Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)

привържениците му, той беше приет и Луций Касий повече нямаше да се срамува заради баща си.

И тогава изведнъж се разрази нова буря, този път на религиозна основа. Понеже въпросът имаше своята комична страна, просто нямаше как новоизникналият проблем да не прикове цялото обществено внимание върху себе си. Когато Гней Домиций Ахенобарб се спомина на рострата в желанието си да попречи на вписването името на Гай Марий в кандидатските списъци ин абсенция, мястото му в колегията на понтифексите остана свободно. По онова време върховен понтифекс беше застаряващият Луций Цецилий Метел Далматик, а сред останалите жреци в колегията личаха имената на Марк Емилий Скавър Принцепс Сенатус, на Публий Лициний Крас, на Сципион Назика.

Нови жреци биваха допускани в колегията само при съгласието на действащите й членове, като беше прието на мястото на плебей да бъде избран друг плебей, на мястото на патриций — друг патриций; гледаше се колегиите на понтифексите и на авгурите да наброяват по равно плебеи и патриции. Според традицията новоизбраният понтифекс трябваше да принадлежи към същата фамилия, към която е принадлежал и покойният, позволяващо всички длъжности на понтифексите и авгурите да се предават от баща на син или от чичо на племенник, или в краен случай — от братовчед на братовчед. Целта беше фамилията да запази своята дигнитас. И естествено се очакваше, че не друг, а Гней Домиций Ахенобарб Младши, който бе най-възрастният мъжки представител на рода си, ще заеме мястото на баща си като понтифекс.

Възникна обаче един проблем и този път проблемът се наричаше Скавър. Когато колегията на понтифексите се събра на заседание да определи кой да бъде новият й член, Скавър обяви на всеослушание, че не е привърженик на идеята покойният Ахенобарб да бъде наследен от сина си. Една от причините да мисли така, която обаче той намери за благоразумно да не обявява, беше, че Гней Домиций Ахенобарб е бил прост, избухлив, невъздържан и най-общо казано неприятен за околните човек, който при това си е създал син лика-прилика. Разбира се, останалите тринадесет понтифекси много добре разбраха каква е истинската причина Скавър да е против младежа и щяха да намерят оправдание да го подкрепят. По принцип трудно щеше да се намери римски патриций или нобил, който да се оплаква от характера на събратята си; точно обратното — винаги би се старал да ги защити пред околните. Но жреческата колегия се отличаваше с това, че членовете й бяха все хора, близки един на друг, пък и им се налагаше да провеждат събранията си в крайно ограниченото пространство на Регията, малката служебна сграда на върховния понтифекс. А младият Ахенобарб беше само на тридесет и три години. За хора като Скавър, задължени да търпят баща му в продължение на десетилетия, самата мисъл, че на негово място ще застане недораслият му син, беше направо противна. Скавър цитира в полза на анти-Ахенобарбовата си кауза два особено силни аргумента.

Първият беше, че след като цензорът Марк Ливий Друз се беше споминал тъй неочаквано, неговото място на понтифекс не бе наследено от сина му, който по онова време беше само на деветнайсет. Тогава бяха решили, че все пак младежът е твърде млад, за да бъде включен в състава на жреческата колегия. Втората причина беше от психологическо естество. След завръщането си от Араузио младият Марк Ливий Друз внезапно изяви склонност да изостави едва ли не вродения си консерватизъм. Скавър бил на мнение, че ако му се даде жреческо място, което тъй и тъй трябвало да наследи от баща си, това щяло да му позволи да се върне към традициите на предците си. Баща му се славеше като един от най-заклетите врагове на Гай Гракх, а изведнъж се оказваше, че синът държи речи на Форум Романум съвсем в духа на реформатора Гракх! Вярно, че за Скавър съществуваха „смекчаващи вината обстоятелства“ и сред тях на първо място споменът от Араузио, но в такъв случай какъв по-удобен начин младият Друз да бъде спечелен обратно за бащината си кауза от този да му се предложи място на понтифекс.

Тринадесетината останали понтифекси, включително Далматик Понтифекс Максимус, решиха, че предложението на Скавър е идеалният начин проблемът с Ахенобарбите да бъде разрешен веднъж завинаги, особено след като малко преди смъртта си старият Ахенобарб вече бе осигурил на по-малкия си син Луций място сред авгурите. Следователно семейството му не можеше да се оплаква, че им е била напълно отнета свещенослужителската власт.

