бяха покрити с желязо. Самият владетел също знаеше как да привлича вниманието — качил се на златна колесница, теглена от шест чифта бели волове и защитена от слънцето с разпънат чадър! С блестящата си роба в огненочервено и тъмнооранжево, с ресните и пискюлите по нея, с дебелия си вълнен елек и най-вече с високата тиара на главата си, опасана с бялата лента на диадемата, Тигран изглеждаше като мистично видение.
Облечен сам в златна броня, преметнал през глава прословутата си лъвска кожа, обул гръцките си ботуши и пъхнал блестящата си сабя с дръжка от скъпоценни камъни в ножница, също обсипана със скъпоценни камъни, Митридат скочи от породистия си дорест жребец и с разтворени обятия се насочи към Тигран. Арменецът също слезе от златната си колесница и протегна ръце към госта си. Двамата се хванаха за ръце, погледите им се кръстосаха и само след миг между двамата се беше зародила дружба, която се дължеше колкото на личните им симпатии, толкова и на сериозните начинания, които всеки от тях замисляше за бъдещето. И единият, и другият виждаха в лицето на своя съсед съюзник, при това съюзник, без когото не биха могли да постигнат целите си.
Тигран имаше светла кожа, но тъмни коси и очи; косата му, както и брадата му бяха пуснати дълги, изкуствено накъдрени на хиляди буклички и преплетени със златни нишки. Митридат очакваше да види някой елинистичен монарх, но Тигран нямаше нищо общо с елинистическата култура. Той беше придобил навиците на партиянски владетел, което обясняваше и типичните за древните месопотамски и персийски царе облекло и фризура. За щастие поне говореше безупречен гръцки, както и няколко души от приближените му. Останалите от двора му говореха на мидийския диалект, разпространен сред народа.
— Дори в Екбатана и Сузия, които открай време са били партиянски територии — хвалеше се Тигран, когато двамата с госта си се настаниха на двата високи стола, специално поставени в съседство с царския му престол, — говоренето на гръцки се е смятало за висша проява на аристократизъм. — Колкото до тези столове, никога не бих си позволил да те оскърбя, сядайки по-високо от теб.
— Дошъл съм да предложа на Армения договор за приятелство и съюз — на свой ред обясни Митридат.
Двамата деспоти, свикнали да говорят винаги от позиция на силата и да не се съобразяват с мнението на другите, сега се ухажваха с всяка изречена реплика, изразявайки взаимното си желание за разбирателство и сътрудничество. Разбира се, от двамата Митридат беше по-силният, защото владееше много по-обширни територии, а и хазната му беше по-пълна от тази на арменеца.
— Баща ми в много отношения приличаше на царя на Партия — рече Тигран. — Изби един по един всичките ми братя, които останаха при него в Армения; спасих се само аз, защото още осемгодишен бях пратен като заложник в Партия. Затова когато баща ми заболя, единственият му син и наследник бях аз. Арменските големци се спазарим с царя на партите Митридат да ме освободи. Но цената на свободата ми беше доста голяма: седемдесет речни долчинки все по границите между Армения и Атропатена Мидийска, а това означава голяма част от най-плодородните земи в царството ми. Да не говорим за златоносните реки, за находищата на лапис лазули, на тюркоази, на черен оникс… Днес вече съм се зарекъл да върна на Армения отнетите територии и че ще намеря по-благоприятно място за построяването на по-красива столица от тази влажна дупка Артаксата.
— Нима самият Ханибал не бе помогнал в построяването на Артаксата? — показа знания Митридат.
— Така казват — отговори кратко Тигран и се върна на мечтите си за световна империя. — Имам амбицията да разширя Армения на юг до Египет и на запад до Киликия. Искам излаз на Вътрешно море, искам търговски пътища, искам топли земи, където да гледам жито, искам всички мои поданици да говорят гръцки. — Той се спря и прокара език по устните си. — Това дали те устройва, Митридате?
— Устройва ме и още как, Тигране — кимна царят на Понт. — Обещавам ти помощта на войските си за постигането на всички твои цели, стига и ти да ми помогнеш при придвижването на границите ми на запад — особено за отнемането на Римска Мала Азия от римляните. Ти ще получиш Сирия, Комагена, Осроена, Софена, Гордиена, Палестина и Набатея. Аз ще си запазя цяла Мала Азия, включително Киликия.
