Венец от трева (Част I: Предсказанието)

съдията би следвало да зададе на съмнителните римски граждани. От разпитваните ще се иска да подкрепят всяко свое твърдение с нужните доказателства. Протоколите, чиито формуляри ще бъдат предварително подготвени, ще бъдат достатъчно подробни, за да се избегне всякаква възможност лъжливите граждани да прикрият измамата. Разбира се, на друго заседание ще прочетем пълния текст на лекс Лициния Муция, но аз лично винаги съм бил на мнение, че на предварителни заседания Сенатът не бива да се впуска в обсъждането на подробности.

Скавър Принцепс Сенатус стана на крака.

— Ако ми позволиш, Луций Лициний, бих искал да те попитам смяташ ли да настаниш едно от своите специални съдилища в град Рим и ако е така, римският съд ли ще се занимава с разследванията в Лациум?

Крас Оратор го изгледа с подобаваща тържественост.

— Рим ще попадне под компетенцията на отделен, единадесети квестион — отговори той. — С Лациум ще се занимаваме отделно. Все пак намирам случая за уместен да отбележа, че доколкото имаме наблюдения върху списъците за самия Рим, липсва масово увеличение на новозаписани граждани, така че и възможността за допуснати фалшификации ни се струва по-малка, отколкото другаде. Все пак няма как да не установим съответния съд и в град Рим, където също биха се открили немалко граждани, неспособни да представят пред следователите необходимите доказателства.

— Благодаря ти, Луций Лициний — каза Скавър и седна на стола си.

Приповдигнатото настроение на Крас отпреди заседанието се беше изпарило заедно с напразната надежда, че случаят ще му позволи да прочете поредната си блестяща реч. Вместо това изложението му бе приело формата на безкрайни въпроси и отговори, които започваха да му дотягат.

Преди консулът да е взел отново думата обаче, на първия ред се изправи Квинт Лутаций Катул Цезар, който сякаш искаше да потвърди подозренията на оратора, че Сенатът не е склонен да слуша добре построени речи.

— Бих ли могъл да задам един въпрос? — попита Катул.

Крас отчаяно въздъхна.

— Ами след като тъй и тъй днес всички се надпреварват да ме прекъсват, Квинт Лутаций… че даже и онези, които по принцип не бива да говорят… Моля те, заповядай, използвай случая да ме попиташ, каквото искаш.

— Интересувам се дали лекс Лициния Муция предвижда специални наказания или присъдата ще бъде от компетенцията единствено на назначения съдия според съществуващите законови разпоредби?

— Ако щеш ми вярвай, Квинт Лутаций, но тъкмо това щях да ви говоря! — едва се сдържа да не го наругае пред всички Крас Оратор. — Новият проектозакон предвижда и специални наказания. Това, което трябва най-напред да се знае, е, че всички онези, които незаконно са се обявили за римски граждани при последното преброяване, ще попаднат под пълната власт на съда, който ще е в правото си да им налага най-тежки наказания. Най-напред обвиненият ще бъде бит с камшик, след това името му ще бъде включено в друг списък: този на всички лица, чиито наследници ще бъдат завинаги лишени от правото да придобият римско гражданство. Освен това ще им се наложи глоба от четиридесет хиляди сестерции. Ако досега уличеният в незаконно гражданство е живял на територията на Рим или на който и да е римски или латински град, то той, заедно с целия си род ще бъде насилствено изгонен от града и настанен в родното място на предците си. Това е и единственият случай на насилствено експулсиране, предвиден в проектозакона ни. Онези, които не притежават римско гражданство, но и не са вписали имената си в преброителните списъци, ще останат незасегнати от проектозакона ни и няма да са длъжни да напускат домовете си.

— Ами какво ще стане с онези, които се окаже, че са фалшифицирали списъците при някое по-раншно преброяване? — обади се старият Сципион Назика.

— За тях не се предвижда нито бой с камшик, нито парична глоба, Публий Корнелий, но също както останалите ще бъдат включени в черните списъци и ще бъдат изгонени завинаги от римските и латинските селища.

— А ако човек не може да заплати глобата си? — на свой ред реши да му се чуе гласът Гней Домиций Ахенобарб Понтифекс Максимус.

