— Всеки момент ще арестуваме Уик Сакс за убийствата на Казанова — каза той.
За малко да изпусна слушалката.
— Какво? — изкрещях в телефона. Не можех да повярвам на ушите си. — И кога, по дяволите, ще стане това? Кога е взето решението? Кой го е взел?
Както винаги Кайл запази хладнокръвие. Леденият човек.
— Ще влезем в къщата му след няколко минути. Този път играта се ръководи от шефа на дърамската полиция. Намерили са нещо в къщата му. Физическо доказателство. Арестът ще бъде извършен съвместно от Бюрото и Полицейското управление на Дърам. Исках да знаеш това, Алекс.
— Той не е Казанова — казах аз. — Не го прибирайте.
Говорех на висок глас. Телефонният автомат се намираше в тесен коридор на ресторанта и в близките тоалетни непрекъснато влизаха и излизаха хора. Аз привличах втренчени погледи — колкото ядосани, толкова и подплашени.
— Няма връщане назад — отговори ми Кайл. — Аз самият съжалявам за това.
И ми затвори телефона. Край на дискусията.
Двамата със Сампсън потеглихме с пълна скорост към предградията на Дърам. Отначало приятелят ми си седеше мълчаливо, но после изведнъж ми зададе въпрос с повишена трудност:
— Възможно ли е да разполагат с достатъчно убедителни доказателства, за които ти да не знаеш нищо?
За мен въпросът нямаше точен отговор. Той означаваше: в каква степен бях вън от играта.
— Не мисля, че Кайл разполага с достатъчно доказателства за арест. Той щеше да ми каже. Колкото до дърамската полиция… Нямам представа какво, по дяволите, се канят да правят. Ръскин и Сайкс бяха изолирани и вървяха по собствена следа. В същото положение бяхме и самите ние.
Когато пристигнахме в Хоуп Вали, разбрах, че не сме били единствените поканени да присъстват на ареста. Тихата уличка в предградията беше блокирана. Няколко телевизионни фургона вече се бяха разположили там. Навсякъде се виждаха паркирани патрулни коли на полицията и коли на ФБР.
— Е, това вече е пълна идиотщина. Прилича ми на квартално увеселение — каза Сампсън, когато слязохме от колата. — Най-гадното, което съм виждал някога. Най-гадният и пълен провал в живота ми.
— Нещата си бяха такива от самото начало — съгласих се аз. Един мултиинституционален кошмар.
Краката ми се плетяха като на пияница. Нанасяха ми кроше след кроше. Вече абсолютно нищо не разбирах. В каква степен бях вън от играта?
Кайл Крейг ме видя, че идвам. Пресрещна ме и здраво стисна ръката ми. Имах чувството, че е готов да ме блокира с цяло тяло, ако се наложи.
— Знам колко си объркан. И аз съм така — бяха първите му думи. Звучеше извинително, но в същото време беше извън кожата си от яд. — Това не е наша работа, Алекс. Този път Дърам ни удари под пояса. Шефът на полицията сам е взел решението. Оказват ни политически натиск чак от щатската прокуратура. Смърди толкова гадно, че ми иде да си сложа кърпичка на носа.
— Какво, по дяволите, са намерили в къщата? — попитах Кайл. — Какво е това физическо доказателство? Не става дума за порно книжки, нали?
Кайл поклати глава.
— Дамско бельо. Имал е огромен склад с дрехи, скрит в къщата. Намерили са тениска с емблемата на Университета на Северна Каролина, която е принадлежала на Кейт Мактиърнън. Очевидно Казанова също е пазел сувенири. Също като Джентълмена в Лос Анджелис.
— Не, той не би постъпил така. Той е различен от Джентълмена — възразих аз. — Той държи момичетата и по-голямата част от гардероба им в скривалището си. Той е предпазлив и вманиачен на тази тема. Кайл, това е лудост. Това не е отговорът. Това е колосална бъркотия.
— Не можеш да си сигурен — отговори Кайл. — Хубавите теории няма да спрат въпросната бъркотия.