Тигран дори не се замисли над сделката.
— Кога ще започнем? — попита той нетърпеливо.
Митридат се усмихна и се облегна на стола си.
— Когато на римляните им се създаде работа и не могат да ни обърнат внимание. Ние с теб, Тигране, сме все още млади, можем да почакаме. Познавам Рим. Рано или късно той ще започне война далеч на запад или в Африка. Тогава и ние ще нанесем своя удар.
За да подкрепи с дела своя договор, Митридат предложи най-голямата си дъщеря от покойната царица Лаодика — петнайсетгодишна девойка, наречена Клеопатра, — на Тигран за жена. Понеже Армения тъй и тъй нямаше царица до момента, предложението бе прието без колебание. Клеопатра щеше да стане царица на Армения, твърде сериозен залог, след като внукът на Митридат един ден щеше да наследи арменския престол. Когато русокосото, златооко дете видя бъдещия си съпруг, то заплака от ужас при страховития му вид. За да спечели сърцето й, Тигран направи нечувана жертва — отряза и дългата си брада, и дългите си къдрици, с което практически се раздели с облика си на партиянски владетел. Така жена му се увери, че царят всъщност е красив млад мъж, и го обикна. Замаян от толкова много радости наведнъж, той започна да се смята за късметлия. За пръв път в живота си беше обзет от чувство за скромност и нищожност пред лицето на боговете.
Гай Марий с облекчение разбра, че жена му и синът му се чувстват добре под закрилата на малката дружина от Тарс, и че животът им на диви овчари не ги е разочаровал. Малкият Марий дори се беше научил да говори малко на звучащия странно диалект на номадите и беше станал истински познавач по овчите въпроси.
— Гледай, татко! — заведе малчуганът баща си при няколкото овце, които племето му беше поверило. Всички бяха облечени в специално скроени дрешки от ярешка кожа, които да пазят скъпоценната вълна от тръните и камъните. Малкият Марий вдигна камък от земята и със завидна точност го метна точно при главата на най-старата овца. Мигом всички животни спряха да пасат и се снишиха до земята. — Виждаш ли? Разбират сигнала и веднага му се подчиняват. Хитро, нали?
— Хитро — съгласи се Марий и изгледа с любопитство момчето: за няколкото седмици не само че беше почерняло от слънцето, но и видимо беше заякнало. — Готов ли си да тръгваме, сине?
Малкият Марий го погледна разочаровано.
— Да тръгваме?
— Ще трябва да се върнем незабавно в Тарс.
Синът му примигна няколко пъти, за да спре напиращите сълзи, хвърли прощален поглед на любимите си овце и въздъхна.
— Готов съм, татко.
Групата скоро се отправи към морския бряг. Юлия здравата пришпорваше магарето си, за да се изравни с грамадния кападокийски кон, който яздеше Марий.
— Мога ли да знам какво толкова е станало? — питаше тя. — И защо трябваше да пратиш Морсим толкова да бърза пред нас?
— В Кападокия е бил извършен дворцов преврат — обясни накратко Марий. — Цар Митридат е настанил своя син на престола, а за регент е назначил тъста си, дядо на момчето. Досегашният цар на Кападокия е мъртъв, предполагам, че Митридат го е убил. Жалкото е, че Рим вече е пред свършен факт и няма какво да променим.
— Ти самият успя ли да се видиш с истинския цар, преди да умре?
— Не, но видях Митридат.
Юлия изтръпна от уплаха и впи тревожен поглед в лицето на мъжа си.
— Той е дошъл лично в Мазака? Как тогава успя да избягаш?
Марий я изгледа изненадан.
— Да избягам ли? Че защо ми е да бягам, Юлия? Митридат може да е господар на половин Мала Азия, но пак не би посмял да причини зло на Гай Марий!
— Тогава защо си тръгнахме толкова бързо? — не отстъпваше Юлия.
— За да не му дадем възможност изведнъж да промени отношението си към Гай Марий — усмихна се мъжът й.
