равен. Ала признай си честно, през цялото това време, докато сме тук, поне веднъж помисли ли как да използваш дарбата си за спечелването на тази война? Не, нали?
— А къде е моето място в тази пледоария във възхвала на Гай Марий? — присви устни Метел. — Или пък в пледоарията, която Гай Марий би произнесъл във възхвала на теб? Може би аз не съм от никакво значение за тази война?
— Наистина си от значение, и то голямо, но не за друго, а просто защото си назначен за върховен командващ! — сопна му се Рутилий Руф. — Но щом си въобразяваш, че си по-добър в тактиката и логистиката от мен или по-добър и в тактиката, и в логистиката, и в стратегията от Гай Марий, тогава защо чакаш вече година и половина, ами не вземеш да го докажеш? И все пак, ако искаш да чуеш нещо ласкаво за себе си, ще ти кажа следното: нито си алчен като Спурий Постумий Албин, нито си толкова бездарен като Марк Юний Силан. Проблемът ти е, че се мислиш за много повече от това, което си в действителност. Когато навремето прояви добрия разум да назначиш мен и Гай Марий за висши легати, си казах, че с течение на времето си поумнял. Но се оказа, че съм сгрешил. Ти прахоса нашите способности със същата лека ръка, с която прахосваш и парите на Сената. Благодарение на теб не само няма да спечелим тази война, ами с цената на много средства ще се окажем в задънена улица. Затова чуй съвета ми, Квинт Цецилий! Разреши на Гай Марий да се върне в Рим и да се кандидатира за консул, а на
— Не виждам какво и защо трябва да признавам — отказа да се хване на въдицата Метел.
И така разправиите продължиха през цялото лято, чак до есента. В същото време Югурта бе неуловим, нещо повече, сякаш изчезна от лицето на земята. Когато най-после и на последния легионер му стана ясно, че до открит сблъсък с нумидийската армия няма да се стигне, Метел се оттегли от Западна Нумидия и се разположи на лагер под стените на Цирта.
Беше се разчуло, че Бокх, царят на Мавритания, най-сетне се е поддал на натиска на Югурта, събрал е войската си и е потеглил на поход с мисълта да се срещне със зетя си някъде на юг; според слуховете двамата царе възнамерявали впоследствие да се насочат към Цирта. Метел посрещна мълвата с радост и започна повече да се вслушва в съветите на Марий и Рутилий Руф. Но до генерално сражение така и не се стигна. Двете армии се намираха на няколко километра една от друга, но Югурта не се остави да го примамят в бой. Нещата отново се оказаха в задънена улица, защото римските позиции се оказваха прекалено здрави, за да се осмели Югурта да ги нападне, а пък нумидийските — прекалено крехки, за да се изкуши Метел да подгони и преследва враговете си.
Ненадейно, дванадесет дни преди изборите за консули в Рим, Квинт Цецилий Прасчо Метел официално освободи Гай Марий от службата му като висш легат към главнокомандващия военните действия срещу Югурта.
— Можеш да си вървиш! — усмихна му се мило той. — Но бъди уверен, Гай Марий, че цял Рим ще разбере как
— Мислиш, че няма да стигна навреме, нали? — жегна го Марий.
— Аз ли? Аз нищо не мисля, Гай Марий.
Марий се ухили и щракна с пръсти.
— Имаш право. А сега може ли да видя документа, в който пише, че съм официално освободен от длъжност? Дай ми го.
С кисела усмивка Метел затършува из книжата си и му подаде документа. Марий още не беше излязъл от помещението, когато той почти небрежно му подхвърли:
— Между другото, току-що получих прекрасни новини от Рим. Сенатът е удължил пълномощията ми за управител на Римска Африка и на главнокомандващ военните действия срещу Нумидия за още една година.
— Браво на Сената — язвително изрече Марий и си излезе.
— Да му пикая на тъпата глава! — възкликна той малко по-късно, когато се срещна с Рутилий Руф. — Мисли си, че хем вълкът е сит, хем агнето — цяло. Но дълбоко се лъже. Ще го извозя, Публий Рутилий, само гледай! Ще се върна в Рим навреме, ще се кандидатирам за консул, ще бъда избран и ще му измъкна из ръцете заповедта за удължаването на пълномощията му. Които естествено ще поема аз самият.
