нищо не е била опетнена, нито пък тази на баща ми — добави сериозно той.
Гай Марий не можеше да откъсне замаяния си поглед от красивото лице на Цезар. Пред него се разкриваха неподозирани досега възможности. Юлиите наистина произхождаха от богинята Венера, тук нямаше място за съмнение! Та всеки от тях беше самото въплъщение на красотата. Сякаш… не сякаш, ами наистина през цялата история на човечеството винаги е било предимство да си русокос. Децата, които той някой ден би имал от Юлия, може би също щяха да бъдат руси, но затова пък с дълги носове като на истински римляни. Щяха да изглеждат като римски патриции и в същото време с косите си щяха да се различават отдалеч. Защото каква беше съществената разлика между русите Юлий Цезари от Алба Лонга и русите Помпеи от Пиценум. В това, че Юлий Цезарите бяха типични римляни; просто беше невъзможно да ги сбъркаш. Докато Помпеите и досега приличаха на келти.
— Ти искаш да станеш консул — не спираше да го убеждава Цезар, — и това не е тайна за никого. Като претор на Далечна Испания успя да си спечелиш клиенти, но за съжаление се твърди, че си нечий клиент и следователно твоите стават клиенти на патрона ти.
Тук гостенинът го прекъсна и като показа големите си, бели зъби, гневно процеди през тях:
— Това е долна клевета! Не съм клиент на никого!
— Вярвам, но за жалост повечето хора не са на същото мнение — настоя Цезар, — а мнението на мнозинството често се оказва далеч по-меродавно от голата истина. Разбира се, всеки с малко мозък в главата, ще разбере, че в твърденията на Херениите, че си им клиент, не би могло да има и капчица истина — в крайна сметка Мариите от Арпинум са много повече латини от тях. Но Цецилий Метелите също се обявяват за твои патрони. А на тях вярват всички. И защо? Заради нещо много просто: майка ти е Фулциния, а Фулциниите са етруски, освен това самите Марии също притежават земи в Етрурия. А Етрурия по традиция се счита за патронатно владение на Цецилий Метелите.
— Никой Марий или Фулциний не е бил в клиентни отношения, с който и да е Цецилий Метел! — отсече Марий, който започваше наистина да се ядосва. — Пък и те са прекалено хитри, за да правят подобни твърдения. В крайна сметка, ако нещата опрат до кокала, ще ги видя как ще го докажат!
— Далеч съм от мисълта да споря по този въпрос — съгласи се Цезар. — Работата е там, че причините за неприязънта, която таят към теб Цецилий Метелите, са очевидно лични, а това малко или много кара и другите да се замислят не им ли дължиш нещо. Повечето познати, с които съм говорил за това, смятат, че едва ли Цецилий Метелите са толкова злопаметни единствено задето навремето им натри носовете като народен трибун.
— А виж, тук си напълно прав: причината да ме мразят е твърде лична! — горчиво се засмя Марий.
— Разкажи ми.
— Ами веднъж хвърлих малкия брат на Далматик — онзи същия, дето несъмнено ще ни стане консул догодина — в една свинска кочина в Нуманция. Всъщност не бях сам, бяхме трима, но и тримата вече имахме възможност да се уверим колко злопаметни са римляните.
— Кои бяха другите двама?
— Публий Рутилий Руф и Югурта, царят на Нумидия.
— Така ли? Всичко е ясно — замислено рече Цезар и като долепи пръстите си един към друг, ги притисна до свитите си устни. — Както и да е. Обвинението, че си нелоялен клиент, Гай Марий, далеч не е най- неприятното петно, което е лепнато на името ти. Има друго, от което не знам как ще се измиеш.
— Но преди да ми кажеш за него, Гай Юлий, ще ме посъветваш ли как да спра слуховете за клиентните ми отношения? — попита Марий.
