мразиш другите.
— Никога не съм те мразила, Джо, нито за миг! Казвам ти съвсем искрено — и сега те обичам, както винаги. Мога да ти кажа това сега, защото вече не бих те приела. Видях другата и зная, че никога няма да си щастлив с мен. Не зная дали трябва да го кажа, но ми се чини, че и с нея няма да бъдеш съвсем щастлив. И в двата случая ще си нещастен, бог да ти е на помощ!
С последните си думи девойката беше погледнала дълбоко в душата му, толкова дълбоко, че Хал не посмя да й отговори. Тъкмо минаваха под един уличен фенер; тя го погледна за пръв път, откакто бяха тръгнали от хотела, и забеляза изписаната на лицето му обърканост. Ненадейно в гласа й се промъкна нежна нотка:
— Джо, изглеждаш зле. Добре е, че се махаш от това място.
Той се помъчи да се усмихне, но усмивката излезе жалка.
— Джо — продължи тя, — ти поиска да бъдем приятели. Ето, съгласна съм! — И му подаде голямата си твърда ръка.
Той я стисна.
— Няма да се забравим, Мери — рече той и от вълнение гласът му секна.
— Разбира се, момко! Някой ден ще направим нова стачка, като тази в Норт Вали.
Хал отново стисна ръката й. Сетне изведнъж си спомни, че брат му крачеше тържествено зад тях, отпусна ръката й и преглътна всички хубави думи, които искаше да й каже. Смяташе се за бунтар, но не чак дотам, та да прояви сантименталност пред Едуард.
28
Стигнаха до къщата, в която живееше Йон Едстрьом. Отвори им жената на работника. На въпроса на Хал тя отговори:
— Старият господин е доста зле.
— Какво му е?
— Не знаете ли, че е ранен?
— Не. Как стана това?
— Биха го, сър. Счупиха ръката му, едва-що не строшиха и главата му.
Хал и Мери възкликнаха едновременно:
— Кой? Кога?
— Не знаем кой. Беше преди четири нощи.
Хал се сети, че това сигурно е станало същата нощ, когато избяга от дома на Маккелър.
— Повикахте ли лекар?
— Да, сър. Но не можем да сторим много за него, защото мъжът ми е без работа, а аз трябва да се грижа за децата и за наемателите.
Хал и Мери изтичаха на горния етаж. Старият им приятел лежеше на тъмно, но позна гласовете им и ги поздрави с немощен глас. Жената донесе лампа и те видяха, че старецът лежи на гръб, с бинтована глава, а едната му ръка беше в шини. Той наистина изглеждаше много зле; добродушните стари очи бяха хлътнали дълбоко и имаха изтерзан вид, а лицето му… Хал си спомни как го беше обрисувал Джеф Котън — „този стар изпит проповедник!“.
Те узнаха какво се е случило по време на бягството на Хал. Едстрьом беше предупредил бягащите с вика си, след което се затекъл след тях. Един от пазачите в мината, който тичал след него, му нанесъл удар в слепоочието и го съборил. Той ударил главата си при падането и няколко часа лежал в безсъзнание. Когато накрая някой го видял и повикал полицай, преровили джобовете му и на късче хартия намерили адреса му. Това беше всичко. Едстрьом не поискал помощ от Маккелър, защото знаел, че сега всички са заети с отварянето на шахтата, и смятал, че няма право да им пречи със собствените си беди.
Хал слушаше немощния глас на стареца и в гърдите му отново забушува онази ярост, която беше породена от преживяното в Норт Вали. Може би това беше глупост от негова страна — да повалиш на земята един старик, който ти пречи, беше дреболия в ежедневните задължения на минния пазач. Но на Хал това се стори най-голямото от всички безчинства, които беше видял дотогава, доказателство за това, че компанията е абсолютно сляпа за всичко хубаво в живота. Този старец, толкова благ, толкова търпелив, който беше понесъл толкова много страдания и не беше се научил да мрази, беше запазил честността си! Но какво значеше тази честност за главорезите от компанията? С какво бяха помогнали на стареца неговата философия, неговата непорочност, надеждите му за щастие на човечеството? Бяха му пернали един изотзад и го оставили да лежи — жив или мъртъв, беше им все едно.
