Майк разказа всичко това с обичайния си жизнерадостен тон.
— Хей, мистър Бъд — викам аз, — ако се каниш да ме натириш по каньона, първо да си взема нещата. А той: — Върви по дяволите с нещата си! Аз пък му викам: — Мистър Бъд, искам да ми платите. — Ще ти платя ей сегичка! — вика той и ме събори с един удар на земята. А после ме сграбчи, извлече ме навън, а там, гледам, един голям автомобил и си викам: Боже мой! Ще се возя на автомобил! Ето ме, петдесет и седем годишен пергишин, а никога не съм се возил на автомобил. Досега си мислех, че ще пукна, без да съм се качил на автомобил. Слизаме по каньона, аз въртя глава и гледам тия планини, в лицето ми вее хубав хладен вятър и аз викам: — Браво на теб, мистър Бъд, няма да забравя този автомобил, не съм прекарвал такъв ден през целия си живот. А той: — Затваряй си човката, стар жабар! После навлизаме в прерията, качваме се на Блек хилс и ни казват: — Слизайте, кучи синове! Оставят ни там съвсем сами и разправят: — А се върнете пак, ще ви пипнем и ще ви изтърбушим! — Отпрашиха, а ние трябваше да бъхтим седем часа, докато се доберем до някаква къща! Изпросих си кльопачка, а после хванах оная работа по линията. Само не знаех дали си излязъл от дранголника, мислех си: загубих си помощника и я го видя вече, я не.
Старецът млъкна и изгледа нежно Хал.
— Писах ти писмо до Норт Вали, ама отговор нямаше и бъхтих целия този път по линията да те търся.
Какво беше това, недоумяваше Хал. В този каменовъглен район той се беше сблъскал с чистия, неподправен ужас, а ето че сега не се радваше много при мисълта, че го напуска. Ще му липсва старият Майк Сикориа, неговата целувка и мечешката му прегръдка.
Той накара стареца да занемее, като му пъхна в ръката двадесетдоларова банкнота. Даде му и адреса на Мери и на Едстрьом, и бележка до Йохан Хартман, който можеше да използува Майк за работа с минаващите през града словаци. Хал обясни, че още тази вечер трябва да се върне в Уестърн сити, но че никога няма да забрави стария си приятел и ще се погрижи да му намери хубава работа. Мъчеше се да измисли някакво занимание за стареца във фермата на баща си. Да си има питомен мечок.
Дойде време за влака. Дългата композиция от тъмни спални вагони се плъзна покрай перона и спря. Беше късно, преваляше полунощ, но старият Майк още стоеше на перона. Сега той изпитваше страхопочитание пред Хал, пред неговите хубави дрехи и двадесетдоларови банкноти, но въпреки това, под влияние на обхваналите го чувства, го прегърна и го разцелува още веднъж.
— Сбогом, помощнико! — извика той. — Ела пак, момчето ми! Няма да те забравя, помощнико!
Когато влакът потегли, старецът размаха оръфания си каскет и затича по перона, за да види Хал още веднъж, да му каже последно сбогом. А когато Хал влезе в купето, в очите му вече напираха сълзи.
Информация за текста
Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/5119
Издание:
Ъптон Синклер. Цар Въглен
Американска, трето издание
ИК „Профиздат“, София, 1979
Редактор: Цветан Николов
Коректор: Таня Паскалева
1
О, пей ти още, тъй сладко, хубаво (нем.). — Б.пр.
2
Камък в зида на замъка Бларни, графство Корк, Ирландия. Според едно предание онзи, който целуне камъка, става изкусен ласкател. — Б.пр.
3
Изглежда авторът смята населението на бившата Източна Румелия (Южна България и Тракия) за отделна народност. — Б.пр.
4
Разказ от Едгар Алън По — американски писател, поет и журналист (1809–1849). — Б.пр.
5
Член на ирландска ултрапротестантска партия. — Б.пр.
6
Вероятно неправилно произношение на думата „французойка“. — Б.пр.
7
Разпит с изтезания. — Б.пр.
8
Досада, скука (фр.). — Б.пр.
