повярвам? Поколение след поколение цяла Италия е тръпнала в очакване да получи гражданство, без да вдига оръжие, и какво получихме в замяна на търпението си — нищо! Днес вече сме се убедили, че единствената възможност, която ни остава, е да вземем своето гражданство със сила.“
Както можете да си представите, назначени отци, думите му силно ме разтревожиха. Затова плеснах ръце и възкликнах: „Уверявам те, Квинт Попедий, времето е наближило! Затова те умолявам да обърнеш тези легиони назад, да върнеш войниците си по домовете им и сам да окачиш меча си на стената. Имаш тържествената ми клетва, че римският Сенат и народ ще дарят с римско гражданство всеки жител на полуострова.“
Той ме изгледа продължително, без да продума, най-сетне рече: „Много добре, Гней Домиций, ще отведа войниците си назад, но няма да се връщам у дома си, а ще изчакам, колкото да видя, дали ще устоиш на думата си. Нека ти го кажа съвсем право, Понтифекс Максимус, ако римският Сенат и народ не дарят Италия с пълно римско гражданство до края на мандата на настоящите народни трибуни, аз отново ще потегля към Рим; само че начело на цяла Италия. Запомни го добре!
След което ми обърна гръб и си отиде. Легионите му се завъртяха кръгом, при което нагледно ми доказаха колко добре са обучени, и поеха към родните си места. Аз се върнах в Рим. Цяла нощ не съм мигнал, назначени отци. Размишлявах. Вие ме познавате, познавате ме при това от доста време. Нямам репутацията на търпелив човек, ако щете дори — и на разсъдлив. И все пак мога да направя разлика между мухата и слона! Казвам ви съвсем откровено, назначени отци, това, което вчера видяха очите ми, беше слон! При това слон с ей такива огромни бивни и с хобот, от който се изпуска зловеща пара. Затова знайте, че обещанието, което дадох на Квинт Попедий Силон, далеч не беше лекомислено! Отсега нататък ще сторя всичко по силите си да убедя римския Сенат и народ, че е време цяла Италия да получи гражданство.
Сенатът се разшумя. Очите на всички се насочиха към Ахенобарб, като се опитваха да отгатнат по погледа му на какво ли се дължи тази рязка промяна в мисленето на човек, който се славеше като твърдоглав и неотстъпчив.
— Ще се съберем отново утре — закри заседанието Секст Цезар. — Крайно време е отново да потърсим отговор на този въпрос. Двамата претори, които по искане на Луций Марций бяха пратени да обикалят Италия — кимна към опразнения стол на Филип, — още не са се завърнали, нито са пратили какъвто и да е доклад с наблюденията си. Налага ни се да обсъдим въпроса без тяхното мнение. Но най-вече държа да дойдат да послушат колегите си двама души, които напоследък започнаха да се правят на много заети — вторият консул и още по-специално преторът Квинт Сервилий Цепион.
На другия ден и двамата се показаха, при това по всичко личеше, че са добре запознати с доклада на Ахенобарб; и все пак нито Друз, нито Скавър, нито който и да било друг от тяхното обкръжение можеше да прочете каквато и да е тревога или дори смущение по лицата им. За разлика от тях Гай Марий беше съвсем оклюмал и тъжно оглеждаше залата. Откакто Друз бе избран за народен трибун, Сула не бе пропуснал нито едно заседание на Сената, но и нито веднъж не си бе отворил устата да говори; смъртта на сина му сякаш го бе откъснала от целия околен свят, дори от новия му съмишленик и евентуален бъдещ колега — Квинт Помпей Руф. Сядаше на мястото си в залата и слушаше с безразличие какво говорят ораторите, след това, щом консулът закриеше заседанието, се насочваше пръв към изхода и сякаш потъваше в нищото. Направи впечатление, че и той гласува законите на Друз да останат на таблиците, по което Марий разбра, че не е изоставил напълно бившите си сподвижници. Но от много време никой в Сената не бе имал случай да обмени и най-елементарна приказка с него. Затова пък Катул Цезар изглеждаше разтревожен, може би заради измяната на доскорошния си пръв съюзник Ахенобарб Понтифекс Максимус.