— Като се ожениш за някоя от дъщерите ми. Ако те приема за свой зет, целият свят ще разбере, че не вярвам нито дума на приказките за обвързаността ти с Цецилий Метелите. А също така трябва да разпространиш навсякъде историята за кочината в Испания! Ако ти е възможно, убеди Публий Рутилий Руф да я потвърди. Така хората по-ясно ще си дадат сметка на какво се дължи неприязънта на Цецилий Метелите към теб — развесели се изведнъж Цезар. — Сигурно е било голяма смехория: Цецилий Метел, принизен до положението… хм, дори не е попаднал сред
— Наистина беше забавно — прекъсна го Марий, който беше прекалено изнервен, за да се отдава на спомени. — Та какво е другото петно, което ми е лепнато?
— Би трябвало и сам да се сещаш, Гай Марий.
— Не ми идва нищо наум, Гай Юлий.
— Разправят, че се занимаваш с търговия.
Марий го зяпна недоумяващо.
— Но как така? Та аз се занимавам с търговия, колкото и три четвърти от сенаторите! В никое търговско сдружение делът ми не е толкова висок, че да имам право на глас относно политиката му! Просто влагам парите си и нищо повече! Това ли се говори за мен, че взимам дейно участие в търговските сдружения?
— Разбира се, че не, Гай Марий, кой ще посмее да изнася подробности, с които не е запознат! Но просто стане ли дума за теб, всеки се усмихва презрително и махва с ръка: „Той се занимава с търговия.“ Намеци, колкото щеш, но нищо конкретно! И така, всички онези, които са се родили без мозък в главата или просто ги мързи да поразпитат, остават с дълбокото убеждение, че от поколения родът ти се е занимавал с търговия, че ти самият си управител на не едно и две сдружения, че печелиш от търговията със зърно и т.н.
— Разбирам — прехапа устни той.
— Не, мисля, че още не разбираш съвсем за какво става дума — любезно му възрази домакинът.
— Но моята собственост не се различава по нищо от тази на Цецилий Метелите! Дори съм убеден, че те са се захванали с къде-къде по-мащабна търговска дейност от мен.
— Съгласен съм — рече Цезар. — Но ако имах възможност, още отпреди щях да те посъветвам да внимаваш какво правиш с парите си. Да ги влагаш в друго, освен в поземлена собственост би било твърде рисковано. Никой нищо не може да ти каже за рудниците; те са просто едно печелившо, солидно поземлено владение. Но за един нов човек като теб е крайно несъобразително да влага парите си в търговски предприятия. Трябваше да се ограничиш само с онова, което не би те дискредитирало като сенатор — поземлена собственост и нищо друго.
— Искаш да кажеш, че участието ми в разни търговски сдружения е още една причина да не бъда допуснат в средите на римската аристокрация — отбеляза Гай Марий с горчивина.
— Именно!
Марий вдигна рамене. Би било само загуба на време и енергия сега да се жалва за несправедливостите, на които за сетен път биваше подложен. Вместо това щеше да е по-добре да се замисли за перспективите, които му се откриваха, ако вземе за жена дъщеря от рода на Юлиите.
— Наистина ли вярваш, че евентуалният ми брак с някоя от дъщерите ти ще подобри толкова много общественото ми положение, Гай Юлий?
— Няма как иначе.
— Да се оженя за една Юлия… Но по същата логика бих могъл да си избера някоя Сулпиция, Клавдия, Емилия или Корнелия, нали така? Да се обвържа с някоя от тези фамилии би ми свършило същата работа — дори бих казал, че си струва повече. Хем ще се сдобия с име, хем ще си намеря поддръжници сред силните на деня — размишляваше на глас той.
Цезар се усмихна и поклати глава:
— Не ще успееш да ме провокираш, Гай Марий, така че не се и опитвай. Да, наистина ти би могъл да си вземеш за жена някоя Корнелия или Емилия. Но всеки ще си каже, че просто си я купил, и нищо повече. Предимството да се ожениш за една Юлия, се състои в това, че до ден-днешен
Цезар се спря за миг и допълни:
— Всъщност аз самият бих посъветвал синовете си също да се възползват от тази семейна слава и да сгодят собствените си дъщери колкото се може по-бързо за забогатели парвенюта!
