застанаха на страната на Гай Марий. Той се радваше на съчувствие у народа, на подкрепа сред конниците, на желанието на десетина народни трибуни да натрият носа на Сената.
Сенатът се опита да отвърне на удара, като натовари със задачата да усмирят духовете всички по- представителни свои членове — плебеи, както и двамината патриции Луций Цецилий Метел Далматик Понтифекс Максимус — горещ защитник на честта на по-малкия си брат Прасчо, и новоизбрания първи консул Луций Касий Лонгин. Но Марк Емилий Скавър, родом патриций, който единствен можеше да наклони везните в полза на Сената, беше по принцип лишен от правото да говори пред плебейското събрание. Принуден да остане на стъпалата пред сградата на Сената и да гледа отдалеч насъбралото се множество, Скавър можеше само да слуша, безсилен да промени каквото и да било.
— Ще ни победят — предрече мрачно той на Фабий Максим Ебурн, също патриций. — Да му пикая на тоя Гай Марий!
Пикан-ненапикан, Гай Марий спечели. Неуморната кампания с писмата беше успяла по брилянтен начин да отблъсне от Метел абсолютно цялото конническо съсловие, както и средната класа, опетнявайки жестоко името му и почти лишавайки ги от всякакъв политически авторитет. Разбира се, след време той щеше да възвърне силите си — фамилията и личните му връзки бяха прекалено силни, за да не му помогнат. Но точно в този миг плебейското събрание, умело направлявано от Манцин, му отнемаше върховното командване в Африка, гласувайки един закон — прецедент в историята на Рим, според който за главнокомандващ трябваше да бъде назначен Гай Марий. И в мига, в който законът — по-точно казано плебисцитът — беше отбелязан върху таблиците, той беше отнесен в архива под храма, за да служи за пример на бъдещите поколения, случеше ли се и те да изпаднат в подобна ситуация. Защото бъдещето може би нямаше да познае такива силни и способни личности като Гай Марий, нито правдивата му кауза.
— Трябва да знаеш обаче — обясняваше Марий на Сула, след като законът вече беше приет, — че Метел никога няма да ми остави войниците си.
О, колко още трябваше да учи Сула, колко неща му убягваха — и то все такива, които един патриций Корнелий беше длъжен да знае! Понякога Сула си казваше отчаяно, че никога не ще смогне да научи всичко необходимо. Но друг път се замисляше какъв късмет е извадил да има за учител и началник не друг, а самия Гай Марий, и мисълта го успокояваше. Защото Марий нямаше навика да се впуска в подробни обяснения, а и никога не съдеше Сула за пълното му незнание — оставяше го сам да се образова, като задава въпросите, които го вълнуват.
— Но войниците не са ли се записали да водят война срещу Югурта? Не трябва ли да останат в Африка до завършването й?
— Възможно е, но само ако Метел го поиска. За целта ще трябва да обяви пред цялата армия, че всички са се записали на служба до края на военните действия и следователно свалянето му от върховното командване не означава, че и те трябва да го последват обратно в Италия. Работата е там, че никой не може да му попречи, ако реши да обяви, че именно
— Което означава, че ще трябва да набираш нова армия — рече Сула, но се сети нещо и веднага попита: — Но нали би могъл да изчакаш легионите да се върнат у дома и отново да запишеш същите войници в своите списъци.
— Теоретически, да — съгласи се Марий. — За нещастие няма да ме оставят да го направя. Луций Касий ще тръгне на поход срещу Галия, където да се изправи срещу германите край Толоза. Това е задължително — никой от нас не иска половин милион германи да се настанят на по-малко от двеста километра от пътя за Испания, и то на самата граница на Римска Галия. Затова предполагам, че Касий вече е писал на Метел и го е помолил да запише легионите си за галската кампания, преди да напуснат Африка.
— Така значи стават тези работи — учуди се Сула.
