Венец от трева (Част I: Предсказанието)

формирования също ще се извлекат от размера на платените глоби. Ето защо трябва да поднеса своите искрени благодарности на Гай Марий за разумните му предложения.

Така и не се разбра дали последното изречение трябваме да представлява края на Скавровата реч, защото в същия миг Публий Рутилий Руф скочи на крака и изписка с тъничкия си гласец:

— Нека говоря! Трябва да говоря!

Скавър дори не понечи да му възрази, просто седна уморен на стола си и му даде знак, че думата е негова.

— Остарял е вече нашият Скавър — заключи Луций Марций Филип достатъчно тихо, за да го чуят само най-близките му съседи. — Никога не му е било присъщо да използва речта на друг, за да измисли какво сам да каже.

— Не виждам какво лошо намираш в това? — зачуди се съседът му от лявата страна Луций Семпроний Азелион.

— Остарял е — повтори Филип.

— Таце, Луций Марций — сопна му се другият съсед Марк Херений. — Искам да чуя Публий Рутилий.

— Не се и съмнявам! — подразни се Филип, но не каза нищо повече.

Публий Рутилий Руф дори не понечи да излезе пред трибуните; просто застана изправен до сгъваемото си столче и се обърна към колегите си:

— Назначени отци и вие, Квирити, който слушате пред вратите, умолявам ви всички да ме изслушате! — Той вдигна рамене, като че ли в жест на безпомощност и разкриви лице в нещастна гримаса. — Никога не съм разчитал особено на способността ви да разсъждавате трезво и не се надявам особено да ви отклоня от мнението на Марк Емилий — мнение, което усещам, мнозина от вас напълно споделят. И все пак това, което мисля, трябва да бъде казано, ако не за друго, то поне за да се знае, че съм го казал — тогава, когато бъдещето докаже правотата ми. А бъдещето ще покаже, можете да ми вярвате.

Рутилий се покашля и колкото глас имаше, се развика на колегите си:

— Гай Марий е напълно прав! Нищо друго не бива да правим, освен да изтрием от списъците имената на всички онези, които са си присвоили римското гражданство по незаконен път. Добре си давам сметка, че повечето от вас, а нищо чудно и аз да съм един от вас, смятат италийците за по-долна категория хора от истинските римляни. И все пак не съм дотам остарял, че да не мога да отделя черно от бяло и да не знам, че италийците са всичко друго, но не и варвари. Те са културни хора, начело им стоят изключително образовани мъже, а никой не може да отрече, че водят живот, подобен на нашия. Ето защо не можем да се отнасяме с тях като с варвари! Договорите, които те са сключили с нас, датират от векове, също и общото ни сътрудничество! Както Гай Марий каза, те са наши близки роднини.

— Е, наши може и да не са, но на Гай Марий… несъмнено — обади се сприхавият Луций Марций Филип.

Рутилий Руф се обърна да изгледа строго бившия претор.

— Остър ум трябва да имаш, Луций Марций, за да направиш толкова тънка разлика между привидностите — сряза го той подигравателно. — Малко хора биха се сетили по-добре от теб, че между кръвната връзка и връзката на парите все пак има известна разлика! Защото ако твоята връзка с Гай Марий беше само кръвна, надали би се залепил толкова дълго за него, а, Луций Марций? Всички знаем, че опре ли въпросът до парите, Гай Марий ти става по-близък от родния ти баща! Защото мога да се закълна, че навремето си си изпросил от него повече пари, отколкото си получил в наследство от баща си! Ако обаче парите и кръвта се покриваха, то и ти сега щеше да се чувстваш мръсен италиец, не съм ли прав?

Всички в залата прихнаха да се смеят, да пляскат и тропат, докато Филип се изчерви и се опита да се скрие между съседите си.

Рутилий Руф обаче бързо се върна на въпроса.

