Пръв сред римляните (Част I: Коварни планове)

— Какво имаш предвид? — попита той Никополис, за която, както изглежда, думата „студ“ беше лишена от всякакво значение.

— Защо това мазно леке Стих трябва да отнесе всичко със себе си щом на Клитумна й дойде времето да се събере със съмнителните си предци? Само трябва да си промениш тактиката. Луций Корнелий, скъпи приятелю, да не мислиш, че тя не би оставила всичко на теб? Това всичко си заслужава, бъди сигурен.

— А той сега какво прави? Жалва се, че съм го ударил, нали? — злобееше Сула, докато в същото време отново се усмихваше на Вити, донесла му купа с натрошени орехи.

— Ти как смяташ? И при това доукрасява случая, както му хрумне. Така де, да не си мислиш, че не оправдавам действията ти? Този тип е наистина противен, но все пак е единственият кръвен роднина на мащехата ти, която го обича и има навика да си затваря очите пред грешките му. Но тебе обича повече, пък макар и с тъпото ти високомерие! Така че, когато я видиш, няма какво да се правиш на студен и невъзмутим и поне веднъж престани да си търсиш оправдания. По-добре й разкажи някоя историйка за Стихчо — Свинчо, по-добра от онези, които той й пее за теб.

Сула я изгледа и мислено изчисли шансовете си в подобно начинание.

— Хайде стига, тя да не е толкова глупава, че да се хване.

— О, Луций, скъпи! Само да поискаш и всяка жена ще се хване на въдицата ти. Опитай! Поне веднъж, моля те! Заради мен — заумилква му се Никополис.

— Не, Ники. Само ще стана за смях.

— Няма, знаеш, че няма — настояваше тя.

— Ако ще и всички пари на света да ми дадат, пак няма да лазя в краката на Клитумна!

— Тя може и да няма всичките пари на света, но има предостатъчно, за да те вкара в Сената — прошепна съучастнически любовницата му.

— Не! Тук грешиш напълно. Признавам, че къщата е нейна, но всичко, което попадне в ръцете й, тя го изхарчва за кратко време… а дори да не го изхарчи, дава го на Стихчо — Свинчо.

— Да имаш да взимаш. Ти за какво мислиш, че банкерите й се врат под полите, сякаш е самата Корнелия, майката на Гракхите? Заради състоянието, което е вложила при тях, разбира се. Клитумна не харчи и половината от приходите си, имаш ми думата. Освен това трябва да му отдадеш дължимото на Стихчо — Свинчо, но и той не е закъсал, никак даже. Докато счетоводителите на баща му са още живи и здрави, няма да има от какво да се оплаква.

Сула се облегна рязко върху стола и остави тогата да се свлече надолу.

— Ники, ти няма да тръгнеш да ме баламосваш, нали?

— О, разбира се, че бих, но не и за такива работи — отговори му тя и вдяна в иглата си червена прежда, в която беше вплетено златисто влакно.

— Ама тя може и стоте да доживее — сгуши се той на стола и понеже повече не му се ядеше, подаде обратно купата с орехите на Вити.

— Съгласна съм. — Никополис забоде иглата си в гоблена, който шиеше, и внимателно задърпа блестящото влакно. Спокойните й черни очи обаче не се откъсваха от Сула. — Но може и да не доживее. Не съм чувала в семейството й да има дълголетници.

Навън се дочуха гласове: явно Луций Гавий Стих се сбогуваше с леля си Клитумна.

Сула се надигна от стола си и изчака робинята да му обуе гръцките чехли. Съвсем беше забравил за тогата си, която напълно се беше изхлузила на земята.

— Добре, Ники, заради теб ще опитам — усмихна се той. — Пожелай ми успех!

И преди тя да успее да каже нещо, вече беше излязъл.

Разговорът с Клитумна не мина добре. Стих знаеше как да си оплете кошницата, а пък Сула, колкото и да му се искаше да угоди на Никополис, не можеше до такава степен да се принизи, че да започне да се моли.

