Цезар направо засия.
— Благодаря ти, Гай Марий! Благодаря ти!
— Можеш ли да ги ожениш, преди трибутните комиции да са се събрали за изборите на квестори?
— Ще бъде сторено — обеща му домакинът.
И така, само осем дни по-късно Луций Корнелий Сула и Юлия Младша, по-малката дъщеря на Гай Юлий Цезар, и двамата патриции, сключиха брак по старата форма
В приповдигнато настроение Сула се приготви и за първата си брачна нощ — той, който никога преди не си беше представял да се обвърже с една-единствена жена и да се грижи за семейство. С Метробий се беше разделил още преди срещата си с цензорите, от която зависеше влизането му в Сената, и макар раздялата да беше съпроводена с повече емоции, отколкото му беше по силите да понесе — момчето искрено го обичаше и сърцето му се късаше от мъка, — Сула беше твърд в решението си да остави веднъж завинаги тези занимания зад гърба си. Нищо не биваше да го заплашва по пътя му към славата.
Освен това той напълно осъзнаваше чувствата си и разбираше, че Юлила наистина означава много за него — и то далеч не само защото се беше превърнала в символ на късмета му, колкото и да я свързваше в мислите си именно с усмихналото му се щастие. Просто беше неспособен да определи чувствата си към някое човешко същество като любов. За него любовта беше нещо, което усещаха само другите, по- нискостоящите от него. Според тяхното определение любовта изглеждаше странно съчетание от илюзии и надежди, което понякога приемаше такива благородни форми, че граничеше с глупостта, а друг път се превръщаше в първа крачка към пълната загуба на морал. Сула никога не си призна, че изпитва подобно нещо, което се дължеше на дълбокото му убеждение, че любовта е в разрез със здравия разум, с инстинкта за самосъхранение, с пробуждането на съзнанието. С годините той така и не проумя, че търпението и снизхождението, с които се отнасяше към своята вятърничава, неустойчива душевно съпруга, са най- красноречивото доказателство, че я обича. Вместо това обясняваше и едното, и другото с природата си на търпелив и снизходителен човек, без да познае нито себе си, нито любовта, без никога да успее да се надрасне.
Бракосъчетанието бе типично за рода на Цезарите. Церемонията беше много тържествена и скучна и понеже всички други сватби, на които Сула беше присъствал, бяха повече забавни, отколкото тържествени, сега той просто чакаше всичко да свърши, без да изпита ни най-малко удоволствие. Единственото хубаво беше, че накрая не му се наложи да пъди от къщата си пияни гости, които да се навъртат пред спалнята му, защото просто такива нямаше, и той спокойно можеше да се отдаде на новите си задължения. Пътят от едната къща до другата беше най-краткият възможен и щом Сула пое в ръцете си леката като перце Юлила, за да я пренесе през прага на дома си, всички гости, които го бяха придружили, послушно се разотидоха по домовете си.
Тъй като досега никога в живота си Сула не бе имал работа с девици, той дори и не се замисли за проблемите, които можеха да се появят през първата брачна нощ — нещо, което се оказа от полза, защото му спести излишни тревоги. Никой не може да каже, пък и не му е работа, дали Юлила действително е била девствена, но тя беше напълно узряла за любов — зряла като на едряла праскова, готова да падне от дървото. Докато той сваляше елегантната си туника и разкъсваше венеца от цветя, положен върху брачното ложе, тя не сваляше очи от него, за да усети още по-силно сладката възбуда, която я обземаше. После, без съпругът й да я подканва, младоженката започна да сваля една подир друга сватбените си дрехи — купища от платове в кремаво, огненочервено и шафранено, а след тях — навитата на седем пласта вълнена тиара от главата си и всички специални пояси.
