Венец от трева (Част II: Разривът)

възмути, той дори хитро се усмихна.

— Колко странно, че ти е харесал! Знаеш ли, имам чувството, че Луций Корнелий е човекът, на когото идеите ми не направиха почти никакво впечатление.

— И аз научавам, че се държал отчуждено. Синът му бил починал преди известно време, така ли е?

— Да.

— Личи му — замисли се Корнелия и стана от стола. — А сега, Марк Ливий, ще пратя брат ти да те види и да те накара да хапнеш нещо по-сериозно. Не съм чула за някаква болест, която да минава без ядене. Ще накарам готвача да ти направи нещо вкусно и хранително и двамата с Мамерк ще ти стоим на главата, докато не се убедим, че си го изял.

По тези причини едва по тъмно Друз бе оставен сам на размислите си. Беше започнал да се чувства по-добре — в това не се и съмняваше, — но ужасната умора, която изпитваше от известно време насам, така и не го напускаше, още повече че след изпитото вино Друз пак не можеше да мигне. Кога ли за последен път му се бе случвало да се наспи като хората? Навярно преди месеци.

Филип бе открил клетвата. Беше неизбежно някой да не го стори, беше неизбежно и същият този някой да не му го донесе на крака — на него, Филип, или на самия Друз, или на Цепион. Интересно, Филип не бе споделил за тайното си оръжие дори пред Цепион. Иначе онзи щеше да се опита да му го отнеме, да го измести на втори план и да запази целия триумф за себе си. Това обясняваше защо той си беше мълчал. Друз си представи какви скандали щяха да се разиграват същата тази вечер в дома на Луций Марций Филип! Колкото и да му беше тежко, се усмихна при мисълта за едно почти провалено приятелство…

Едва след като се примири напълно с факта, че е бил разобличен, той успя да се отпусне. Майка му беше права. Публичното излагане на клетвата не можеше да повлияе кой знае колко на бъдещите му планове; единствено можеше да накърни собствената му гордост. Дори хората да приемеха обвинението, че е вършил всичко единствено заради огромната клиентела, която би си осигурил, какво толкова? В крайна сметка кой беше Марк Ливий Друз, че да е длъжен да се води само от алтруистични мотиви. Никога не е било забранено на римляните да гонят преди всичко останало собствения си интерес, а той беше римлянин. Сега му изглеждаше съвсем очевидно, че ако всички тези събития се бяха разигравали някъде другаде по света, не в Рим и не пред римския Сенат, то навярно още в началото на мандата му и колегите му сенатори, и колегите му трибуни, и всичките му съграждани щяха да се възмущават при самата мисъл, че може да дари гражданство на стотици хиляди души едновременно и да ги включи в клиентелата си. Фактът, че до момента, в който Филип прочете на глас текста на положената от италийците клетва, никой не бе повдигнал този въпрос доказваше единствено, че реакцията при прочитането на документа е била по-скоро плод на моментно настроение, израз на чувства, които нямат нищо общо с римския трезв разум. В плен на огромното вълнение, което ги бе обзело при текста на тържествената клетва, римските сенатори за известно време бяха забравили за чисто практичната страна на проблема. Че как иначе, след като толкова време в Сената се бе говорило само за патриотизъм и божи гняв, без дори да се спомене каква би била бъдещата съдба на получилите гражданство? Щом от шестстотин сенатори никой не се бе сетил да погледне на италийците като на нечии потенциални клиенти, то излизаше, че Друз през цялото време е говорил наистина на стените.

Най-накрая очите му се затвориха и той потъна в дълбок, продължителен сън.

Когато рано сутринта на другия ден Друз се запъти към Курия Хостилия, той си бе възвърнал изцяло някогашния облик; враговете му напразно си въобразяваха, че са го победили.

Като председател на събранието Филип пропусна всички останали належащи въпроси, дори похода на марсите, за да се върне отново на Друз и клетвата на италийците пред него.

— Текстът, който вчера прочетох, правилен ли беше, Марк Ливий? — попита консулът.

— Доколкото сам съм запознат с въпроса, да, Луций Марций. Все пак никога не съм чувал клетвата изречена в мое присъствие, нито съм я получавал в писмена форма.

— Но не отричаш, че си знаел за нея.

Друз примигна, сякаш му бяха задали най-глупавия въпрос в живота.

— Естествено, че знаех за нея, консуле! Как може човек да не знае нещо, от което би могло да се спечели толкова много — за него самия и за цял Рим? Ако ти беше на мое място и се бореше за всеобщо римско гражданство, нямаше ли да знаеш?