— Ти си виновен, Луций Корнелий — проплака тя, като въртеше между обсипаните си със злато и диаманти пръсти крайчеца на скъпия си шал. — Поне веднъж опитай да се държиш по-любезно с горкото ми момче, а то какво ли не прави, за да се разбере с теб!

— Той е просто един мърляв хапльо, който само гледа къде да си избие комплексите — отсече злобно Сула.

В този миг в стаята влезе Никополис, която беше подслушвала на вратата, и с присъщата си грация се отпусна на кушетката до Клитумна, откъдето започна да наблюдава с примиренческия си поглед любовника си.

— За какво става дума? — попита невинно тя.

— За двамата ми Луциевци — въздъхна Клитумна. — Никога няма да се сдобрят, а пък аз толкова ги обичам!

Никополис освободи пръстите на Клитумна от шала, после обра в ръка влакната прежда, закачили се по диамантените пръстени и сложи дланта й върху бузата си.

— О, бедното ми момиченце! — започна да напява тя. — Двамата ти Луциевци просто са се надули като петли, в това е цялата работа.

— Е, време е да се отучат от фасоните си, защото им предстои да свикнат повече един с друг — отбеляза Клитумна. — Милият ми Луций Гавий се отказва от наетия си апартамент и другата седмица се пренася да живее при нас.

— Тогава аз се изнасям — заплаши Сула.

И двете жени запищяха от ужас при тези му думи: Клитумна с пълен глас, сякаш щяха да я колят, а Никополис — като котенце, попаднало в миши капан.

— О, я стига детинщини! — наведе се той към Клитумна и й прошепна: — Той може и да знае това- онова за положението в къщата, но как мислиш, че ще му се отрази, когато разбере, че другият мъж в къщата спи с две жени едновременно и при това едната е родната му леля?

Тя не можа да се въздържи и заплака.

— Но той сам иска да дойде! Как бих могла да откажа на племенника си?

— Не се тревожи! Ще му спестя оплакванията още отсега, като си замина.

Понечи да се оттегли, но Никополис го сграбчи за ръката и захленчи:

— Сула, мили Сула, недей! Виж, ще спиш с мен, а когато Стих го няма, Клитумна също ще идва при нас.

— Я, много хитро! — намръщи се тя. — Искаш го целия за себе си, нали, алчно създание такова!

Никополис пребледня.

— Ами кажи ти тогава какво предлагаш! Нали ти с твоята глупост ни забърка в тази каша?

— Млъкнете и двете! — просъска Сула по начин, по който отдавна беше установил, че им действа най-добре, във всеки случай далеч по-добре от виковете и крясъците. — Толкова време живеете с мимове, че чак сте заприличали на тях. Няма ли веднъж да се усетите и да престанете с вашите гнусотии? Омръзна ми това положение, в което сте ме поставили. Омръзна ми да съм половин човек!

— Ти не си половин човек! Ти си две половини: едната моя, другата на Ники! — изхили му се злобно Клитумна.

Не можеше да се каже от кое болеше повече: от яростта или от болката. Сула беше на самата граница на умопомрачението и само се мръщеше на двете си мъчителки, неспособен да разсъждава, нито дори да вижда.

— Не мога да продължавам така! — махна той отчаяно с ръце.

— Глупости! Разбира се, че можеш — сряза го Никополис, която без никакво съмнение беше от онези жени, способни във всякаква ситуация да държат мъжете си под чехъл. — А сега иди да свършиш нещо полезно. Утре ще се чувстваш по-добре. Винаги така става.

Искаше му се да избяга далеч от къщи, да си открие някое място, в което наистина би могъл да свърши нещо полезно. Краката му го носеха, без той самият да знае къде, и ето, че вместо да тръгне надолу, той се заизкачва по улицата, към Палациума, другата част на Палатинския хълм, която