— А какво ще кажеш за хубавата логика и поне малко здрав разум?
— Страхувам се, че нито едното, нито другото ще свърши работа.
Отправихме се към задната веранда на къщата на Сакс. Телевизионните камери жужаха като заредено оръжие, стреляйки по всичко, което се движи. Бойното поле бе обградено с три обръча медии, които настъпваха по целия фронт.
— По някое време следобед са претърсили къщата — съобщи Кайл, докато вървяхме. — Докарали са кучета. Специални кучета от Джорджия.
— И защо им е било това, дявол да ги вземе? Защо им е хрумнало да претърсват къщата на Сакс точно сега?
— Някой им е подшушнал нещо и те не са имали причина да не му повярват. Само това успях да изтръгна от тях. Аз също съм изолиран, Алекс. И на мен тази работа не ми харесва.
С мъка виждах на две крачки пред себе си. Полезрението ми беше силно стеснено. Стресът ме беше докарал до това състояние. Както и гневът.
Идеше ми да се развикам, да се разкрещя на някого. Идеше ми да тегля един ритник на лампите, осветяващи стилната веранда на Сакс.
— Казаха ли ти поне нещо за анонимния си осведомител? Господи Боже, Кайл! Мътните да ги вземат! Анонимен осведомител.
Уик Сакс бе заложник в собствената му прекрасна къща. Явно дърамската полиция искаше историческият момент на ареста да бъде увековечен по местната и националната телевизия. Цялата работа беше именно заради това. Мигът, в който блюстителите на закона от Северна Каролина ще влязат в залата на славата.
Те бяха хванали подставен човек и напираха да го покажат на целия свят.
100
Веднага разпознах шефа на дърамската полиция. Той беше навършил наскоро четирийсет години и приличаше на бивш професионален футболен защитник. Роби Хатфийлд беше висок около метър и осемдесет и осем, с квадратна челюст и могъщо телосложение. Осени ме дивата параноична мисъл, че той може да е Казанова. Във всеки случай подхождаше за тази роля. Дори пасваше на психологическия профил на Казанова.
Детективите Ник Ръскин и Дейви Сайкс вървяха от двете страни на арестувания доктор Уик Сакс. Разпознах още няколко местни детективи. Всички изглеждаха дяволски притеснени, но тържествуващи и най-вече облекчени. Сакс обаче приличаше на човек, който току-що се е изкъпал с дрехите. Изглеждаше виновен.
Ти ли си Казанова? Ти ли си Звярът в края на краищата? Ако е така, какъв номер, по дяволите, въртиш сега? Искаше ми се да задам на Сакс хиляди въпроси, но нямах възможност.
Ник Ръскин и Дейви Сайкс си разменяха шеги с някои от събратята си в претъпканото фоайе. Двамата детективи ми напомняха за неколцина професионални спортисти, които познавах във Вашингтон. Повечето обожаваха светлините на рампата, някои живееха заради тях. По-голямата част от дърамската полиция, изглежда, бе подчинила действията си на същата цел.
Косата на Ръскин лъщеше и беше вчесана назад, плътно зализана с брилянтин. Той беше готов за светлините на рампата. Дейви Сайкс също изглеждаше готов. Вървете да гледате списъка със заподозрени лекари, идеше ми да им кажа. Тази работа не е приключила! Тя едва сега започва. Истинският Казанова ви ръкопляска точно в този момент. Може би ви гледа от тълпата.
Пробих си път по-близо до Уик Сакс. Трябваше да огледам всичко в най-автентичния му вид. Да го почувствам. Да го видя и да го чуя. Да го разбера по някакъв начин.
Съпругата и двете деца на Сакс бяха задържани в столовата до вестибюла. Изглеждаха наранени, много тъжни, и объркани. Те също разбираха, че нещо не е наред. Семейството на Сакс не изглеждаше виновно.
Роби Хатфийлд и Дейви Сайкс най-сетне ме забелязаха.
— Доктор Крос, благодаря ви за помощта.
