Венец от трева (Част I: Предсказанието)

задачата, е добре дошло. Колкото до въоръжените дружини, те са също проява на трезв разум. Присъствието им ще откаже по-буйните глави от всякаква форма на демонстрация или бунт.

— Слушайте, слушайте! — започнаха да се чуват възгласи от всички страни на залата и най-накрая цялата Курия гръмна в ръкопляскания по адрес на Скавър.

Рутилий Руф вдигна рамене.

— Виждам, че говоря на стените. Колко жалко, че след като сте оглушали до един, няма сред вас хора да четат по движението на устните ми! В заключение ще кажа само едно: ако ние сега се втурнем да плащаме на осведомители, то любимото ни отечество ще стане жертва на такава жестока болест, че цели десетилетия ще минат и пак няма да се е отърсило от нея. Това ще бъде болестта на шпионите, на изнудвачите, на съмненията във всичко, дори в най-добрите приятели и роднините… защото в нашето общество са се навъдили хора, способни на всичко в името на парите, не съм ли прав, Луций Марций Филип? Включим ли тази добавка в закона, ще дадем свобода на действие на цяла тълпа от подлеци, каквито можете да намерите във всеки източен дворец. Но те ще бъдат предвестници на нещо много по-страшно, те ще са предвестници на повсеместния страх, който лека — полека ще скове като в окови нашето досега свободно общество, ще извади на бял свят едно напълно ново законодателство — това на грубото насилие! Ако не друго, то поне тук ме послушайте! Нека шпионите и занапред останат в сянка! Нека бъдем такива, каквито винаги сме се гордеели, че сме — римляни! Свободни хора, които не се страхуват от никого и от нищо, а не играчки в ръцете на всевластни господари! — Рутилий Руф седна на столчето си. — Това е всичко, Луций Лициний.

Никой не посмя да аплодира речта му, макар тук и там да се чуваше сподавен шепот на одобрение, а Гай Марий доволно да се усмихваше.

„И така, всичко свърши — мислеше си Марк Ливий Друз, докато гледаше как консулът разпуска заседанието. — Скавър Принцепс Сенатус отново спечели. Само че губещият няма да е Публий Рутилий или Гай Марий, а цял Рим. Нима наистина Рутилий Руф говореше през цялото време на стените? Та те двамата с Гай Марий говориха толкова логично и красноречиво, че и глухият би разбрал, че са прави. Как го каза Гай Марий? Семена на омраза и жажда за мъст, които като драконовите зъби ще дадат смъртоносни плодове. Работата е там, че никой в римския Сенат не е имал случай да поопознае по-добре италийците, освен когато опре до някоя сделка или до граничен спор между две провинциални имения. Та те дори не си дават сметка — мислеше Друз с горчивина, — че у всеки италиец отдавна са посети семето на омразата и жаждата за мъст и му трябва съвсем малко, за да покълне. А и аз нямаше да го знам, ако не се бе случило да се срещна с Квинт Попедий Силон, и то на бойното поле след една изгубена битка.“

Зет му Марк Порций Катон Салониан седеше на последния ред, недалеч от неговото място; след като всички около него станаха да си ходят, той се доближи до Друз и сложи ръка върху рамото му.

— Ще си ходим ли заедно у дома, Марк Ливий?

Друз надигна глава; устата му беше отворена, в очите му се четеше някакво неразбиране.

— Върви без мен, Марк Порций. Много съм уморен. Бих искал да си събера мислите.

Изчака и последният от сенаторите да изчезне през изхода и даде знак на роба си да прибира стола и да си ходи вкъщи преди него. След това закрачи напред — назад по черно — белите плочки на Курия Хостилия, докато сенатските роби вече премитаха трибуните или събираха с ръце малкото останали боклуци. Щом свършеха с чистенето, щяха да заключат Сената, да не би да влезе някой съмнителен тип от Субура, която се намираше опасно близо до сградата, и щяха да се приберат в общежитието за държавните роби, намиращо се точно зад трите сгради, в които живееха римските фламини.

Навел унило глава, Друз се отправи бавно към колоните при входа, чудейки се колко ли време ще е нужно на Силон и Мутил да научат за събитията от деня. Беше убеден, че лекс Лициния Муция ще бъде приет, заедно с добавките от Скавър. От прокарването до ратифицирането му трябваше да минат три пазарни дни, което означаваше, че точно след седемнайсет дни Рим ще има нов закон, записан на таблиците. А новият закон щеше да означава край на всякакви надежди за помиряване с италийските народи.