Хал беше получил известно удовлетворение от приключението си с вдовишките дрехи и от победата, която Мери удържа над себе си, но тук, докато слушаше шепота на стареца, това удовлетворение изчезна. Усети отново горчивата истина — летният му експеримент беше завършил с поражение! Пълно поражение! Той беше причинил неприятности на господарите, но не след дълго те ще разберат, че той фактически им е услужил, като е прекратил стачката. Те ще завъртят отново колелата на индустрията, а работниците пак ще бъдат в същото положение, в което са били преди сред тях да дойде Джо Смит, катърджията и помощник- миньорът. Какво значение имаха всички тези приказки за солидарност, за надежди за бъдещето? До какво ще доведат те в края на краищата — до безспирното въртене на колелата на индустрията? Работниците в Норт Вали ще имат точно същото право, което винаги са имали — правото да бъдат роби, а ако това не им харесва — и правото да бъдат мъченици!
Мери беше хванала ръката на стареца и му шепнеше съчувствено, а Хал стана и закрачи из малката таванска стая, побеснял от яд. Изведнъж реши да не се връща, в Уестърн сити; ще остане тук, ще извика някой честен адвокат и ще се залови да накаже, виновниците за това престъпление. Ще използува докрай всички законни възможности, ако е необходимо, ще започне политическа борба, за да сложи край на властта на компанията в този окръг. Ще намери някой, който да опише условията тук, ще събере пари и ще ги публикува… Преди да се изпари яростта му, Хал Уорнър вече се виждаше като кандидат за губернатор, представяше си как сваля Републиканската партия — и всичко това заради някакъв си детектив на компанията, който съборил в калта някакъв изпит стар миньор и му счупил ръката!
29
Естествено Хал в края на краищата трябваше да се върне към практичната страна на въпроса. Той приседна до леглото и разказа тактично на старият човек, че брат му е дошъл да го види и му е оставил пари. Братът е богат и сега Едстрьом може да бъде пратен в болница, а ако предпочита, Мери може да остане наблизо и да се грижи за него. Те се обърнаха към хазяйката, която стоеше на вратата; оказа се, че в малкия й дом има трима наематели, но ако Мери е съгласна да спи с двете й деца, ще могат да се сместят. Въпреки протестите на Хал, Мери се съгласи; той разбра какво мислеше тя — ще приеме пари от него заради Едстрьом, но ще се ограничи с възможно най-малката сума.
Разбира се, Йон Едстрьом не знаеше нищо за събитията, след неговото нараняване. Хал накратко му разправи всичко, без да спомене промяната в съдбата на помощник-копача. Той описа ролята на Мери по време на стачката и за да развлече малко бедния старец, разказа му как тя му се е явила на снежнобял кон, с белоснежна, мека, бляскава одежда, като Орлеанската дева или като звезда в предизборно шествие.
— Ами да — рече Мери, — той все насочва разговора към старата ми рокля.
Хал я погледна: тя носеше старата си басмена синя рокля.
— Има нещо тайнствено в тази рокля — каза той. — Тя е като онези рокли в приказките, дето сами се кърпят, сами се перат и гладят. На човек му трябва само една такава дреха като тази!
— Как ли не, момко — отвърна тя. — В мините няма никакви феи, ако не броиш мен. Аз си я пера нощем, суша я над печката и я гладя на сутринта.
Тя каза това в най-добро настроение, но дори и старият миньор, който се свиваше от болки в леглото, можа да схване трагедията на девойката, която пред прага на любовта имаше само една вехта рокля. Той гледаше двамата млади, забеляза как се интересуват един от друг и, както всички стари хора, беше склонен да подпомогне малката идилия.
— А може скоро да й потрябват мирти — каза тихо той.
