да признае, че вече не контролира положението. Случаят вече беше станал прекалено голям. — Между другото, как е Кейт Мактиърнън? — попита.
Вече бях разговарял три пъти по телефона с медицинския център на „Дюк“ тази сутрин. Бях им оставил един номер в полицейското управление на Дърам, за да ми се обадят, ако състоянието й се промени.
— Състоянието й е критично, но още се крепи — отговорих аз.
Получих възможност да разговарям с Уик Сакс точно преди единайсет часа тази сутрин. Това беше отстъпката, която Кайл ми направи.
Опитах се да изхвърля Кейт от главата си, преди да остана сам в стаята със Сакс. Въпреки това гневът трещеше и бучеше в тялото ми. Не бях сигурен дали мога да се контролирам. Не бях сигурен дори дали искам да се контролирам вече.
— Нека аз, Алекс. Нека аз да вляза при него — дръпна ме Сампсън за ръката, преди да вляза вътре. Отскубнах се от него и отидох да се срещна с доктор Уик Сакс.
— Аз ще се оправя с него.
98
— Добър ден, доктор Сакс.
Осветлението в малката безлична стая за разпити беше по-силно и ослепително, отколкото изглеждаше през еднопосочното огледало. Очите на Сакс бяха зачервени и ми се стори, че е не по-малко напрегнат от мен. Кожата на скулите му бе силно опъната. Но се държеше с мен по същия самоуверен и самодоволен начин, както и по време на разговора с Джеймс Хийкин от ФБР.
— Казвам се Алекс Крос — казах аз и тежко се отпуснах на изтъркания метален стол. — Нейоми Крос е моя племенница.
Сакс проговори през стиснати зъби. Имаше леко южняшко произношение. А според Кейт Казанова нямаше забележим акцент.
— Знам кой сте, по дяволите. Чета вестници, доктор Крос. Чел съм за нейното отвличане.
Кимнах.
— Щом сте чели вестници, трябва да сте наясно с творчеството на мръсника, наречен Казанова.
Сакс се изхили или поне на мен така ми се стори. Сините му очи бяха пълни с презрение. Не беше трудно да разбера защо никой в университета не го харесва. Русата му коса беше зализана назад, нямаше нито един косъм, който да не си е на мястото. Роговите рамки на очилата му придаваха самодоволен и снизходителен вид.
— В цялото ми минало няма нито едно доказателство за проявено насилие. Никога няма да призная тези отвратителни убийства. Не съм способен да убия и комар. Фактът, че отхвърлям насилието, е добре документиран.
„Басирам се, че е точно така — помислих си аз. — Всичките ти лица и фасади са чисти и идеално подредени, нали? Преданата ти жена — медицинската сестра. Двете ти деца. Добре документираният факт, че «отхвърляш насилието».“
Разтърках лице. Трябваше да мобилизирам цялата си воля, за да не го ударя. Той оставаше надменен и недостъпен.
Наведох се над масата и заговорих шепнешком.
— Прегледах еротичната ви колекция. Аз бях в избата ви, доктор Сакс. Колекцията е пълна с перверзно сексуално насилие, физическото унизяване на мъже, жени и деца. Това може и да не е „доказателство за проявено насилие“, но затова пък ми подсказва нещо за вашия истински характер.
Сакс отхвърли казаното от мен с едно махване на ръката.
— Аз съм известен философ и социолог. Да, аз изучавам еротиката — по същия начин, по който вие изучавате престъпното мислене. Не страдам от умствени отклонения, водещи до разврат, доктор Крос. Моята еротична колекция е ключът, с който се опитвам да разбера фантазиите на западната култура, ескалиращата война между мъжете и жените. — Той повиши глас. — Освен това не можете да ме принудите да давам обяснения за личния си живот. Аз не съм нарушил законите. Дошъл съм тук доброволно. Докато вие сте влезли в моя дом без разрешение за обиск.
Опитах се да наруша равновесието на Сакс, като му задам страничен въпрос.
— Как си обяснявате факта, че имате такъв успех сред младите жени? Вече са ни известни сексуалните ви завоевания сред студентките. Осемнайсет, деветнайсет, двайсетгодишни. Красиви млади жени, ваши студентки в някои случаи. За това поне със сигурност има доказателства.
За част от секундата гневът му изби на повърхността. След това се овладя и направи нещо странно и може би доста показателно. Демонстрира своята потребност да упражнява власт и контрол, да бъде звездата на шоуто дори и пред мен. Без значение какви бяха отношенията ни.
— Защо имам успех с жените ли, доктор Крос?
Той се усмихна и езикът му заигра между зъбите. Съобщението беше изтънчено, но достатъчно ясно. Сакс ми казваше, че знае как да упражнява сексуален контрол над повечето жени.
Той продължи да се усмихва. Мръсна усмивка на мръсник.
— Много жени искат да бъдат освободени от своите сексуални задръжки, особено млади жени, съвременни жени от университетските градове. Аз ги освобождавам. Освобождавам толкова жени, колкото ми стигат силите.
Това ме довърши. Оказах се от другата страна на масата за секунда. Столът на Сакс се прекатури назад. Приземих се тежко върху него. Той изръмжа от болка.
Притиснах го силно с цялото си тяло. Ръцете и краката ми трепереха. Въздържах се от нанасяне на истински удар. Той беше абсолютно безсилен да ме спре, осъзнах аз. Нямаше представа как да се бие с мен. Не беше нито много силен, нито атлетичен.
Ник Ръскин и Дейви Сайкс влетяха в стаята за разпити, Кайл и Сампсън бяха зад гърбовете им. Те се наблъскаха в стаята и се опитаха да ме отскубнат от Сакс.
В интерес на истината аз сам се отскубнах от Уик Сакс. Не го бях наранил, никога не бях имал такова намерение. Прошепнах на Сампсън:
— Той не е физически силен, за разлика от Казанова. Той не е чудовището. Той не е Казанова.
99
Същата вечер двамата със Сампсън вечеряхме в едно много добро заведение в Дърам. По ирония на съдбата то се казваше „При Нана“.
Никой от нас не беше особено гладен. Огромните пържоли с пресен лук и планини от картофено пюре с чесън отидоха на вятъра. Играта с Казанова беше към края си, а ние като че ли бяхме хвърлили зарове, които ни върнаха в самото й начало.
Говорихме си за Кейт. От болницата ми бяха казали, че състоянието й е все още критично. Ако оживее, лекарите смятаха, че има малки шансове не само за пълно възстановяване, но и отново някога да бъде лекарка.
— Вие двамата бяхте нещо повече от… е, нали знаеш, добри приятели? — попита най-сетне Сампсън. Опипваше почвата много внимателно и беше изключително добър в това отношение, стига да искаше.
Поклатих глава.
— Не, ние бяхме приятели, Джон. Можех да говоря с нея за всичко, и то по начин, който почти бях забравил. Никога не съм се чувствал така спокоен с някоя жена и не съм стигал толкова бързо до това състояние, като изключим живота ми с Мария.
Сампсън непрекъснато кимаше и предпочиташе да ме слуша как изливам всичко това от себе си. Той знаеше кой съм — и преди, и сега.
Повикаха ме на телефона, докато още ровичкахме из щедрите порции храна в чиниите. Обадих се на Кайл Крейг от телефонния автомат на долния етаж на ресторанта. Намерих го в колата му. Пътуваше към Хоуп Вали.
