Венец от трева (Част III: Омразата)

заплати сам пътя до Отвъдното. Рим се задъхва от дългове и затруднения, не може да си позволи подобен лукс. Пък и аз не искам публичност. Ще присъства само семейството на покойника. Дори държа никой да не споменава пред външни лица, че Гай Марий е умрял. Нека първо го погребем, пък после… — Потръпна и добави: — Няма ли начин да се отървем от онези ужасни роби, които мъжът ми доведе със себе си?

— О, проблемът беше разрешен преди няколко дни — увери я Цина и отново се изчерви; така и не се научи да прикрива неудобството си. — Квинт Серторий им плати обещаното възнаграждение на Марсово поле и им заповяда да напуснат града.

— О, да, разбира се! Съвсем бях забравила. Колко мило от страна на Квинт Серторий да мисли за всички ни! — Никой не можеше да разбере дали последното бе казано с ирония или не. Юлия се обърна към брат си Цезар: — Отиде ли да вземеш завещанието на Гай Марий от весталките, Гай Юлий?

— В мен е — извади той свитъка.

— Тогава нека бъде прочетено. Квинт Муций, би ли бил така добър? — помоли тя Сцевола.

Завещанието беше кратко и по всичко личеше, че е писано съвсем наскоро. Навярно Марий го беше съставил, докато чакаше с войската си в подножието на Яникулум. Огромният дял от наследството отиваше за сина му, макар че покойникът се бе постарал да остави на Юлия всичко, което му позволяваше законът. Една десета и от недвижимото имущество се прехвърляше на Марк Марий Гратидиан. За един ден осиновеният племенник на консула се превърна в един от най-богатите римляни — Гай Марий притежаваше цели области, така че и за него имаше предостатъчно. Малкият Цезар получи роба Бургунд. В завещанието изрично пишеше, че това било заради безценното време, пожертвано от момчето, за да помогне на болния си чичо.

„А това защо го стори? — питаше се Цезар, без да казва нищо пред останалите. — Не вярвам да е заради причината, която споменаваш! Иска ти се да умреш спокоен, че дори да се отърва от фламинството, няма да продължа нагоре в кариерата! Може би преданият роб трябва да ме убие, пък макар и след години? Е, старче, след два дни от теб ще остане само пепел и прах. Но аз няма да постъпя, както би постъпил всеки трезвомислещ човек на мое място — няма да убия проклетия кимвриец. Защото той те обичаше, също както и аз те обичах навремето. Не е справедливо любовта да бъде наказана със смърт — физическа или духовна. Аз ще запазя Бургунд при себе си. И ще го накарам да обикне мен.“

Жрецът на Юпитер се обърна към Луций Декумий:

— Аз си тръгвам, ще дойдеш ли с мен до вкъщи?

— Тръгваш ли си? Чудесно! — обади се Цина. — Ако обичаш, заведи Цинила до нас. Много й дойде за днес.

И така тринайсетгодишният фламен Диалис подаде ръка на седемгодишната си булка.

— Хайде, Цинила — дари я той с усмивката, която вече караше много жени да се разтапят. — Готвачът ти знае ли да прави хубави сладки?

Придружени от верния Луций Декумий, двете деца излязоха на Кливус Аргентариус и заслизаха надолу към Форум Романум. Слънцето беше изгряло, но лъчите му още не стигаха до дъното на малката падина, където туптеше самото сърце на Рим.

— Я гледай ти! Главите отново са изчезнали! Чудя се, Луций Декумий — разсъждаваше на глас Цезар, докато обикаляше Кладенеца на комициите, — дали, когато пречиствам стаята на мъртвеца, мога да използвам обикновена метла или трябва да си намеря специална? — Той подскочи радостно и отново хвана за ръчичка жена си. — Страхувам се, че сам няма да мога да си отговоря! Ще трябва да разтворя дебелите книги и добре да прочета какво пише в тях. Би било ужасно, ако сбъркам с нещо ритуала точно след смъртта на благодетеля си! Ако има поне нещо, което да зависи от мен, то е да ни отърва веднъж завинаги от всичко, свързано с Гай Марий!