Най-сетне настъпи раздвижване и Марий се огледа, за да разбере какво става. Понеже вече беше октомври, фасциите се държаха от Филип, който председателстваше вместо колегата си Цезар. Отново носеше някакъв документ със себе си — при това доста ценен, щом не бе позволил на писаря си да го носи вместо него. Когато свършиха с всички формалности по откриването на заседанието, той стана и изрече с леден глас:
— Марк Ливий Друз, бих искал да прочета пред Сената следния текст, който, мисля, има много по- голямо значение за нас от театралното нападение от страна на приятеля ти Квинт Попедий Силон. Но преди да го прочета, искам всеки от тук седящите сенатори да чуе от устата ти, че присъстваш на това заседание и че слушаш.
— Тук съм, Луций Марций, и слушам какво ще кажеш — потвърди Друз със същия тон.
Гай Марий го наблюдаваше изпитателно и трябваше да признае пред себе си, че Друз изглежда крайно уморен. Сякаш жизнените му сили го бяха напуснали отдавна и това, което показваше пред останалите, бе някаква сянка, съществуваща единствено по волята на въображението му. Само за няколко седмици бе изгубил няколко килограма, бузите му бяха хлътнали, очите му бяха потънали дълбоко в орбитите си, скрити зад тъмни, сивкави петна.
„Защо ли се чувствам като пленник, пратен на каторга? — чудеше се Марий. — Защо съм така напрегнат, така разтревожен, така наплашен, че подскачам при най-лекия шум? Защото Друз не се е родил издръжлив като мен и което е най-важното, не е дотам убеден, че е прав. Твърде честен, твърде благоразумен, твърде склонен да гледа на всеки въпрос от двете му страни. Те ще го убият — ако не физически, то психически. Защо ми отне толкова време да разбера колко опасен човек е Филип? Защо чак сега проумявам какъв блестящ ум притежава?“
Филип разгъна свитъка и го опъна с две ръце.
— Ще ви спестя всякакви предварителни коментари, назначени отци. Това, което сега ще прочета, мисля, е напълно достатъчно, за да си направите сами заключения. Ето и самият текст:
„Кълна се в Юпитер Оптимус Максимус, във Веста, в Марс, в Сол Индигес, Тера и Телус, в боговете и героите, които заченаха италийските народи и ги направляваха в дълговечните им борби, че всички онези, които Марк Ливий Друз има за свои приятели, ще бъдат и мои приятели, че всички, които има за свои врагове, ще бъдат и мои врагове. Кълна се, че ще работя за доброто и благополучието на Марк Ливий Друз и на всички, които положат тази клетва, ако трябва ще дам за тях живота си, ще се лиша от децата си и от родителите си, ще се откажа от собствеността си. Кълна се, че ако Марк Ливий Друз ме направи със закон римски гражданин, аз ще почитам Рим като своя единствена родина, а Марк Ливий Друз като свой патрон. Полагам тази клетва и обещавам, че чрез моето посредничество ще я положат и всички останали италийци, които познавам. Кълна се с пълното съзнание, че изпълня ли клетвата си, ще допринеса за собственото си добруване. Случи ли се да престъпя клетвата си, нека животът ми бъде отнет, нека бъде разделен от децата и родителите си, нека бъда лишен от цялата си собственост. Така да бъде. Заклех се.“
Никога преди Сената не бе мълчал така, както мълча в онзи паметен момент. Филип внимателно се вгледа в лицата на хората около себе си: в зяпналия от почуда Скавър, в нервно усмихващия се Марий, в прехапалия устни Сцевола, в почервенелия от възбуда Ахенобарб, в ужасения Катул Цезар, в посърналия Секст Цезар, в потресения до дъното на душата си Метел Пий, в ликуващия Цепион.
Най-накрая пусна свитъка от единия му край, за да го остави да се навие сам в дясната му ръка; като по сигнал половината Сенат скочи на крака.
— Това, назначени отци, е текстът на клетвата, която десетки хиляди италийци са положили през изминалата година. Това е също така причината, заради която Марк Ливий Друз положи такива усилия, прояви такъв
