Венец от трева (Част I: Предсказанието)

бил консул, но нито е печелил шумни дела в съда, нито се слави като голям оратор, нито е водил легионите към велики победи. Не, наистина не разполагам с нужното влияние, за да сторя нещо полезно.

— Значи мислиш, че малко може да се стори.

— Да, точно това мисля, Марк Ливий.

В лагера на противниците обаче не можеха да се оплачат от скука. Квинт Сервилий Цепион поиска среща едновременно с консулите Крас Оратор и Муций Сцевола и с цензорите Антоний Оратор и Валерий Флак. Това, което имаше да им каже, се стори безкрайно интересно и на четиримата.

— За всичко е виновен Марк Ливий Друз — започна доноса си Цепион. — В мое свидетелство той често е твърдял как италийците трябвало да получат пълно римско гражданство, че между римляни, латини и италийци повече не бивало да съществува разлика. Освен това има влиятелни приятели сред италийските народи — например водачът на марсите Квинт Попедий Силон и на самнитите — Гай Папий Мутил. От нещата, които съм чул при престоя си в къщата на Марк Ливий, мога тържествено да се закълна, че Марк Ливий Друз е влязъл в заговор с тези двама италийци и е подготвил план за фалшифициране на преброителните списъци.

— Квинт Сервилий, дали нямаш и други доказателства в подкрепа на обвинението си? — попита Крас Оратор.

При този неуместен въпрос Цепион си придаде най-високомерното изражение, на което бе способен, и го изгледа, сякаш са го зашлевили на публично място.

— Аз се наричам Сервилий Цепион, Луций Лициний, и никога не лъжа! — Обидата премина в гневно възмущение. — Дали съм имал доказателства в подкрепа на моето обвинение? Но аз никого не обвинявам! Просто излагам факти. И не ми трябват никакви доказателства, за да подкрепя каквото и да е твърдение! Повтарям, аз съм един Сервилий Цепион!

— Пък ако ще и самият Ромул да е, пак не ме е грижа — изказа се кратко и ясно Марк Ливий Друз, когато консулите и цензорите дойдоха да го навестят. — И ако не можете да разберете, че изложените „факти“ са просто част от злостната кампания, която Квинт Сервилий Цепион води от известно време срещу мен и семейството ми, то, изглежда, съм имал съвсем погрешно мнение за вас! Това са глупости! Откъде накъде аз ще заговорнича срещу интересите на Рим? Все пак не забравяйте, че съм син на баща си и най- малкото от уважение към него не бих могъл да си позволя подобна постъпка. Колкото до Силон и Мутил, за техните действия нищо не знам. Всъщност редно е да отбележа, че Мутил никога не е прекрачвал прага на дома ми, докато Силон ми гостува, тъй като ми е личен приятел. Това, че италийците трябва да получат пълно римско гражданство, е дълбоко мое убеждение, което никога и от никого не съм крил. И тъкмо затова за нищо на света не бих подкрепил начинание, при което латини или италийци да придобият гражданство по незаконен път, ако това гражданство не им е доброволно дарено от римския Сенат и народ. Фалшифицирането на преброителните списъци — независимо дали е под формата на грубо подправяне на документите или на лъжливи клетвени декларации от желаещите да се представят за римски граждани — е грубо посегателство над законността, с което не бих се съгласил, независимо дали е извършено в името на кауза, която споделям. — Друз вдигна високо ръце, сякаш призоваваше боговете за свидетели. — От вас, квирити, зависи дали ще ми повярвате или не. Друго нямам какво да ви кажа по въпроса. Ако ми вярвате, то чувствайте се поканени на чаша вино. Ако ли пък още вярвате на онзи непоправим лъжец Цепион, то напуснете дома ми и повече не се връщайте никога.

Квинт Муций Сцевола леко се подсмихна и хвана Друз под ръка.

— Аз самият, Марк Ливий, бих се радвал да ме почерпиш с чаша вино.

— Както и аз — подкрепи го Крас Оратор.

Цензорите също си направиха устата за винце.

— Това, което ме гложди обаче — сподели Друз на масата по-късно същия ден, — е как Квинт Сервилий се е добрал до тъй наречената си информация. Досега с Квинт Попедий сме говорили един-единствен път по въпроса, а това беше преди много месеци, скоро след като се проведоха изборите за цензори.

