматичните есенции на серафите. Пейзажът бликаше от невероятни багри: черно, тъмнокафяво, оранжево, алено, тъмносиньо, златисто. Рейт напусна пазара и прекоси площадката за танци. Тук спря неочаквано и с крайчеца на окото зърна една фигура, която се притаи зад близката шатра.
Потънал в нерадостни мисли, Рейт се отправи към странноприемницата. Траз и дирдирчовекът на име Анке ди афрам Анахо седяха в трапезарията и похапваха прясно изпечен хляб и месо. Ядяха мълчаливо — коренно различни по природа и произход, те трудно намираха допирни точки и рядко се погаждаха. Анахо, висок, мършав и блед като всички дирдирхора, бе със съвсем гола глава, но напоследък прикриваше това с мека шапка с пискюли, каквито носеха яосите.
Поведението му беше непредсказуемо, понякога бе бъбрив и весел, друг път сприхав и раздразнителен. Траз, плещест, сериозен и твърдоглав, бе в много отношения пълна противоположност на Анахо. Траз смяташе дирдирчовека за суетен, префърцунен и твърде префинен, Анахо пък намираше чергаря за