Да се блъсне гърди в гърди с Гай Марий беше нещо напълно неочаквано. След като отскочи крачка назад, изтласкан от мощната снага на Спасителя на Рим, Друз понечи да му поднесе извиненията си, но навъсеното изражение по лицето на Марий му даде да разбере, че няма нужда. Зад него се подаваше и вуйчо му Публий Рутилий Руф.

— Защо двамата с чичо си не дойдете у дома ми, Марк Ливий, та да пийнем по чашка от превъзходното ми вино? — предложи Марий.

Колкото и да беше научил за хората през шейсет и двете си години живот върху майката Земя, той никога не би предположил, че само от една подобна реплика, при това изречена възможно най-любезно и приятелски, на Друз може така да му се сгърчи лицето от болка, от очите му така внезапно да рукнат сълзи… Той се покри в тогата си, за да скрие женствената си реакция, и даде воля на мъката си. Така плака в продължение на дълги минути, сякаш целият свят се беше срутил под краката му, докато двамата мъже се опитваха по някакъв начин да се оправят в абсурдната ситуация, като го тупат дружески по гърба или се опитват да се сетят за нещо утешително. Най-накрая на Марий му хрумна блестяща идея и като бръкна в синуса на тогата си, извади оттам носна кърпа, която пъхна под импровизираната качулка на Друз.

Трябваше да изчакат още известно време, преди той да се съвземе, да остави дрехата си и да обърне внимание на хората пред себе си.

— Жена ми умря вчера — обясни и продължи да хълца.

— Знаем, Марк Ливий — кимна му Марий.

— Мислех си, че не съм го приел толкова тежко, но днешното заседание ме довърши съвсем. Съжалявам, че ви накарах да ми отделяте толкова време.

— Мисля, че нещото, което ще ти дойде най-добре — рече Марий, докато слизаше надолу по стълбите, — е чаша фалернско вино.

Оказа се прав. След като изпи една чаша от фалернското вино на Гай Марий, Друз започна да се чувства малко по-добре. Домакинът беше сложил допълнителен стол пред писалището си, за да могат тримата да се чувстват еднакво удобно.

— Е, поне опитахме — въздъхна примиренчески Рутилий Руф.

— Нямаше дори защо да си правим труда — избоботи недоволно Марий.

— Не съм съгласен, Гай Марий — възрази Друз. — Цялото заседание беше внесено дума по дума в протокола. Лично видях как Квинт Муций дава нареждания на двамата писари, които изписаха всичко казано от вас двамата, също както и от Скавър и Крас Оратор. Някой ден, след години, когато събитията покажат кой е бил прав, ще се намери човек, който да прочете речите ви и да научи останалите, че не всички римляни се раждат с празни глави и големи усти.

— Предполагам, че и това представлява известно утешение, макар че повече бих се радвал, ако празните глави не бяха приели толкова единодушно предложението за последните две клаузи в лекс Лициния Муция — каза Рутилий Руф. — Работата е там, че всички живеят сред италийци, но никой не знае нищичко за тях!

— Така е — съгласи се Друз. Остави чашата си на писалището и позволи на Марий да му я напълни отново догоре. — Ще се стигне до война.

— Не, само до война не! — уплаши се изведнъж вуйчо му.

— Напротив, война ще има. Освен ако аз или някой друг вместо мен успее да спре навреме лекс Лициния Муция и да дари с равни права цяла Италия. — Той отново отпи от виното. — Кълна се в паметта на покойната си съпруга — рече и този път решително спря сълзите си, — че нямам нищо общо с фалшифицирането на списъците. Но още в мига, в който разбрах, че те наистина са били фалшифицирани, разбрах и кой го е сторил. Става дума не само за приятеля ми Силон и неговия приятел Мутил, а за водачите на всички италийски народи. Не мисля някой от тях да се е надявал, че планът им ще успее. Според мен цялата работа е била просто да се даде знак на римляните, че е крайно време да установят пълно равенство на полуострова. Ако ли не, никой не може да избегне войната!

— Но те не разполагат с нужната организация, за да подготвят победоносна война — обади се Марий.

— Гледай да не се изненадаш неприятно, ако проучиш по-отблизо въпроса — предупреди го Друз. —