В този миг Луций Декумий изрече предсказание — не толкова, защото изведнъж бе прогледнал в бъдещето, а защото обичаше.

— Ти ще станеш много по-велик човек от Гай Марий.

— Знам — отговори му Цезар. — Знам, Луций Декумий, знам!

Речник

Абсолво — латинският термин, използван, за да се признае публично призованият пред съда за оправдан.

Авгур — свещенослужител, чиито функции се изразяват не толкова в това, сам да предсказва бъдещето, колкото да осигури всичко необходимо за гадателствата, извършвани от други. Всички авгури, дванайсет на брой — шестима патриции и шестима плебеи — образуват колегията на авгурите. До минаването на предложения през 104 г. пр.Хр. от Гней Домиций Ахенобарб лекс Домициа де сацердоциис авгурите са се избирали единствено от членовете на колегията. Според новия закон обаче започват да се избират публично от народа. Авгурът нито предсказва бъдещето, нито провежда авгуриите по своя воля. Задачата му се състои в това да провери дали предметите или знаците, по които се извършва гадаенето независимо дали става въпрос за започване на война, свикване на събрание, приемане на закон или каквито и да било други държавни дела, — са получили одобрението на боговете. Понеже е съществувал наръчник, по който точно да се определят знаците, представляващи знамения, човек не е трябвало задължително да притежава способности на медиум, за да бъде избран за авгур. Дори напротив, в Рим винаги се е гледало с недоверие на хората, твърдящи, че притежават свръхестествени способности, и се е държало всичко да бъде „по книга“. Авгурът е носил тога трабея (вж. статия), а в ръцете си е държал специална пръчка, наречена литуус.

Аве аткве вале — „привет и сбогом“.

Агера — двойната крепостна стена, защищаваща Рим откъм най-уязвимата му страна: покрай Есквилинския хълм. Агера представлява част от Сервиевите стени.

Агер публикус — земя, представляваща колективна собственост на римските граждани. В голямата си част е територия, придобита по правото на завоевателя или отнета от законните си притежатели като наказание за нелоялност към договора с Рим. Последното важи особено за римските земи из целия Италийски полуостров. Бива раздавана за ползване от държавата по принципи, които фаворизират едрите поземлени собственици. От различните територии на агер публикус в Италия най-много спорове и въоръжени конфликти предизвиква т.нар. агер Кампанус, земя, принадлежала в миналото на град Капуа, но отнета от римляните след редицата бунтове, вдигнати от гражданите му.

Адамас — диамант. Древните са го знаели като най-твърдото вещество на земята и имали ли са възможността да се сдобият с него, използвали са го като инструмент за рязане. В онези години всички диаманти са идвали или от Скития, или от Индия.

Адриатическо Море (или Маре Адриатикум) — морският басейн, отделящ Италийския полуостров от Илирик, Македония и Епир; на юг преминава в Йонийско море.

Азиатска провинция — западният бряг и хинтерландът на днешна Турция — от Троада на север до ликийския бряг срещу Родос на юг. По време на републиката столица на провинцията е бил Пергам.

Азилум — част от малката седловина, образувала се между двете могили на Капитолия; носи древното си название, означаващо „убежище“, защото това е било мястото, където всеки беглец може да се спаси както от силата на закона, така и от личното отмъщение на своите преследвачи и където никой няма право да го задържа насилствено. Мястото е било обявено за убежище на преследваните от самия Ромул, който е целял по този начин да привлече повече заселници в новооснования Рим.

Академик — последовател на Платон.

Аква — с това име се обозначават акведуктите. По времето на Гай Марий са съществували четири, чрез които се е осъществявало цялостното водоснабдяване на Рим. Най-старият е Аква Апия (312 г. пр.Хр.), а след него идват Аква Анио Ветус (272 г.пр.Хр.), Аква Марция (144 г.пр.Хр.) и Аква Тепула (125 г.пр.Хр.) По време на републиката за акведуктите и водоснабдяването са се грижили т.нар. „водни“ сдружения, наемани по договор от цензорите.

Аква Секстия — днешният Екс ан Прованс. По времето на Гай Марий влиза в рамките на римска провинция Галия и е известен най-вече с минералните си извори.