— И за какво точно говорихте, Марк Ливий? — попита Катон Салониан.

— О, Силон си беше наумил някакъв налудничав план да вписва в списъците хора, които не притежават римско гражданство. Но аз го разубедих. Всъщност мислех, че съм го разубедил. Що се отнася до мен, въпросът приключи. Винаги мога да се закълна, че оттогава допреди няколко дни изобщо не съм се виждал с Квинт Попедий! И все пак Цепион е подочул нещо.

— Може просто да сте мислили, че е излязъл, а той да ви е подслушвал — нарочно или без да иска — подхвърли Катон, който никак не одобряваше отношението на Друз към италийците, но не можеше да си позволи да го съди; едно от нещата, които му се струваха най-унизителни в чуждата къща, бе, че автоматически се лишаваше от правото на собствено мнение.

— О, няма как да е бил вкъщи — отсече сухо Друз. — По онова време той обикаляше Италия и няма как да е слухтял из къщата ми, след като година и половина изобщо не се е прибирал в Рим.

— Ами тогава, как наистина… — зачуди се Катон. — Може да е останало нещо написано и да му е попаднало под ръка.

Друз енергично поклати глава, с което даде да се разбере, че не би допуснал подобна грешка.

— Аз самият не съм писал нищо, още по-малко съм подписвал.

— Защо мислиш, че някой е помогнал на Квинт Сервилий да скалъпи обвинението си? — попита Ливия Друза.

— Защото ме обвинява не в друго, а в подправяне на списъците с римски граждани, в съдействие с Квинт Попедий.

— Може просто да го е измислил.

— Нищо чудно, но в цялата работа има едно много смущаващо обстоятелство, а именно, че освен имената на нас двамата е споменал и трето лице — на самнита Гай Папий Мутил. Откъде ще му дойде точно това име, а не друго? Аз самият знам за Папий Мутил само като за близък приятел на Квинт Попедий. И все пак съм сигурен, че и Квинт Попедий, и Папий Мутил са участвали в подправянето на списъците. Как обаче го е разбрал Цепион?

Ливия Друза се изправи.

— Нищо не ти обещавам, Марк Ливий, но като че ли се сещам къде лежи разковничето на въпроса. Ако ме извините за момент? — и излезе от триклиния.

Друз, Катон Салониан и Сервилия Цепионида дори дума не изрекоха, докато тя не се върна — толкова беше голямо любопитството им какво ли се е сетила. И тримата бяха склонни да вярват, че Цепион просто е налучкал името на Папий Мутил наслуки, затова постъпката на Ливия Друза имаше с какво да ги заинтригува.

След малко на вратата се появи малката Сервилия, хваната за рамото от майка си.

— Сега ще застанеш ей тук, Сервилия, и ще ми отговориш на няколко въпроса — рече строго Ливия. — Посещавала ли си баща си?

Малкото момиче я гледаше спокойно и невъзмутимо и не казваше нищо. Но останалите вече я бяха поопознали и изтълкуваха подобно мълчание като проява на гузна съвест.

— Искам да ми кажеш честно, Сервилия — подкани я майка й. — Ходила ли си при баща си? Преди да ми отговориш, нека те предупредя, че ако се усъмним в думите ти, ще попитаме Стратоника и останалите бавачки.

— Да, ходя при него — призна момичето.

Друз се изправи на кушетката си, а до него и Катон; Сервилия Цепионида се сви на столчето си и скри лице в шепите си.

— Какво си казала на баща си за вуйчо си Марк и за приятеля му Квинт Попедий?

— Истината — отвърна с привидно безразличие Сервилия.

— Какво по-точно?

— Че заговорничат да запишат в списъците с римски граждани италийци.

— Как си могла да сториш подобно нещо, Сервилия, след като добре знаеш, че е пълна измислица? — започваше да се ядосва Друз.

— Напротив, това е самата истина! — изпищя детето. — Съвсем скоро видях писма в стаята на марса!

— Влязла си в стаята на гостенина без негово знание? — обади се недоверчиво Катон Салониан. — Това