Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)

влиятелни противници, които щяха да се съюзят с всички аристократи като тях и съответно с всички техни поддръжници, патриции и плебеи, за да се опитат с последни усилия да попречат на италийския селянин без думичка гръцки да седне на куриатния стол от слонова кост. Благодарение на испанските си връзки и на обещанията на княз Гауда за бъдещите концесии в една Нумидия под негова власт Марий можеше да разчита главно на конническото съсловие, но и сред конниците имаше мнозина, които се бяха обвързали с противниковите фракции и нямаше да го подкрепят.

Хората говореха, спореха, задаваха въпроси и се мъчеха да им отговорят: наистина ли ще бъде добре за Рим, ако на консулския пост се избере един Нов човек като Гай Марий? Новите представляваха един риск. Новите не познаваха живота на аристократите. Новите допускаха грешки, каквито никой аристократ не би направил. Новите просто си бяха нови… Да, вярно, че жена му е една Юлия. Вярно е, че с военна кариера като неговата би се гордял всеки римлянин. Вярно е също, че при тези негови баснословни богатства, трудно би се поддал на корупция. Но бяха ли го видели поне веднъж да присъства на някое съдебно заседание? Какво разбираше човек като него от закони и законодателство? Не беше ли истина това, което се разправяше за него, че още преди години като народен трибун е водил подривна политика, пречел е на онези, които познават Рим и римляните по-добре от него, и е прокарал онзи ужасен закон, почти премахващ различията в септата? Ами възрастта му? Ако го изберяха за консул, би навършил петдесетте тъкмо насред службата си, а старците никога не са били добри консули.

Всички тези твърдения, истинни и лъжовни, се повтаряха и разпространяваха от поддръжниците на Цецилий Метелите, които най-добре знаеха какъв образ да създадат на Гай Марий, така че никой да не гласува за него. И в ръцете им имаше един на пръв поглед непобедим коз — Марий не беше истински римлянин, а човек от провинцията. Нима Рим до такава степен е останал без аристократи, та да гласува за един Нов човек, при това италиец? Положително сред кандидатите можеха да се открият поне дузина имена на почтени люде, римляни, много по-достойни от един Гай Марий.

Но, разбира се, и Марий не стоеше със затворена уста — говореше и пред ограничен кръг приятели, и пред по-големи събирания, говореше на Форум Романум и на Фламиниевия цирк, от площадките пред различните храмове, на Портикус Метели, пред базиликите. При това беше добър оратор, познаваше тънкостите на риториката, макар и да не бе имал случай да се упражнява, докато влезе в Сената. Сципион Емилиян се беше погрижил той да изяви ораторските си способности, затова сега Марий запленяваше слушателите си — никой не му обръщаше гръб, нито пък го наричаше лош оратор, нищо че не можеше да съперничи на Луций Касий или на Катул Цезар. Обсипваха го с въпроси — някои задавани от хора, които наистина искаха да чуят отговорите му, други — от подставените лица, които беше подучил какво и как да го питат, трети — от подставените лица на противниците му, четвърти — от онези, желаещи да разберат как преценява той събитията в Нумидия и да сравнят чутото от него с това, което Метел поднасяше на Сената в докладите си.

Самите избори протекоха спокойно и организирано. Проведоха се на определеното за целта място — тъй наречената септа на Марсово поле. Трибутните комиции можеха да се свикват и на Форум Романум — в Кладенеца на комициите, защото за гласоподавателите от отделните триби не изискваше голямо пространство; но в изборите на центуриатните комиции участваха много повече хора, които при това трябваше да се разделят според петте класи, които представляваха.

Още при гласуването на центуриите от първата класа стана ясно какво ще се случи. Всяка центурия даваше гласа си за Луций Касий Лонгин и скоро се разбра, че той ще бъде избран за първи консул. За втория обаче имаше повече от една възможност. Първата и втората класи бяха толкова единодушни относно кандидатурата на Луций Касий Лонгин, че той беше избран почти веднага — което означаваше, че пръв ще поеме фасциите още за месец януари. Но името на втория консул стана известно едва след гласуването на последните центурии от третата класа, защото дотогава борбата между Гай Марий и Квинт Лутаций Катул Цезар беше изключително оспорвана.

