— Добре ли чух? — изсъска тя. — Заплашваш ли, скапаняк?
Кадмин оголи зъби в окървавена усмивка.
— Полицейско наси…
— Точно така, скапаняк. — Ортега стовари палката върху бузата му. Кожата се разцепи. — Полицейско насилие в наблюдавана полицейска среда. Голяма радост за Санди Ким и Световната мрежа. Но да ти кажа ли нещо? Твоите адвокати май няма да искат да разпространят записа.
— Остави го на мира, Ортега.
Тя като че се опомни и отстъпи назад. Въздъхна дълбоко, лицето й трепна. Масата изникна отново, а Кадмин се озова седнал зад нея със здрава уста.
— И вие — тихо каза той.
— Да, разбира се. — Имах чувството, че презрението в гласа й е насочено донякъде и към самата нея. Тя отново се помъчи да овладее дишането си. — Както вече казах, адът сигурно ще е изгаснал, докато ти падне такава възможност. Но може и да те дочакам.
— Поне човекът струва ли си, да рискуваш заради него, Кадмин? — тихо попитах аз. — Заради професионалната етика ли мълчиш, или просто умираш от страх?
Вместо отговор човекът мозайка скръсти ръце и ме прониза с поглед.
— Приключи ли, Ковач? — попита Ортега.
Опитах се да срещна далечния поглед на Кадмин.
— Кадмин, човекът, за когото работя, е много влиятелен. Може би в момента имаш последен шанс за споразумение.
Нищо. Той дори не мигна.
Свих рамене.
— Приключих.
— Добре — мрачно каза Ортега. — Защото вонята на този боклук съсипва дори моя добродушен характер. — Тя вдигна ръка и размаха пръсти. — Чао, тъпако.
Този път Кадмин завъртя очи към нея и по устните му плъзна тънка, отвратително гадна усмивка.
Напуснахме.
Когато се върнахме на четвъртия етаж, от стените на кабинета грееше ослепително пладне над бели плажове. Примижах от блясъка. Ортега се разрови из едно чекмедже и извади два чифта тъмни очила.
— Е, какво научи от целия разговор?
Криво-ляво наместих очилата върху носа си. Рамката бе твърде малка.
— Нищо съществено, ако изключим онзи малък бисер, че не е имал заповед да ме очисти. Някой иска да разговаря с мен. Но това вече го знаех. Иначе Кадмин можеше да ми пръсне приставката из цялото фоайе на „Хендрикс“. Извод: след сделката с Банкрофт някой иска да ми предложи друга.
— Или да те разпитва до скъсване.
Поклатих глава.
— За какво? Току-що бях пристигнал. Няма никаква логика.
— Корпусът? Недовършени дела? — Ортега отсечено размахваше ръка, сякаш ми подхвърляше въпросите като карти. — Може би отмъщение?
— Не. Докато се карахме онази вечер, обсъдихме всичко това. Има хора, които биха желали да ме изтрият, но нито един от тях не живее на Земята, нито пък разполага с възможности за междупланетна акция. А каквото знам за Корпуса, отдавна може да се намери в една или друга база данни. Така или иначе, би било прекалено голямо съвпадение. Не, става дума за Банкрофт. Някой иска да се включи в играта.
— Онзи, който го е убил?
Приведох глава, за да я погледна над тъмните очила.
— Значи ми вярваш?
— Не съвсем.
— Стига де.
Но Ортега не ме слушаше.
— Едно бих желала да знам — замислено промърмори тя. — Защо накрая е променил кодовете си? Нали разбираш, след прибирането в неделя вечер го разпитахме поне десетина пъти. Никакъв резултат. Сега за пръв път признава, макар и косвено, че има нещо общо с теб.
— Дори и пред адвокатите си?
— Не знаем какво им казва. Те са големи акули от Улан.
Батор и Ню Йорк. Такива играчи носят при всички виртуални разговори прибори за смущения. На записите излиза само снеговалеж и пращене.
Мислено си го отбелязах. На Харлановия свят всички виртуални разговори в ареста се наблюдават. Каквито и пари да играят, смущенията са забранени.
— И като стана дума, тук ли са адвокатите на Кадмин? В Бей Сити, искам да кажа.
— Имаш предвид реалните им носители? Да, сключили са договор с адвокатското дружество в област Меърин. Един от техните съдружници е наел временно тукашен носител. — Ортега сви устни. — Напоследък реалните срещи се смятат за много шик. Само евтините фирми вършат бизнес от разстояние.
— Как е името на носителя?
Тя помълча.
— В момента Кадмин е горещ картоф, Ковач. Не знам дали си струва да стигаме чак дотам.
— Ортега, ще стигнем докъдето трябва. Така се споразумяхме. Иначе пак ще ми се наложи да рискувам хубавото лице на Илайас със силови методи на разследване.
Ортега замълча отново.
— Ръдърфорд — каза накрая тя. — Искаш ли да разговаряш с него?
— В момента не искам да разговарям с когото и да било. Може би не ти обясних както трябва. Вървя по студена следа. Банкрофт изчака месец и половина, преди да ме викне. Разполагам единствено с Кадмин.
— Кит Ръдърфорд е като шепа машинно масло. Ще изкопчиш от него точно толкова, колкото преди малко от Кадмин. И изобщо как да те представя, по дяволите? Здрасти, Кит, тая жива бомба е бившият емисар, когото твоят клиент се опита да очисти в неделя. Иска да ти зададе няколко въпроса. След тия мили думички онзи ще си затвори устата по-бързо от пичката на неплатена проститутка.
Права беше. Отправих поглед към морето и се замислих.
— Добре — бавно изрекох аз. — Трябват ми само две минути разговор. Защо не му кажеш, че съм Илайас Райкър, твой партньор от „Органични увреждания“? В края на краищата не е лъжа.
Ортега свали тъмните очила и ме изгледа втренчено.
— На майтапчия ли се правиш?
— Не. Опитвам се да бъда практичен. Ръдърфорд е дошъл в носителя от Улан Батор, нали?
— От Ню Йорк — глухо отвърна тя.
— Добре, от Ню Йорк. Значи сигурно нищо не знае за теб и Райкър.
— Сигурно.
— Тогава къде е проблемът?
— Проблемът, Ковач, е там, че не ми харесва.
Ново мълчание. Сведох очи към скута си и въздъхнах — донякъде искрено. После също свалих очилата и вдигнах глава към Ортега. Чувствата бяха изписани съвсем ясно. Разголен страх от смяната на тела и всичко произтичащо от него — параноична борба до последно за собствения носител.
— Ортега — тихо изрекох аз. — Това пред теб не е той. Не се опитвам да…
— Не можеш да му се хванеш и на малкия пръст — отсече тя.
— Става дума само за кратка комедия.
— Само толкова ли?
Гласът й звънтеше като стомана. Тя върна очилата на място с тъй рязък и точен жест, че дори без да гледам, усетих как в очите зад огледалните стъкла напират сълзи.
— Добре — каза накрая тя и се изкашля. — Ще те уредя. Не виждам смисъл, но ще го сторя. А после?
