избързал малко с триумфа, и то не за друго, а за да може да сключи договори с подходящи предприемачески сдружения в Рим за разработката на калаените рудници, които бе получил в концесия. Като управител той си бе направил труда лично да навести Каситеридите — прословутите Калаени острови, — където бе смаял всички с внушителната си външност на римски магистрат. Не само това, но бе предложил по-висока цена от всички други кандидати — концесионери, гарантирайки, че нито грам от рудата, която миньорите извадеха на бял свят, няма да се изгуби по пътя към Вътрешно море. Лициний Крас беше баща на три деца и навреме се замисляше какво ще им остави в наследство. Затова пък нямаше как да обърне нужното внимание на задълженията си като провинциален управител.
Само петнайсет дни след честването на Красовия триумф, в деня преди юнските иди се разбра, че лузитаните се били вдигнали на ново въстание, обхванало много по-голяма територия, отколкото предишното. На място веднага беше пратен действащият претор Публий Корнелий Сципион Назика, който, вместо да премине към активни действия, се зае да разучава отблизо обстановката. За всички беше ясно, че преторът изчаква да му бъдат удължени пълномощията, което Сенатът щеше да стори с най-голямо удоволствие — все пак Сципионите бяха могъща фамилия и имаха доста приятели сред аристокрацията. Сула вече нямаше какво да очаква от Далечна Испания.
През октомври и Близка Испания му беше отмъкната изпод носа. Квесторът, останал да замества триумфатора Тит Дидий, прати вест, че иска спешна помощ: цялото население на провинцията — васкони, кантабрийци, илергети, се били вдигнали като един на оръжие. Понеже Сула заемаше отговорната длъжност на градски претор, не можеше и дума да става да напуска поста си, затова самият първи консул Гай Валерий Флак на бърза ръка събра армия и отплава за Испания.
Какво оставаше тогава на Сула? Македония? Но тя се смяташе за консулска провинция, рядко я даваха на претори, макар и тъкмо тази година там да управляваше предишният градски претор, новият човек Гай Сенций. Сенций обаче показваше превъзходни качества и никой не очакваше Сенатът да го маха от поста му на главнокомандващ в една война, където беше подпомаган от не по-малко способния Квинт Брутий Сура. Азия? Сула отсега знаеше, че провинцията е била обещана на друг един Валерий Флак, пак Луций. Африка? В последно време там не се случваше абсолютно нищо; човек можеше да си потъне сред пясъците на пустинята и никой да не се сети повече за него. Сицилия? Същото. Както и Сардиния, с или без Корсика.
Макар и изпаднал в отчаяна нужда от пари, Сула, беше принуден да стои като безмълвен свидетел на събитията около себе си, да скърца със зъби от яд, че всичките богати провинции са раздадени на други, а той стои с вързани ръце в римските съдилища. До две години трябваше да се кандидатира за консул, а само сред тазгодишните претори имаше достатъчно сериозни опоненти в лицето на Публий Сципион Назика и Луций Флак, последният от които бе доказал на какво е способен, осигурявайки си предварително управлението на Римска Азия. И двамата бяха достатъчно богати, за да купят когото трябва, но дори не можеха да се сравняват с третия кандидат — Публий Рутилий Луп. Ако не му се предоставеше случай да забогатее в някоя война, Сула така и щеше да си увехне.
Добре, че беше синът му да му прави компания навсякъде, иначе сигурно би полудял; би направил нещо, което завинаги би го лишило от шансове да се добере до консулския пост. Метробий се намираше все в този същия Рим и ако не беше малкият Сула, баща му нямаше да устои на все по-засилващото се изкушение и навярно би навестил стария си любовник. Към края на годината вече абсолютно всички в Рим познаваха градския си претор по физиономия, което се дължеше до голяма степен и на фрапиращата му красота. Присъствието на децата му не позволяваше дори мисълта да покани Метробий у дома си, а пък сам да го посети в апартамента му на Целий, беше невъзможно заради стотиците любопитни погледи по улиците на града. „Сбогом, Метробий!“
Това, което правеше безсилието му още по-непоносимо, бе и принудителната му раздяла с Аврелия. Това лято най-сетне се бе завърнал у дома Гай Юлий Цезар, което беше сложило веднъж завинаги край на Аврелиината свобода. Сула си бе позволил да посети веднъж приятелката си, но вместо познатата Аврелия насреща му застана някаква хладна и безразлична дама, която хладно и безразлично го помоли повече да не й досажда. Сула нямаше откъде да черпи информация за домашните проблеми на Цезарови, затова пък не му беше трудно да се сети за какво става дума. През ноември Гай Юлий Цезар щеше да се явява на преторските избори, за целта Гай Марий бе започнал да използва цялото си влияние, а съвсем естествено жената на кандидата щеше да се превърне в обект на всеобщо внимание и не можеше да си позволи никакви грешки. Никой не бе казал на Сула за умишленото недоразумение, което Публий Рутилий Руф бе предизвикал с писмото си до Гай Марий и жена му в Мала Азия, затова пък Клавдия, жената на Секст Цезар, бе сметнала за нужно още при посрещането на девера й да му спомене в шеговита форма за случая. Всички го приеха като анекдот, при това твърде смешен, но на Гай Цезар не му беше до подобни шегички.