Двамата впериха очи един в друг, предоволни от гледката, която представляваше партньорът им — Сула беше добре сложен, докато Юлила, макар и твърде слаба, не изглеждаше ни най-малко кокалеста или мършава, ами притежаваше грацията на върбова клонка. Тя първа се приближи към него, положи ръце върху раменете му и сетне, без ни най-малко страх или колебание, притисна тялото си към неговото. От устата й се изтръгна въздишка на мигновено блаженство, докато ръцете на любимия й я поеха в прегръдката си и загалиха гърба й.
За Сула беше неочаквано усещане да притисне към себе си едно толкова леко и крехко същество; ръцете му неусетно я повдигнаха над раменете му, над главата му, а тя, вместо да се плаши или съпротивлява, с акробатическа ловкост следваше всяко негово движение и му отговаряше. Нито веднъж Юлила не се отдръпна, не се стресна от ласките му. Бяха му нужни някакви си секунди да я научи да целува; той дори не си представяше, че в идните години Юлила така и нямаше да се насити на целувките му, че вечно ще се учи да го целува още по-добре и по-добре — така, както заслужаваше. Защото тя беше огнена и страстна жена, която не само мислеше как да му достави наслада, но и как най-добре да я извлече от него. Беше негова. Само негова. А кой от двамата можеше в онази блажена нощ дори да си помисли, че един ден нещата ще се променят и няма да бъдат тъй съвършени, тъй желани, тъй несравними?
— Само да си погледнала друг, ще те убия — рече й Сула, докато двамата си почиваха за миг, излегнали се на леглото.
— Вярвам ти — отвърна му Юлила и се сети за баща си и горчивия урок, който й беше дал за правата на
Двамата бяха почти еднакви на ръст, защото Юлила бе висока за жена, а Сула — тъкмо това, което хората наричаха „човек със среден ръст“. Оказваше се дори, че краката й са по-дълги от неговите и тя можеше да си ги увие около колената му, любувайки се на белотата на кожата му и сравнявайки я със златистия оттенък на своята.
— В сравнение с теб изглеждам като някоя сирийка — отбеляза Юлила, като хвана едната му ръка и я вдигна заедно със своята — на светлината на лампата разликата се открояваше още по-ясно.
— Моето не е нормално — малко рязко й отвърна Сула.
— Още по-добре — засмя се тя, после се приведе към него и го целуна.
Идваше неговият ред да я изследва и да се любува на стройното й и гъвкаво тяло, което му напомняше на някое момченце. Сула обърна жена си по корем, зарови главата й във възглавницата и критично проследи линията на гърба й, задника и бедрата й. Гледката беше прекрасна.
— Красива си като момче — не се въздържа той да сподели възхищението си.
Юлила понечи да подскочи от спонтанно възмущение, но Сула не й позволи да мръдне.
— Това се казва сравнение! Казваш го така, сякаш предпочиташ момчетата пред момичетата, Луций Корнелий!
Думите й прозвучаха съвсем невинно, а меката възглавница сподави веселия й кикот.
— Ами допреди да те срещна си мислех, че е точно така.
— Глупости! — засмя се Юлила, понеже прие думите му за още една шега, сетне се освободи от ръцете му и на свой ред се хвърли отгоре му, притискайки го в леглото. — Ей на, погледни ми я по-отблизо! Да виждаш нещо, което да ти напомня пишка?
— А ти да не мислиш, че само ще гледам, а? — попита я на свой ред Сула и я привлече към себе си.
— Момче! — продължаваше да се смее тя. — Ама че глупости, Луций Корнелий!
Но скоро всички тези мисли излетяха от главата й, защото й беше писано да вкуси отново от непознатите сладости.
Трибутните комиции избраха Сула за квестор и макар че службата му трябваше да започне на пети декември (всъщност за него самия на Нова година, тъй като тогава встъпваше в длъжност консулът, който го беше посочил за свой помощник), още на другия ден след изборите той се появи пред дома на Марий.
Беше средата на ноември, та затова слънцето изгряваше по-късно — факт, за който Сула можеше да се чувства само благодарен на природата, защото нощните му забавления с Юлила, с които винаги