Рутилий Руф го изгледа замислен.
— Винаги съм се възхищавал на способностите ти, но случая времето е изключително на страната на Прасчо.
Никога не ще успееш да стигнеш до Рим навреме.
— Ще успея и още как — уверено заяви Марий.
Разстоянието от Цирта до Утика му отне два дни непрекъсната езда, като се изключат няколкото часа сън, които си позволи по пътя. Вдъхваше достатъчно респект навсякъде, за да му предлагат винаги най- отпочиналите и бързи коне за смяна. На втория ден при залез-слънце вече си беше наел малък, бързоходен кораб на пристанището в Утика. И призори на третия отплава за Италия, като преди това в мига, в който на източния хоризонт се показа първият слънчев лъч, извърши богато жертвоприношение в чест на морските лари.
— Очаква те съдба, която няма равна на себе си, Гай Марий — отсъди жрецът, извършил жертвоприношението към боговете, закрилящи всички мореплаватели. — Досега не съм виждал толкова добри предзнаменования едновременно.
Думите му ни най-малко не изненадаха Марий. Откакто Марта, сирийската гадателка, му беше казала какво вижда в бъдещето му, той нито за миг не се разколеба в увереността си, че прорицанието й ще се сбъдне. Сега се беше облегнал спокойно на релинга, а корабчето тържествено напускаше пристанището на Утика в очакване на попътен вятър. И той не закъсня да се появи от югозапад със скорост от двадесет морски мили в час, отвеждайки кораба от Утика до Остия за някакви си три дни, без нито за миг да се отклони в друга посока. Морето също се оказа кротко и послушно — нито веднъж капитанът не потърси закрилата на някой закътан залив, никъде не се наложи да спират за вода или провизии. Както Марта беше предрекла, всички богове бяха на страната на Марий.
Новините за чудното му плаване го изпревариха и докато той се разплащаше щедро с капитана на кораба в Остия, вече цял Рим беше научил за пристигането му. Когато се появи на кон на Форум Романум, за да се представи пред масата на консула Аврелий, където се попълваха списъците на кандидатите, вече го очакваше цяла тълпа. Тълпа, която го поздравяваше и аплодираше бурно, давайки му да разбере, че той, Марий, е героят на годината. Заобиколен от хора, които го потупваха приятелски по гърба и се учудваха, че е успял да пристигне толкова бързо, Марий се насочи към консул суфектуса, заел мястото на осъдения от Мамилиянската комисия Сервий Сулпиций Галба, и остави на масата подписания от Метел документ.
— Надявам се да ми простиш, задето не съм си облякъл избелената тога, Марк Аврелий — обърна се той към консула, — но съм дошъл при теб, за да впишеш името ми сред кандидатите за поста.
— Стига да ми докажеш, че Квинт Цецилий те е освободил от задълженията ти към него, с радост ще те включа в списъка — отговори му консулът, комуто бе направило впечатление посрещането, устроено от гражданите на новодошлия, и раздвижването на някои от най-влиятелните личности сред конническото съсловие, които тичаха от базилика на базилика, за да разгласят за неочакваното пристигане на Марий.
Колко се бе променил и сякаш извисил Марий! Как величествената му фигура го правеше да изглежда с цяла глава по-висок от всички наоколо! Как плашеше заканителната му усмивка! Та не бяха ли раменете му достатъчно широки, за да поемат тежестта на управлението върху себе си? Защото за пръв път в дългата си кариера този италийски селянин, незнаещ думичка гръцки, усещаше какво е да си популярен, да чуваш как те ласкаят околните; и то не войници, чиято преданост си проверявал другаде и по други поводи, а подлизурковците от тълпата на Форума, които, галейки самочувствието ти, всъщност преследваха собствените си интереси. На Гай Марий това се харесваше — не толкова, защото беше необходимо за изграждане на обществения му лик, колкото защото му се струваше чуждо, непознато и необяснимо.
Настъпиха петте най-напрегнати и изпълнени с емоции дни в живота му. Не му остана нито минутка време, нито капчица сила за прегръдките на Юлия, за уютния му дом и за сина му, когото домашните изгаряха от нетърпение да му покажат. Защото това почти истерично посрещане изобщо не означаваше, че постът му е в кърпа вързан. Поддръжниците на Цецилий Метелите си оставаха изключително силни и