И така, Сула ден след ден благодареше на боговете, че са му пратили такъв син! Само малкият Сула можеше да му бъде утешение в тези самотни месеци. Само той можеше да охлади страстите на своя разкъсван от всевъзможни житейски страдания баща, който току-виж от нямане какво да прави отново посегнал към шкафчето с отровата. Защото, ако ще цялото злато и сребро на света да му предложеха, той никога не би позволил синът му да узнае, че е дете на убиец.
Задаваше се краят на тази безплодна година. От ден на ден шансовете му да спечели управлението на някоя провинция изтъняваха все повече и повече, а Метробий и Аврелия си оставаха все тъй далечни. Младият Цицерон не спираше нито за миг да му боботи над главата и на разочарования претор не му оставаше друго, освен да се влюбва все повече и повече в сина си. Единствено пред него Сула разправяше с подробности за живота си преди смъртта на мащехата му — неща, които грижливо бе крил от ушите на всички останали. Но момчето знаеше и да слуша, и да разбира, и да прощава. Разказите на баща му го привличаха особено с това, че героят в тях повече никога нямаше да се покаже такъв, какъвто е бил тогава — напротив, светът, в който беше попаднал и в който той самият, малкият Сула, живееше, беше отделен за вечни времена от онзи, който бе напуснал след смъртта на старата Клитумна. Само едно премълчаваше бащата — за вълчите си нрави, които често го бяха изкарвали навън по пълнолуние — да вие безнадеждно срещу облещилото се светило в небето. Навярно се опитваше сам себе си да убеди, че звярът у него си е отишъл завинаги.
Когато в края на ноември Сенатът разпредели провинциите между настоящите и бъдещите претори, всичко се случи точно тъй, както си го бе представял Сула: пълномощията на Гай Сенций в Македония бяха продължени, също както и на Гай Валерий Флак в Близка Испания и на Публий Сципион Назика — в Далечна. На Сула му бе предложено сам да избере между Сицилия, Сардиния и Корсика, но той любезно отказа. По- добре да си стои в Рим и да чака какво ще се случи за в бъдеще, вместо да поеме с някакво безперспективно управителство и да изгуби връзка с избирателите. Тъй и тъй, когато две години по-късно в Рим се проявеше интерес кой от кандидатите за консул къде е управлявал като претор и пропретор, никой нямаше да обърне внимание на Африка, Сицилия или Сардиния.
И изведнъж Фортуна свали маската си и отново се разкри в пълна светлина пред своя любимец Луций Корнелий Сула. През декември в Рим достигна тревожно послание от страна на витинския цар Никомед, който съобщаваше на Рим, че цар Митридат планувал в най-скоро време да обяви война на всички страни в Мала Азия, но най-вече на самата Витиния. В почти същия миг от Тарс дойде новината, че Митридат бил нахлул в Кападокия начело на огромна армия и по всичко личало, че имал намерение да завладее Киликия и Сирия. Смаян от подобно развитие на събитията, Скавър Принцепс Сенатус лично предложи в Киликия да бъде пратен незабавно римски управител, който да се заеме със защитата на тази дотогава формална римска провинция. Засега Рим не разполагал с излишни войскови части, но управителят щял да бъде снабден с достатъчно парични средства, за да организира на място съпротивата. Нещо, което Митридат така и не бе разбрал, бе колко твърдоглав и верен на принципите си може да се окаже един истински римлянин, какъвто несъмнено беше Скавър. Понтиецът можеше да си пише писма, колкото иска, можеше да му даде не една, ами няколко торби злато и пак нямаше да го откаже от решимостта му да защитава интересите на Рим. Скавър можеше и писмата да изгори, и златото да забрави, сякаш никога не го е имало. Киликия беше слаба, но същевременно важна. Рим можеше и да не й праща управители, но продължаваше да гледа на областта като на своя законна територия.
— Нека пратим в Киликия Луций Корнелий Сула — предложи Гай Марий, когато се допитаха до него. — Поставиш ли го натясно, той е способен на истински чудеса. Може да обучава войници, да ги въоръжава, както трябва, да ги командва в бой. Ако някой от нас е способен да спаси положението в Мала Азия, това е
