Венец от трева (Част I: Предсказанието)

построена векове по-рано от цар Тулий Хостилий, и донякъде се чувстваше като един от многото граждани, застанали на самия вход на залата, за да слушат какво се разисква вътре. Консулите бяха решили, че днешното заседание трябва да се проведе при открити врати, което естествено не означаваше, че в самия Сенат могат да влизат външни лица, но всеки, който пожелаеше, можеше да застане пред Курията и да надава ухо за изказванията на сенаторите.

В отсрещния край на залата, оградена от две страни от трите реда трибуни, където разгъваха донесените от робите им столове сенаторите, стоеше издигнат подиумът за куриатните магистрати; точно пред него беше сложена и дългата дървена пейка, където се блъскаха един в друг десетината народни трибуни. Най-отпред на подиума седяха двамата консули върху изящно изваяните си столове от слонова кост; зад тях, пак върху слонова кост, се изтягаха шестимата претори, а най-накрая — двамата куриатни едили. Онези сенатори, които заради дългите години, прекарани в Сената, или заради някогашното заемане на куриатна длъжност имаха правото да говорят пред колегите си, седяха на най-предния ред на малките трибуни. Зад тях бяха настанени понтифексите, авгурите, бившите народни трибуни или жреците, членове на някоя от по-маловажните колегии. Най-горе се пазеше място за тъй наречените педарии, които се радваха единствено на правото да гласуват предложенията на старшите си колеги.

След като бяха прочетени подходящите молитви и извършени нужните жертвоприношения, а най- накрая — след като предзнаменованията бяха сметнати за благоприятни, — първият консул Луций Лициний Крас Оратор стана да говори.

— Принцепс Сенатус, Понтифекс Максимус, колеги куриатни магистрати, членове на тази свята институция… От известно време насам в Сената оживено се обсъжда въпросът за незаконното вписване на италийци в списъците с римски граждани за времето на настоящия цензорски мандат — започна той речта си и размаха някакъв документ над главата си. — Нашите уважавани колеги, цензорите Марк Антоний и Луций Валерий, бяха предвидили регистрирането на поне няколко хиляди души, които досега са убягвали от погледа на провинциалните ни управители; но никой от тях не бе предполагал, че ще се сблъска с толкова много непознати имена, колкото в крайна сметка бяха вписани миналата година. Нарастването броя на римските граждани на територията на италийските ни съюзници би всякакви досегашни рекорди за промеждутъка между две преброявания. Получихме обаче сведения, че големият брой нови имена се дължи не на друго, а на факта, че към списъците са били прибавяни представители на народите съюзници от полуострова, нямащи никакви основания да се смятат за римски граждани. В действителност можем да говорим за една огромна фалшификация. Бяха ни представени и две имена: на марса Квинт Попедий Силон и на самнита Гай Папий Мутил.

Някой изщрака властнически с пръсти. Консулът се спря насред речта си и любезно се поклони на един от сенаторите, седящи на първия ред вдясно от оратора.

— Гай Марий, добре дошъл отново в Сената. Въпрос ли имаш към мен?

— Точно така, Луций Лициний — надигна се от стола си той, за да видят всички колко е отслабнал и почернял. — Тези двамата, Силон и Мутил. Техните имена има ли ги в списъците?

— Не, Гай Марий, няма ги.

— Тогава, освен със споменатите сведения, с какви други доказателства разполагате?

— С никакви доказателства — отговори хладно Крас Оратор. — Споменах тези две имена не за друго, а защото според получените сведения именно те са подстрекавали сънародниците си да включват масово незаконни римски граждани в списъците.

— Излиза тогава, Луций Лициний, че сведенията, на които се опираш, са твърде подозрителни.

— Може и така да е — личеше си, че Крас няма да се обиди от подобна забележка. Той дори се поклони още веднъж на знатния си колега. — Може би, ако ми позволиш да продължа речта си, Гай Марий, ще научиш всичко, което аз самият знам по въпроса.

Марий му се усмихна, на свой ред се поклони на консула и седна на мястото си.

— Нека продължим, назначени отци! Както Гай Марий съвсем справедливо отбеляза, всякакви сведения, които не са подкрепени с нужните доказателства, могат да се подложат на съмнение. Никой от нас, консули и цензори, не смята да си затвори очите пред този очевиден факт. И все пак човекът, от когото черпим своите сведения, е личност, ползваща се с авторитет в обществото, а това, което чухме от устата му, само потвърждава нашите подозрения — обясни Крас Оратор.

