Венец от трева (Част I: Предсказанието)

— И все пак е обичал да се прави на селянин.

— Точно така! Прям, невъздържан в приказките си, циничен в духа на истинските римляни. — Очите на Катон блестяха при мисълта за дядо му. — Знаеш ли например, че е пиел същото вино както робите си? Или че никога не е измазвал вилите или чифлиците си в провинцията? Дори в римската му къща не е имало нито един гоблен, нито едно парче пурпурен плат, а и е било негов принцип никога да не заплаща повече от шест хиляди сестерции за роб. Именно ние, Салонианите, продължаваме и до днес да живеем в духа на славния си дядо, да поддържаме семейната традиция.

— Бре! — хвана се за главата Ливия Друза.

Но любимият й като че ли не забеляза смайването й и продължи разгорещено да разправя на своята малка Ливия колко прекрасен човек е бил Катон Цензор.

— Но кой би могъл да твърди, че е бил истински селянин, когато най-добрият му приятел е бил един Валерий Флак? Когато още от самото си пристигане в Рим си е спечелил името на най-добрия оратор и адвокат за всички времена? До ден-днешен дори такива всепризнати познавачи на риторическото изкуство като Крас Оратор или стария Муций Сцевола Авгур са единодушни, че никога римлянин не е ползвал толкова добре силата на афоризмите и хиперболите както Катон Цензор! Ами погледни и нещата, които е написал! Великолепни! Дядо ми е получил най-доброто възможно образование, до такава степен е бил овладял латинския, че никога не му се е налагало да пише на чернова.

— Виждам, че трябва да прочета нещо от него — рече Ливия Друза, макар и с известна нотка на скептицизъм; навремето учителят й умишлено беше пренебрегвал трудовете на Катон Цензор.

— Непременно трябва! — зарадва се Салониан и като я обгърна, я придърпа между разтворените си колене. — Най-добре започни с „Carmen de moribus“, за да се убедиш до какви нравствени висоти може да се издигне истински достойният римлянин. Трябва да знаеш, че преди дядо ми никой от рода на Порциите не се е наричал Катон, баща му и дядо му са се казвали Приск. Предполагам, разбираш колко стар род са те, щом като дори другите са ги наричали „Приски“? Прапрадядо ми трябвало да получи обезщетение от държавата за пет коня, убити на война под краката му!

— Но мен ме интересува историята на Салонианите, не на Приските или Катоните. Салоний е бил роб от Иберия, нали така? Докато големият син на Катон Цензор е имал за майка благородната Лициния, а се е оженил за третата дъщеря на Емилий Павел и на Корнелия, дъщерята на стария Сципион.

Катон се навъси. Подобно изказване не можеше да се дължи на друго, освен на вроденото предубеждение у Ливиите. Но любимата го гледаше толкова предано, в големите й очи се четеше такова нямо обожание, че той нямаше как да отрече любовта си към нея; не беше нейна грешката, че никой не се бе опитал да й разкаже истинската история на Порций Катоните. Трябваше той самият да го направи.

— Навярно знаеш историята за Катон Цензор и Салония — започна той, като облегна брада върху рамото й.

— Не, не я знам, меум мел. Разкажи ми я, моля ти се.

— Дядо ми се оженил за пръв път едва на четиридесет и две години. По това време той вече бил консул, бил спечелил голяма победа в Далечна Испания и бил чествал триумф в Рим. Но никой не може да го обвини в алчност или лакомия! Никога не е задържал за себе си какъвто и да е дял от плячката, никога не е разпродавал робите — военнопленници в своя полза! Всичко оставало за войниците му и техните наследници до ден-днешен го благославят за щедростта му — впусна се отново да хвали любимия си дядо Катон, забравяйки за какво всъщност говореше.

Ливия му напомни.

— Значи е бил на четиридесет и две, когато се е оженил за патрицианката Лициния?

— Точно така. Независимо от това, че бил силно привързан към нея, тя му родила само едно дете — Марк Лициниан. Нямам представа защо не са се сдобили с повече деца. Тъй или иначе Лициния се споминала, когато дядо ми бил вече на седемдесет и седем. След като останал вдовец, той прибрал в леглото си една от робините си и тя дълго се задържала. Естествено под покрива му живеели и синът му със снахата — благородната дама, за която ти сама спомена преди малко. Те се почувствали крайно засегнати от постъпката на стареца. Изглежда, той сам си е бил виновен, защото никога не криел връзката си от околните, а любимата свикнала да се разпорежда в къщата, сякаш тя е господарката. Скоро избухнал скандал в цял Рим, най-вече защото Марк Лициниан и Емилия Терция се постараха сами да разгласят за случилото се. Разбира се, без да споменават нищо на самия Катон Цензор. Все пак би било трудно той да не научи за клюките, които се разправяха за него. Но вместо да поиска сметка от сина си защо не е посмял да изрази лично недоволството си, той просто изгонил една ранна сутрин робинята си и тръгнал за Форума, без да казва на никого, че момичето си е отишло завинаги.