— Точно така. Луций Касий е първи консул, поради което се ползва с предимства. Предлага му се пръв да избира какви войски да вземе. Безсъмнено Метел ще доведе със себе си в Италия своите добре подготвени и свикнали да водят военни действия части, а Касий на свой ред ще ги поведе към Трансалпийска Галия. Което означава, че ще трябва да започна отначало — отново да набирам доброволци, да ги обучавам, да ги екипирам, да им вдъхна нужния ентусиазъм за една победна война срещу Югурта — направи кисела гримаса Марий. — Това означава, че за годината на своето консулство няма да успея да организирам онази масирана офанзива срещу Югурта, която би ми била по силите, ако Метел беше оставил легионите си в Африка. В замяна на това още отсега ще трябва да работя за удължаването на собствените ми пълномощия в Африка за следващата година, иначе ще се издъня толкова здраво, че дори Прасчо ще изглежда герой в сравнение с мен.
— Но сега върху таблиците вече е записан онзи прецедент, който ще позволи за в бъдеще противниците ти на свой ред да те лишат от върховното командване — също както ти лиши Метел — въздъхна Сула. — Никак не е лесно, а? Досега не съм се замислял колко усилия са нужни на човек да осигури собственото си просъществуване, камо ли да увеличи могъществото и величието на Рим.
Думите му се сториха забавни на Марий; той се засмя доволно и го потупа приятелски по гърба.
— Не, Луций Корнелий, нищо никога не е лесно. Но тъкмо това придава и привкус, и смисъл на цялата работа! Кой истински кадърен и амбициозен човек ще иска да върви по права пътека? Колкото по-труден е пътят, колкото повече препятствия ти се изпречат, толкова повече удовлетворение получаваш от работата си.
Това би могло да се приеме за отговор, но само в личен план. Що се отнася до истински големия проблем за Сула обаче, той не можеше да се задоволи с подобно изказване.
— Вчера сам ми каза, че Италия е напълно изтощена. Толкова мъже са загинали, че наборните комисии вече не могат да попълнят числения състав на легионите само с римски граждани, а италийските съюзници от ден на ден се противят все повече и повече на пращането на войници за римската армия. Тогава защо мислиш, че ще успееш да събереш достатъчно войска, за да попълниш легионите си? Нали каза, че ти е невъзможно да сломиш съпротивата на Югурта с по-малко от четири легиона.
— Изчакай първо да стана консул, Луций Корнелий, и тогава ще разбереш.
Сула не успя да изкопчи нищо повече от своя началник.
Сула взе окончателното решение да промени живота си около Сатурналиите. В дните, когато Клитумна и Никополис живееха в къщата, празниците бяха време на смях и веселие и благодарение на тях всяка година си отиваше наистина щастливо. Робите се разполагаха на кушетките, щракаха с пръсти и пляскаха с ръце, а двете жени се надпреварваха да угаждат на капризите им, без да престават да се кикотят като малоумни. Всички се напиваха порядъчно, Сула освобождаваше мястото в общото си легло с Клитумна и Никополис, за да се намърда там някой техен избраник от прислугата, а сам се възползваше от дадената му привилегия да се поразшета из останалите кътчета на къщата. А след като Сатурналиите отминеха, нещата тръгваха постарому, и животът продължаваше, сякаш нищо не се е случило.
Но тази година заради брака си с Юлила Сула се отдаде на твърде различни изживявания. По време на Сатурналиите трябваше по цял ден да стои в съседната къща, сред семейството на Гай Юлий Цезар. И там празненствата продължаваха три дни и всичко се обръщаше с главата надолу — робите бяха обслужвани от собствениците си, разменяха си подаръчета и се усещаше, че всички в къщата са се постарали храната и пиенето да бъдат повече от обикновено. Но в действителност нищо не се беше променило. Горките роби стояха като на тръни върху кушетките в триклиния с каменни лица, сякаш превърнали се в статуи. Някои се усмихваха неловко на Марция и Цезар, които постоянно сновяха между триклиния и кухнята, за да носят на символичните си господари каквото бяха смогнали да им приготвят. Но никой дори и не помисляше да се напива, още по-малко — да изрече някоя реплика, която би рискувала да създаде трайно неудобство между прислугата и господарите, щом празненствата свършат.
Гай Марий и Юлия също присъстваха и, изглежда, възприемаха всичко около себе си като напълно нормално; но пък и Сула трябваше да отбележи с известно недоволство, че през цялото време, докато стоеше в дома на Гай Юлий Цезар, Гай Марий само внимаваше да не направи някоя погрешна стъпка, която
