За царя наистина пътят беше дълъг и труден. Започваше кажи-речи от самото му рождение, защото малкият Митридат имаше за свои родители Митридат V и сестра му Лаодика. Роден в същата година, в която толкова тайнствено се раздели с живота Сципион Емилиян, Митридат, наричан също така Евпатор, беше по-малкият брат на двегодишното момченце, известно като Митридат Хрест, защото то се смяташе за помазания от боговете престолонаследник на царството. Бащата на двамата Митридати си беше поставил за задача да разшири своето царство на всяка цена, но най-добре би било, ако цената се заплати най-вече от Витиния — най-стария и заклет противник на Понт.
В началото изглеждаше, че Понт ще запази за вечни времена своя статут на приятел и съюзник на римския народ, получен от Митридат IV в замяна на помощта, която оказа на пергамския цар Атал II във войната му с царя на Витиния Прузий. За известно време Митридат V бе запазил съюза си с Рим, изпращайки дори помощ в Третата пуническа война, когато бе сринат Картаген, и срещу наследниците на Атал III, които оспорваха правата на Рим върху Пергам, завещан му от покойния цар. Но изведнъж същият този Митридат V купи половин Фригия от римския проконсул в Мала Азия Маний Аквилий, и то срещу една тлъста сума в злато, която обаче си остана за лично ползване на римлянина. С това той автоматически изгуби статута си на приятел и съюзник и оттогава насам никой не се бе опитал да сложи край на противоречията между Рим и Понт, умело подклаждани от витинския цар Никомед… и от настроените против Аквилий римски сенатори.
Но независимо от враждата на Рим и Витиния Митридат V продължи своята експанзионистична политика, привличайки в своята зона на влияние Галатия и получавайки наследството на голямата част от Пафлагония. Но сестра му, негова съпруга, не го обичаше; цял живот беше крила намеренията си да управлява Понт от свое име. Когато малкият Митридат Евпатор беше едва на девет години и се намираше в резиденцията в Амазия, царица Лаодика уби съпруга си, неин роден брат, и сложи Митридат Хрест, тогава единадесетгодишен, на престола. Естествено регентка беше тя самата. В замяна на гаранции от страна на Витиния, че няма да нарушава границата си с Понт, царицата обеща да насочи политиката си изцяло към Пафлагония и освободи Галатия.
Малкият Митридат Евпатор обаче, ненавършил и десет години, използва първия удал му се случай и само няколко седмици след възкачването на брат си на престола избяга от Амазия, предчувствайки, че може да бъде следващата жертва. Защото, за разлика от слабохарактерния Хрест той прекалено много напомняше на майка си за баща си, а тя бе придобила неприятния навик често да му го натяква. Съвсем само на света, момчето хукна, не към римските територии или към някое от съседните царства, а потърси убежище в източните планински части на Понт, където разкри самоличността си на местните жители, молейки ги единствено да мълчат. Смаяни от постъпката на момчето, окрилени от мисълта, че един член на царското семейство е предпочел да живее при тях, отколкото в лукса на двореца, всички жители на областта се заеха себеотрицателно със закрилата на Митридат. Местейки се от село на село, малкият принц опозна страната така, както никой негов роднина не би могъл да се похвали, че я познава, а представата за него самия проникна дълбоко сред населението на области, където цивилизацията едва — едва навлизаше. През лятото той се скиташе свободен из гори и планини, ходеше на лов за мечки и лъвове и постепенно си спечели славата на смел сред смелите в очите на необразованите си поданици, опознавайки в същото време техния начин на препитание — горските плодове, сочния див зеленчук и многобройния дивеч.
В известен смисъл това бяха най-щастливите седем години от живота на Митридат Евпатор — никога по-късно той не бе имал случай да изпитва удоволствие от прости, ежедневни радости, нито пък се бе гордял с отношението на народа към себе си, както сред планините на Източен Понт. Под зелените листа на дърветата, под искрящите им в розово, лилаво и червено цветове, под надвисналите клони на акацията, обагрени в кремаво, и под звуците на падащата вода в съседния водопад детството неусетно си отиде и момчето израсна в млад мъж. Първите жени, с които си беше опитал късмета, бяха момичетата от малките, изостанали селца; първият лъв, който уби — като същински Херакъл единствено с дървена тояга в ръце, — беше рядко едър екземпляр с огромна грива; първата му мечка — звяр, с една-две глави по-висок от собствения му ръст.