— Нека погледнем по-сериозно на наказанията, предвидени в лекс Лициния Муция, умолявам ви! Как можем да бием с камшик хора, с които и за в бъдеще ще трябва да живеем съвместно, от които ще искаме пари и войници? Ако в този Сенат се намират толкова жалки люде, че да се смеят на произхода на собствените си колеги, то с какво право можем ние да се смятаме за по- висшестоящи от италийците? Това е, което искам да ви кажа, което и вие би трябвало да обмислите. Ако един баща реши, че ще е най-добре да възпитава сина си само с бой, то когато синът му порасне, нима ще обича баща си? Нима ще го почита? Не, ще го мрази от дъното на душата си. Ако ние започнем да налагаме собствените си събратя италийци, и ние ще трябва да се примирим с мисълта, че ни мразят, и то не за друго, а заради нашата жестокост. Ако продължаваме да упорстваме и да не им даваме скъпоценното си гражданство, ще ни мразят заради високомерието ни. Ако ги разорим с тези непоносими глоби, ще ни мразят заради алчността ни. Ако ги изгоним от домовете им, ще ни мразят заради безсърдечието ни. Като съберем всичко на едно място, колко омраза ще се събере? Повече, отколкото можем да си позволим, назначени отци, Квирити, във всеки случай от хората, с които делим една земя.

— Тогава ще ги смажем още по-жестоко — обади се Катул Цезар с уморен глас. — Ще ги смажем веднъж завинаги. Ще ги накараме да се чувстват по-низши от животните. Това заслужават всички онези, посегнали като крадци към най-ценния дар, който Рим може да даде на света.

— Квинт Лутаций, защо не се опиташ да разбереш! — разпери ръце Рутилий Руф. — Те са откраднали, защото ние сме отказали да им дадем по законен път. Когато човек понечи да вземе нещо, което според него му принадлежи по право, той не се чувства крадец. По-скоро е доволен, че си е върнал някога изгубеното.

— Как може да си върне нещо изгубено, когато то никога не е било негово?

Рутилий Руф се отказа повече да спори.

— Добре тогава. Опитах се да ви убедя колко глупаво би било да наказваме толкова строго хората, сред които живеем, с които се разминаваме по пътя, които населяват земите, където сме построили вилите си, където се намират именията ни, които в крайна сметка обработват нашата земя, в случай че не сме възприели модата да купуваме за всичко роби. Няма какво повече да ви кажа за последствията от наказанията, които искате да наложите на италийците.

— И благодарим на боговете, че наистина нямаш! — въздъхна облекчен Сципион Назика.

— А сега да се спра на добавките в закона, които предложи нашият Принцепс Сенатус, във всеки случай не Гай Марий! — не обърна ни най-малко внимание на невъзпитаната му забележка Рутилий Руф. — Бих казал, Принцепс Сенатус, че да използваш ироничните забележки на друг и да ги превръщаш в основа на собственото си изказване, не е проява на добра риторика! Ако не обърнеш навреме внимание на проблема, хората ще си кажат, че вече остаряваш и повече няма да те слушат. Все пак от опит знам, че е трудно да намериш подходящите думи, за да защитиш идея, която дълбоко в душата си не споделяш. Не съм ли прав, Марк Емилий?

Скавър нищо не каза, но отдалеч си личеше, че се е изчервил.

— Никога не е било на практика в Рим да се използват платени информатори. Също както допреди няколко години не беше и практика да се наемат телохранители. Вмъкнем ли в лекс Лициния Муция добавките, които ти искаш, всички италийци ще разберат, че се страхуваме от тях. Ще им покажем, че лекс Лициния Муция не е бил приет толкова, с цел да се накаже извършено престъпление, колкото да се предотврати бъдеща опасност. И откъде би могла да бъде тази опасност, ако не от страна на самите италийци! За да обърна малко нещата, ще кажа, че с подобен закон ще им заявим право в очите, че ни е страх, вместо ние да погълнем тях, да не се окаже в крайна сметка, че те са погълнали нас. Такива засилени наказателни мерки и още повече — прибягването до услугите на информатори и платени биячи, биха били единствено проява на страх, а страхът от своя страна, назначени отци, е най-голямата проява на слабост! Човек, който се чувства истински сигурен, не кръстосва провинцията, заобиколен от свирепи гладиатори, нито се спира на всяка крачка да види не го ли следят. Човек, който се чувства сигурен, няма нужда да подкупва „осведомителчета“, които да му донасят за движенията у враговете му.

— Това са глупости! — тросна му се презрително Скавър Принцепс Сенатус. — Да се използват информатори е нещо естествено. Подобна практика само ще облекчи Херкулесовите задачи, пред които ще застанат нашите съдилища. Не забравяй, че им предстои да се занимават със случаите на десетки хиляди нарушители! Всяко средство, което ни помогне да се справим по-бързо със