Личеше си, че народният трибун е решил на свой ред да хапе; Филип дори се обърка от думите му.

— Аз никога не бих могъл да бъда на твое място и ако можех да раздам нещо на италийците, то би било единствено здрав бой с тояги! — отговори най-сетне с цялото високомерие, на което беше способен.

— Толкова по-зле за теб самия! — възкликна Друз. — Това, което искам да постигна с разпространението на римското гражданство, назначени отци, е не само добро, но добро на всички равнища, на които може да бъде получено. Погледнете само: първо ще сложим край на една крещяща несправедливост, която се е прехвърляла от поколение на поколение; второ, ще осигурим за вечни времена световната хегемония на страната ни — нещо, за което мечтаем от много време насам; трето, ще унищожим най-трудно превземаемите бариери, застанали пред хората от по-низшите обществени класи; четвърто, ще избегнем неминуема война — защото войната е неминуема, в това трябва да сте напълно убедени; и последно, всеки един от тези новоприети граждани на римската общност от самото начало ще бъде обвързан в лични отношения с един истински римлянин! Това е жизненонеобходимо! Защото означава, че новите граждани ще имат кой да им показва пътя, кой да ги учи на новите отговорности, наложени им от римското гражданство; ще имат човек, който да им показва как и за кого да гласуват. За нас това е толкова по-важно, колкото по-малка е опасността начело на всички тези нови граждани да застанат хора, излезли из техните собствени среди!

Точка в негова полза… Друз можеше да се увери в частичния си успех по напрегнатите лица на слушателите му. Той добре разбираше в какво всъщност се корени най-непреодолимият страх на съотечествениците му — че при едно тъй рязко увеличение на римските граждани, съществуващият баланс между трийсет и петте триби ще бъде нарушен, чисто римският елемент във всяка една от тях ще започне да се изгубва сред италийския и един ден същите тези италийци, които досега са били третирани като нискостоящи, ще започнат да се борят за местата на квестори, народни трибуни, едили, претори, дори консули. Да не говорим, че мнозина от тях щяха да си пробият път в Сената и един ден биха могли да отнемат същия този Сенат от ръцете на чистите римляни, за да го поделят между себе си. Да не говорим за подавляващото мнозинство, което биха получили във всяко едно от народните събрания. Но ако тези нови римляни бяха обвързани с лична клетва към някого — а клетвата, както всички се бяха убедили от прочитането й, предвиждаше жестоко наказание за нарушителите, — ако те по презумпция трябваше да се съобразяват с волята на Рим и по-специално — на един-единствен римлянин, то честта не би им позволила да гласуват против тази воля, да се отметнат от задълженията си на клиенти.

— Италийците са хора на честта, също както и ние самите — продължи Друз. — Чрез самия факт, че са положили тази клетва, те го доказват! В замяна на гражданството, което ние ще им дарим, те ще се поставят в подчинено положение на истинските римляни. На истинските римляни!

— С други думи, ще вършат всичко, което им заповядаш! — просъска като змия Цепион. — И един хубав ден всички останали истински римляни ще установят, че са се сдобили с неофициален, затова пък пожизнен диктатор!

— Това са глупости, Квинт Сервилий! Кога през целия си мандат като народен трибун съм показал с постъпките си, че не смятам да се съобразявам с решенията на Сената? Кога съм дал повод да се мисли, че се грижа повече за собственото си благополучие, отколкото за това на Сената? Или може би ще ми покажете случай, когато съм загърбил желанията и нуждите на римския народ? Кажете, има ли в Рим човек, който да може да играе по-безупречно от мен ролята на патрон на цяла Италия? Има ли друг римски благородник, който толкова да се е грижил за авторитета на събратята си, толкова да е държал на римските традиции, колкото мене? — Огледа залата и протегна ръце, сякаш питаше всекиго от сенаторите поотделно: — Кого бихте предпочели вие, сенатори, да стане патрон на толкова много клиенти едновременно? Марк Ливий Друз или Луций Марций Филип? Марк Ливий Друз или Квинт Сервилий Цепион? Марк Ливий Друз или Квинт Варий Север Хибрида Сукронензис? Защото е крайно време да направите своя избор, членове на римския Сенат, защото италийците ще получат римско гражданство! Дал съм дума за това и рано или късно ще го постигна! Вие изтрихте законите ми от таблиците, унищожихте всичко, което сторих досега като народен трибун, обезсмислихте