Двойна заплаха

целувки; ей такива ми ти неща.

Сетне Бри се изправи. Пристъпи напред и протегна ръце.

— Не ме разбирай погрешно — все още не бързам.

Най-накрая се строполихме върху леглото, което наистина беше много удобно.

— Ами ти? — попитах я.

Тя все още не бе свалила никаква дреха.

— О, ще те настигна. Накрая. Ти да не би да бързаш?

Бри се изтегна върху мен, протегна се и отвори чекмеджето на нощното шкафче. Какво имаше там?

Извади последното, което очаквах да видя: две въженца.

Хмм, интересно развитие. Сърцето ми запрепуска.

— Това за теб ли е, или за мен? — попитах.

— Да кажем, и за двама ни.

Аз вярвах на Бри, нали? Без съмнения, без подозрения? Е, може би имах само няколко въпроса. С няколко движения тя завърза лявата ми ръка за леглото — здраво, но не беше неудобно. Сетне ме целуна. Успокояваща целувка по устата, последвана от втора, по-страстна. Наистина ли познавах Бри?

— Тук стана доста горещо или само на мен така ми се струва? — попитах.

— Надявам се, че е горещо — прошепна тя.

След това завърза и дясната ми ръка. Бри знаеше как да прави възли.

— Затова ли си станала ченге? — поинтересувах се. — Май сме маниаци по контрола, а, детектив Стоун?

— Възможно е, доктор Крос. Скоро ще разберем, нали? Изглеждаш страшно съблазнителен.

— Твой ред — подканих я. — Да свалиш дрехите.

Тя ме погледна с големите си кафяви очи и трябва да призная, че действително започвах да се наслаждавам на това — каквото и да беше.

— Кажи „моля те“.

— Моля те. Но не може ли малко да ускорим нещата?

— Значи все пак ти бързаш?

— Малко.

— Малко, а? Не съм сигурна, ако е „малко“, дали ще свърши работа в момента.

Първо се свлече блузата й — бавно, — последваха я джинсите и тя остана по син дантелен сутиен и гащички, които досега не бях виждал. Идеално подхождаше на обзавеждането на апартамента.

Опитах се да достигна Бри, но въжетата ми пречеха.

— Ела тук, Бри. Целуни ме. Моля те, целуни ме. Само една целувка.

— Само една целувка, а? И нима трябва да ти вярвам?

Най-после ме целуна — но не и преди да си достави насладата да ме подразни още. Извих и преплетох крака с нейните. Само това можех да направя. По мен се разля вълна на надигащо се удоволствие и известно раздразнение, че не можех да се движа. Определено вече изгарях от желание към детектив Бри Стоун. И естествено, ставах все по-нетърпелив.

— Леле — промърмори тя и се усмихна. — Има много по-голям резултат, отколкото очаквах. Би трябвало по-често да идваме тук.

— Съгласен съм. Какво ще кажеш за всяка нощ?

Най-накрая тя се отпусна върху мен. Устните на Бри бяха на сантиметри от моите, усетих топлите й гърди. Очите й бяха божествено красиви, втренчени в мен.

— Искаш ли да развържа противните въжета? — попита тя.

Аз кимнах задъхано.

— Да. Ноктите й одраскаха нежно гърдите ми, сетне се спуснаха надолу към краката ми и между тях. Докосването ме накара да потръпна, не можах да се сдържа.

— Да, моля! Всичко това демонстрация на контрол ли е? — попитах отново.

— Не, доктор Крос. На доверие. Вярваш ли ми?

— А трябва ли?

— Не отговаряй на въпроса с въпрос.

— Да, вярвам ти. Дали е разумно?

— Много разумно. Това е единственият начин да бъдем заедно.

Засмях се.

— Е, аз искам да сме заедно. Всъщност в момента точно това е единственото ми желание.

— Искаш, а?

— Виждам, че желаеш да ме измъчваш.

Тогава най-после Бри се протегна и с две ловки движения освободи ръцете ми. Щях да бъда впечатлен от майсторството й, ако в момента умът ми не беше другаде. Претърколих я, целунах я и проникнах в нея. Дълбоко, много дълбоко.

— По-бавно — прошепна тя. — Нека да продължи по-дълго.

Малко по-късно ми хрумна, че от самото начало Бри правеше точно това. Удължаваше времето.

Дотук със ситуацията, в която всички печелят. Дотук с нощта, далеч от лудостта. А може би вече бяхме готови за това, което навярно щеше да последва… Ала точно в този миг нищо от това нямаше значение.

— Стаята е снабдена с високоскоростен безжичен интернет. Всички удобства, за които може да си мечтае човек. Искаш ли да проверим как го кара светът? — попита Бри, след като се любихме първия път.

— Ние определено… Не бива да проверяваме нищо…

78.

Рано на следващата сутрин великият Кайл Крейг мина през вратите на университета в Чикаго. Беше облечен, както смяташе, че трябва да се облича за работа един професор в днешно време: светлокафяви панталони и маратонки, синя джинсова риза, сив плетен пуловер и плетена вратовръзка. Крейг намираше облеклото си задоволително по някакъв комичен начин. Самата идея да обучава младостта на нацията. Господи! Поне той се забавляваше, ако не някой друг.

Вече бе проучил учебните заведения в Интернет, така че се запъти право към голямата библиотека „Риджънстейн“. Направи няколко справки и след минути беше в читалнята в сградата на дипломантите към университета, за да остави друго съобщение за ВПУ. Този път реши да е по-предпазлив, като скри съобщение зад снимка. Беше научил стенография в затвора, докато планираше бягството си.

Скоро ще се срещнем, друже. Надявам се в близките дни да бъда в твоя район. За мен ще е приятна разходка в миналото. Плюс уникалния шанс да стана свидетел на работата ти малко по-отблизо. В крайна сметка ти твориш история. И двамата го правим. Всичко се нарежда прекрасно. Ако искаш да се срещнем лично, ще бъда на мястото, белязано с „X“, в полунощ, във втората събота от днес.

Ако не си там, напълно ще те разбера. В крайна сметка си много заета пчеличка. И толкова талантлив артист. Изпитвам искрено възхищение от работата ти и очаквам с нетърпение следващата ти изява.

Кайл Крейг спря да пише, препрочете написаното и натисна бутона „Изпрати“.

— Ако не може да отгатне какво означава мястото, белязано с „X“, значи не заслужава да се срещне с мен — прошепна си той.

79.

Кайл смени няколко пъти такситата по обратния път към хотела си, намиращ се близо до Мичиган авеню. В момента се вълнуваше от толкова много неща, дори от факта, че е в Чикаго, който винаги е бил любимият