Но когато Гней Домиций Ахенобарб Младши научи, че очакваното му избиране за понтифекс се проваля заради Марк Ливий Друз, той не остана доволен. Напротив, почувства се смъртно обиден. Още на следващото заседание на Сената обяви, че възнамерява да даде Марк Емилий Скавър Принцепс Сенатус под съд по обвинение в светотатство. Повод за това беше неправомерното осиновяване на патрицианско дете от плебей, което по принцип беше сложна работа и за което се изискваше съгласието както на колегията на понтифексите, така и на ликторите на тридесетте курии. Младият Ахенобарб твърдеше, че Скавър не е изпълнил всички необходими условия. Понеже добре се знаеше каква е истинската причина Ахенобарб да проявява тъй неочаквано своя религиозен пуризъм, никой в Сената не обърна сериозно внимание на заканите му. Още по-малко Скавър, който стана от мястото си, изгледа презрително червендалестия Ахенобарб и заяви:

— Ти ли точно, Гней Домиций, дето дори не си понтифекс, ще обвиняваш мен, Марк Емилий, понтифекс и принцепс сенатус в светотатство? — прозвуча леденият му глас. — Я иди да се забавляваш с новите играчки пред плебейското събрание, пък като пораснеш, върни се!

И с това наглед цялата дандания приключи. Ахенобарб изхвърча от сградата на Сената, съпроводен от смехове и подигравки. „Не се е научил да губи!“ — мълвяха сенаторите.

Но Ахенобарб не се призна за победен. Скавър го бе посъветвал да се забавлява с новите играчки пред плебейското събрание и той тъкмо това стори. Само след два дни представи свой проектозакон, който беше обсъден, гласуван и приет още преди края на годината. Според лекс Домиция де сацердоциис в бъдеще новите членове на колегиите на понтифексите и авгурите нямало да се избират от останалите членове, ами на специално насрочено заседание на трибутните комиции, пред които всеки би имал право да се кандидатира.

— Глупаво — беше всичко, което Метел Далматик Понтифекс Максимус намери да каже на Скавър по въпроса. — Получи се много глупаво!

Но Скавър гледаше на въпроса откъм веселата му страна.

— Е, Луций Цецилий, трябва да признаеш, че момчето добре подреди нас, дъртите понтифекси! — бършеше той с ръка сълзи от смях. — Признавам, че ми се издигна в очите.

— Но само някой от нас да се помине и ето ти го Ахенобарб кандидат за понтифекс — мрачно предрече Далматик Понтифекс Максимус.

— Че защо не? В крайна сметка, заслужил си го е! — възкликна Скавър.

— Ами ако взема, че умра най-напред аз? Той върховен понтифекс ли ще стане?

— Ще бъде заслужено наказание за нас — сякаш ни най-малко не се разкайваше за думите си Скавър.

— Чувам, че сега се е захванал да съди Марк Юний Силан — подметна Метел Нумидик.

— Точно така. За незаконно започване на военни действия срещу германите на територията на Трансалпийска Галия — обясни Далматик Понтифекс Максимус.

— Навярно за да го изправи на съд пред плебейското събрание. Реши ли да го обвини в държавна измяна, ще си има работа с центуриатните комиции — подсвирна Скавър. — Бива си го момчето! Започвам да се питам не сбъркахме ли, дето просто не го избрахме на мястото на баща му.

— О, я стига глупости! — нервно му възрази Метел Нумидик. — Имам чувството, че се радваш на позорния ни провал.

— Че защо не? — престори се на изненадан Скавър. — Това е Рим, назначени отци! Рим, такъв какъвто трябва да бъде! Всички знатни римляни са се впуснали в състезанието за властта!

— Глупости, пълни глупости! — побеснял извика Метел Нумидик, който още не можеше да се примири с мисълта, че Гай Марий ще бъде за втори път консул. — Рим, такъв какъвто го знаехме, загива! Избират се хора за консули за втори пореден път, без дори да благоволят да се явят в Рим… Пролетарии пълнят легионите… Понтифекси и авгури се избират от народа… Решенията на Сената кой какво ще управлява се отхвърлят от плебейското събрание… Държавата ще плаща баснословни суми за поддържането на армията… Разни нови хора и провинциалисти ще се разпореждат като господари… Пфу!