Но в края на краищата вторият консулски пост беше спечелен от Гай Марий. Цецилий Метелите все още можеха да упражняват известно влияние върху гласуването в центуриатните комиции, но недостатъчно, за да го победят. Най-сетне беше настъпил звездният миг за италийския селянин без думичка гръцки. За него, който беше олицетворението на Новия човек, който пръв от рода си стъпи в Сената, пръв от рода си си купи жилище насред Рим, пръв от рода си натрупа богатство и пръв от рода си си създаде име в армията.

Късно следобед в изборния ден Гай Юлий Цезар даде тържествена вечеря, макар и в домашна обстановка. Дотогава бе успял само на два пъти да си каже „добър ден“ с Марий — веднъж на Форума и веднъж на Марсово поле при събирането на центуриите. В останалото време се беше оказало практически невъзможно да влезеш в какъвто и да било контакт с обзетия от предизборна треска кандидат.

— Извади направо невероятен късмет — сподели мнението си Цезар, докато водеше почетния си гостенин към триклиния. Юлия беше отишла да потърси майка си и сестра си.

— Знам — отвърна Марий.

— Днес на трапезата няма да сме много мъжете — продължи да говори Цезар, — тъй като, за разлика от теб и двамата ми синове останаха в Африка, но за да не оставим жените да ни превъзхождат, поканил съм някого друг.

— Нося ти писма от Секст и Гай Юлий, а пък и сам имам да ти разказвам надълго и нашироко за подвизите им — съобщи на тъста си Марий, след като двамата се настаниха на кушетката.

— Има време и за писмата, и за разказите.

В триклиния влезе третият гост, за когото току-що беше споменал Цезар, и Марий едва не подскочи от изненада, защото не му беше трудно да разпознае в новодошлия онзи млад, но вече напълно узрял мъж, който преди почти три години — тогава, когато жертвеният бик на новоизбрания консул Минуций Руф не искаше да се остави на колача — му беше направил такова силно впечатление с появата си сред конниците. Та как би могъл да забрави подобно лице и подобни коси?

— Гай Марий — обърна се към него Цезар, който като че ли се бе почувствал неловко, — бих искал да те запозная с Луций Корнелий Сула, който вече не ми е просто съсед, а е наш общ колега сенатор и при това се готви да стане мой зет.

— Брей! — не успя да се въздържи да възкликне Марий, докато протягаше ръка към Сула. — Късметлия си ти, Луций Корнелий.

— Вече имах случай да се убедя в това — отговори му топло Сула.

Този ден Цезар се показваше крайно нетрадиционален — запази централната кушетка само за себе си с Марий, а покани Сула да седне на лявата; според думите му това не било, за да засегне бъдещия си зет, а за да се създаде впечатлението, че около масата са се разположили повече хора, пък и на хранещите се да е по-удобно.

„Интересно — мислеше си Марий и вътрешно се мръщеше неразбиращо, — никога преди не съм виждал Гай Юлий Цезар да се държи неловко, независимо пред кого се намира. Но този хубавец явно му въздейства по някакъв начин, изважда го от равновесие…“

Скоро дойдоха и жените, всяка от които седна на малкото си столче срещу половинката си, и вечерята можеше да започва.

Колкото и да не му се искаше да играе ролята на разнежения, застаряващ съпруг, Марий не можеше да устои на изкушението и погледът му почти не се откъсваше от Юлия. В отсъствието му тя се беше превърнала в пищна зряла жена, изтънчена, уравновесена, винаги готова да се справи със задълженията си, и което беше най-важното — в прекрасна майка и домакиня, накратко — в мечтаната от всеки съпруга. Докато според Марий Юлила никак не се беше променила към по-добро. Вярно, че не бе имал случай да я зърне в онзи й ужасен вид, до който я беше докарало продължителното гладуване, а сега тя беше възвърнала много от някогашните си прелести, но като че ли болестта я беше белязала завинаги да страда от една всеобща недостатъчност — недостатъчно плът, недостатъчно ум, недостатъчно опит, недостатъчно радост и задоволство от каквото и да било. Говореше припряно, жестовете й бяха резки, не можеше да си намери място на стола и изобщо през цялото време изглеждаше наплашена и сякаш всеки момент щеше да скочи и да избяга. Очевидно се вълнуваше единствено от годеника си и постоянно търсеше вниманието му, което не му позволяваше да разговаря с Марий и Цезар.