— Ако не може да плати, ще бъде продаден на римската държава в дългово робство за срок от не по- малко от седем години.

Гай Марий отново стана от мястото си.

— Може ли да взема думата, Луций Лициний?

Крас Оратор размаха ръце в знак на пълна безпомощност.

— Защо да не може, Гай Марий? Ако мислиш, че ти ще можеш да говориш, без да валят въпроси от всички страни!

Друз изгледа с неочаквана надежда Марий, който бавно измина няколкото крачки, делящи стола му от центъра на залата. За негово учудване сърцето му, което смяташе за завинаги замлъкнало след смъртта на жена му, сега изведнъж неспокойно затуптя. Това беше единственият шанс за каузата му. „О, Гай Марий, може и да не те харесвам като човек — говореше си мислено Друз, — но колко ми се иска сега да кажеш всичко онова, което положението ми не ми позволява сам да изрека в тази зала! Ако ти не го сториш, никой друг няма. Никой.“

— Доколкото разбирам — заговори с плътния си глас Марий, — този законодателен акт е бил плод на сериозна работа. Както би могло и да се очаква, щом като негови автори са двамина от най-изявените прависти в града ни. Има само една допълнителна клауза, която, ако бъде приета, ще го превърне в съвършено правно оръжие: да се обяви награда за всеки, който се яви пред съда в качеството си на осведомител. Да, законопроектът е наистина блестящ! Но дали е справедлив? Нима не съществува в него един аспект, който трябва да ни тревожи повече от всичко друго? Или, за да не бъда погрешно разбран, толкова ли сме убедени в собствената си способност да приложим този закон? Не сме ли по-скоро твърде нагли да го гласуваме, твърде самозабравили се, за да вярваме в неговата действителна сила? От речта на Луций Лициний, между другото далеч не най-добрата, която съм го слушал да произнася, излиза, че става дума за десетки хиляди фалшиви римски граждани, пръснати по всички краища на Италия, от Галия до Брутиум и Калабрия. Това са все хора, които се чувстват в правото си да участват в управлението на Рим, да се произнасят по вътрешните му дела. Иначе за какво да рискуват с една фалшива декларация да си докарат непоправима беля на себе си и на децата си? Всеки италиец добре си дава сметка до какво ще доведе разкриването на подобна измама: знае и за боя с камшик, и за черните списъци, и за глобите… макар досега рядко да са се налагали и трите наказания върху един и същи човек.

Марий се обърна от едната страна на залата към другата.

— Сега обаче, назначени отци, имам усещането, че сме готови да наложим в пълна сила и трите наказания на всекиго от тези десетки хиляди фалшиви граждани… и на техните семейства! Ние искаме да ги бием с камшик. Да ги глобим така, че никой да не може да си изплати глобата. Да ги включим веднъж завинаги в черни списъци. Да ги изгоним от собствените им домове, случи ли се да живеят в някой римски или латински град.

Марий се премести чак до вратата на Курията и се обърна с гръб към изхода, за да може да гледа едновременно целия Сенат.

— Това са десетки хиляди души, назначени отци! Не са двама, трима или четирима смелчаци, а десетки хиляди! Хора със семейства, със синове и дъщери, с чичовци и лели, с братовчеди. Ако ги съберем всички заедно, ще получим много пъти по десет хиляди. Да не говорим, че ще имат и приятели, и че тези приятели могат да се окажат пълноправни римски граждани или латини. Извън римските и латинските градове техните сънародници ще бъдат смазващо мнозинство. И ние какво си мислим? Ще теглим жребий помежду си, всеки от нас ще отиде да разследва в отредената му област. Ще застане насред площада на някой италийски град и ще провежда с всеки обвиняем предписания му от лекс Лициния Муция разпит, ще се спира на всяка точка от формулярите за протокола, ще налага на уличения всяко едно от наказанията, изброени в същия този закон. Нека онези, които се захванат да приведат всичко това в дело, приемат искрените ми поздравления за смелостта и чувството си за дълг пред отечеството! Аз самият обаче ще се оправдая с някой нов мозъчен удар и няма да мръдна от дома си. Дали не би било добре в лекс Лициния Муция да се предвиди сформирането на специални въоръжени