— Много странно! — отбеляза Ливия Друза.

Катон предпочете да не коментира репликата й и вместо това продължи нататък.

— Катон Цензор имал един клиент — освобожденец, наречен Салоний, по произход келтибериец от Салон, който му бил работил като писар.

„Здрасти, Салоний! — рекъл му дядо ми, щом двамата се срещнали на Форума. — Чудя се дали вече си намерил съпруг на красивата си дъщеричка?“

„Не, не съм, домине, защо питаш? — зачудил се Салоний. — Можеш да си сигурен, че щом й намеря подходящ човек, ти ще си първият, на когото ще съобщя, та да чуя личното ти мнение и да получа съгласието ти.“

„Няма нужда повече да търсиш — уверил го дядо ми. — Вече съм открил тъкмо идеалния мъж за девойка като нея! Солидно състояние, безупречна репутация, известен род — изобщо всичко му е от добро, по- добро. Единственият му недостатък, страхувам се, е, че не е в първа младост. Здрав като бик, можеш да ми имаш думата, но за нещастие цял Рим е склонен да го нарече по-скоро старец.“

„Домине, ако ти си го избрал за дъщеря ми, аз мога само да се радвам на любезността ти да ми го съобщиш — разтопил се от удоволствие Салоний. — Дъщеря ми се роди по времето, когато още бях твой роб, майка й също беше твоя робиня. Когато ми сложи шапката на свободата на главата, ти бе така добър да освободиш и семейството ми. Но тъй както и аз, и жена ми, и синът ми сме ти признателни за цял живот, така и дъщеря ми не се е освободила от своите задължения към бившия си господар. Не се бой, Салония е добро момиче. Тя ще се омъжи, за когото и да е, щом като ти лично си си направил труда да го потърсиш за нея, а възрастта му не е от значение.“

„Чудесно, Салоний! — зарадвал се дядо ми и го потупал дружески по гърба. — Човекът е аз самия!“

Ливия Друза се размърда.

— Това граматично е неправилно — обади се тя ни в клин, ни в ръкав. — Мислех, че латинският на Катон Цензор е безупречен.

— Меа вита, меа вита, ти май съвсем нямаш чувство за хумор — изгледа я недоумяващо Катон. — Той се е шегувал! Искал е всичко да прозвучи възможно най-естествено! Разбира се, Салоний стоял като вцепенен. Не можел да си представи как тъй изведнъж му се предлага да влезе в роднинска връзка с благородно семейство, което можело да се похвали и с римски цензор, и с триумфиращ пълководец.

— И аз на негово място бих се почувствала така — съгласи се Ливия Друза.

Но Катон побърза да продължи:

— Дядо ми уверил Салоний, че говори напълно сериозно. Девойката Салония била спешно повикана и тъй като ауспициите били благоприятни, двамата с дядо ми се оженили веднага. Но когато час — два по- късно Марк Лициниан научил за случилото се — представяш си колко бързо би се разнесла подобна мълва из Рим, той събрал тълпа свои приятели и се запътил към дома на Катон Цензор.

„Нима, защото не одобрявах връзката ти с робинята, ти сега си решил да опозориш още повече името ми, като ми предлагаш подобна мащеха?“ — сопнал се Лициниан на баща си.

„Как можеш да твърдиш, че те опозорявам, сине мой, когато доказвам пред целия свят какъв мъж съм и какво желание изпитвам да увелича потомството си? — изгледал го с нужното високомерие дядо ми. — Нима ще предложиш на мен, който гоня осемдесетте да се оженя за девойка от благородно потекло? Подобен брак би бил съвсем неуместен. Оженвайки се за дъщерята на моя някогашен роб, аз просто задоволявам своите належащи потребности по начин, който да не засегне ничия чест.“

— Каква странна идея! — учуди се Ливия Друза. — Направил го е, разбира се, само и само да засегне Лициниан и Емилия Терция.