— И коя е тази личност, ползваща се с подобен обществен престиж? — заинтересува се Публий Рутилий Руф, без дори да си направи труда да се изправи от мястото си.

— Понеже се опасява от възможно отмъщение на заинтересованите, лицето помоли името му да не бъде разпространявано — отговори Крас Оратор.

— Аз мога да ти кажа, чичо! — извика на висок глас Друз. — Става дума за Квинт Сервилий Цепион — бияча на жени! Имал е наглостта да обвини и мен!

— Марк Ливий, не съм те упълномощил да говориш — тросна му се консулът.

— Е, аз наистина обвинявам и него! — на свой ред изкрещя от последния ред Цепион. — Той е не по- малко виновен от Силон и Мутил!

— Квинт Сервилий, и на теб не съм ти давал думата. Ако обичаш, седни си на мястото!

— Не и преди да си вписал името на Марк Ливий Друз в обвинението ми! — упорстваше Цепион, за когото не беше трудно да надвика Крас.

— Консулите и цензорите вече се съгласихме, че Марк Ливий Друз няма нищо общо със случая — започваше да се чувства неловко Крас Оратор. — Би било добре, ако вие двамата, както и всички останали педарии в тази зала, си припомните правилото, че Сенатът не ви е дал думата да говорите! А сега ти, Квинт Сервилий, ще си седнеш на мястото и ще си държиш устата затворена! Сенатът няма да се занимава с личните спорове между двама свои членове, а ще благоволи да ме изслуша докрай!

Настъпи мълчание. Той изчака известно време, за да се увери, че страстите са се успокоили, сетне се покашля и продължи:

— По една или друга причина, без да можем още да кажем по чия точно вина, в преброителните списъци изведнъж се оказаха много повече имена от очакваното. При съществуващите обстоятелства мисля, че е редно да се запитаме не е ли било прибягнато до незаконно вписване на неграждани? В плановете на нашите консули влиза да се заемат тъкмо с повторното преглеждане на списъците с цел удостоверяване тяхната правдоподобност и никой няма намерение да се впуска по фалшиви дири, само и само да се обяви някой за виновен. Това, което обаче трябва всички да знаем, е, че прекомерното надвишаване действителния брой на римските граждани — които всички твърдят, че принадлежат на някоя от тридесет и едната селски триби, — ще доведе до едно много тревожно явление, а именно, че след едно поколение наследниците на тези фалшиви граждани ще надвишават по брой истинските римляни и по този начин директно ще влияят на гласуването както в трибутните, така и в центуриатните комиции.

— Тогава искрено се надявам, че ще направим нещо, за да предотвратим тази опасност — обади се Скавър Принцепс Сенатус от мястото си в средата на предния ред вдясно от оратора, точно до Гай Марий.

— Квинт Муций и аз вече сме изготвили проектозакон по случая — похвали се Крас, без да обръща внимание на хапливата забележка. — Целта на проектозакона е пълното изтриване на имената на фалшивите граждани от преброителните списъци. В текста му не влизат никакви други клаузи. Това не е акт на насилие и няма да доведе до масовото изгонване на неграждани от територията на град Рим или на който и да е римски или латински град на територията на Италия. Той се занимава единствено с разкриването на всички онези, които са били записани като граждани, без да имат това право. За целта проектозаконът предвижда разделянето на Италийския полуостров на десет части: Умбрия, Етрурия, Пиценум, Лациум, Самниум, Кампания, Апулия, Лукания, Калабрия и Брутиум. Във всяка от тези десет области ще бъде настанен специален съд, упълномощен да разследва истинския граждански статут на всички, чиито имена се появяват за пръв път в преброителните списъци. Законопроектът предвижда тези квестионес да бъдат попълнени само със съдии, вместо да се прибягва до услугите на съдебни заседатели, а съдиите от своя страна да бъдат римски сенатори. Всеки председател на съд ще бъде консуларен сенатор и ще бъде подпомаган от двама младши сенатори. Пред всеки от тези съдилища ще бъде представено своего рода упътване, в което поетапно ще бъдат трасирани всички въпроси, които