Митридатите се славеха като едри люде. Произходът им беше тракийски, но в жилите им течеше и много персийска кръв, дошла от двореца на цар Дарий, ако не и от него самия. В продължение вече на двеста и петдесет години династията бе владяла Понт и често бе влизала в брачни връзки със Селевкидите в Сирия, друга тракийска династия, водеща началото си от Антиох и сина му Селевк — един от диадохите на Александър Македонски. Персийското наследство се изразяваше в появата от време на време на някое дребно, крехко и мургаво отроче, но Митридат Евпатор си беше типичен тракиец. Затова израсна висок, с рамене достатъчно широки да носят трупа на сръндак, а краката му бяха толкова здрави, че младежът с лекота изкачваше всеки връх от понтийските планини.
Когато навърши седемнайсет, Митридат се почувства достатъчно зрял мъж, за да поеме към властта. Прати тайно послание до чичо си Архелай, за когото знаеше, че не храни особено добри чувства към царица Лаодика, нищо че му се падаше природена сестра. Двамата се срещнаха на няколко пъти сред хълмовете край Синоп, където царицата се беше установила за постоянно, за да подготвят своя план и Митридат да се срещне с всички по-лични благородници, на които Архелай имаше доверие. Край Синоп бъдещият цар получи първите клетви за вярност от страна на сподвижниците си.
Всичко мина точно както го бяха запланували: Синоп падна не след обсада или гражданска война, а вследствие на блестящо изигран дворцов преврат. Царицата и Хрест бяха обезвредени за броени минути, без да се стига до излишно проливане на кръв. Кръв започна да се лее по-късно, под острието на палача, което отнесе не една и две глави на чичовци, лели и братовчеди. Хрест беше премахнат по-късно, а последна се раздели с живота царица Лаодика. Възпитан в синовна обич, Митридат не посмя да прати майка си на дръвника, ами я хвърли в тъмница в една от кулите на синопската крепост, където не се намери кой да я храни и тя, горката, умря от глад. Без да се чувства отговорен за смъртта на майка си, Митридат VI беше настроен да управлява сам. А още нямаше осемнайсет години.
Младият цар кипеше от енергия; жадуваше да върши велики дела, искаше му се да види Понт най- могъщото царство не само в Мала Азия, но и в целия свят? Сребърното огледало, което държеше край леглото си, всяка сутрин му напомняше, че няма друг цар като него на земята. Вместо диадема или тиара носеше на главата си лъвска глава, чиято свирепа уста се зъбеше заканително над челото му, а гривата сякаш беше собствената му коса. И това беше близо до истината, защото Митридат се радваше на гъсти, златисторуси къдрици — досущ като на Александър Велики, — които подстригваше и сресваше винаги по начин, който да напомня за славния му предшественик. Освен това, за да подчертае мъжествеността си, царят не си пускаше брада или мустаци, каквито елинистическият вкус никога не би приел, ами имаше подобни бакенбарди около ушите си. Изобщо, каква разлика от Никомед, царя на Витиния! Митридат беше мъж в разцвета на силите си, идол на жените, огромен на ръст, хищен, безстрашен, могъщ. Поне така го изкарваше сребърното му огледало и той се чувстваше доволен от себе си.
Ожени се за най-голямата си сестра, също Лаодика, а след това често се женеше, за да докара броя на съпругите си около дузина, без да се броят наложниците, които бяха поне няколко пъти повече. За царица беше обявена Лаодика, но това щеше да бъде в сила, докато той не изпускаше случай да й напомни, докато се държи лоялно към мъжа си. И за да подкрепи тази си заплаха с дела, Митридат си поиска жена и от сирийската династия на Селевкидите; желанието му беше удовлетворено, може би защото в сирийския двор се чудеха какво да си правят принцесите, и една лична девойка, наречена Антиохида, бързо пристигна в Понт. По-нататък Митридат си взе за жена някоя си Ниса, дъщеря на кападокийския принц Гордий, като в замяна даде една от по-малките си сестри (пак Лаодика) на кападокийския цар Ариарат VI.
Царят на Понт скоро се убеди колко са полезни браковете по сметка. Тъстът му Гордий скрои заговор със сестра му Лаодика и двамата убиха мъжа на Лаодика, царя на Кападокия, поставяйки едва проходилия Ариарат VII на престола и осигурявайки на Митридатовата сестра поне петнайсетина години безметежно регентство. В действителност щеше да управлява чичото на малкия Ариарат. Но изведнъж Лаодика Кападокийска, която мечтаеше да управлява, независимо от Митридат и вярното му куче Гордий, се поддаде на увещанията на витинския цар Никомед и се отвърна от брат си. Гордий избяга в Понт, Никомед се провъзгласи за цар на Кападокия, но предвидливо остана в родната Витиния, позволявайки на новата си жена Лаодика да върши, каквото си иска в Кападокия, стига да забрави някогашното приятелство с Понт. Подобно състояние на нещата бе добре дошло за амбициозната Лаодика. Единственият й проблем беше синът й, който бе станал на десет години и както повечето царски наследници в Изтока от малък развиваше
