Венец от трева (Част III: Омразата)

от тях не помисли да се съпротивлява на Гай Марий.

Като научи за заминаването му, Квинт Серторий веднага си каза, че решението на Марий представлява някакъв стратегически ход. Нищо чудно старият хитрец да отстъпва, за да се предпази от Цина. Той можеше и да е полудял, но не беше оглупял.

Вече беше краят на ноември. И двете страни — а може би щеше да е по-точно да се каже от „трите“ — знаеха, че „действителното“ правителство на Гней Октавий Рузон е обречено. Когато Помпей Страбон умря, армията му категорично отказа да се подчини на назначения за негов наследник Метел Пий и като си събра багажа, пресече Мулвиевия мост и предложи услугите си на Гай Марий. Не на Цина, а на Марий!

Епидемиите вече бяха отнели живота на поне осемнайсет хиляди души — военни и цивилни. Най-тежко бяха пострадали Помпеевите легиони. В същото време складовете за зърно в Рим тревожно опустяваха. Марий усещаше, че е започнало началото на края, и доведе „личната си гвардия“ от пет хиляди роби и освобожденци отново под Яникулум.

Беше твърде многозначително, че отказа да вземе със себе си самнитите, другите италийски доброволци и дори остатъците от пиценските легиони на Помпей Страбон. Дали отново не се грижеше за собствената си сигурност? — питаше се Квинт Серторий. Да, не можеше да не бие в очи решението на Марий да се откаже от легионерите — ветерани, за да се обгради с армия от роби.

На третия ден от декември по мостовете, свързващи двата бряга на Тибър с острова по средата, минаха първите парламентьори. Това бяха Прасчо Метел Пий (той беше официално упълномощеното лице), цензорът Публий Крас, Катул и Луций Цезар. На десния бряг ги чакаше Луций Цина, придружен от Гай Марий.

— Аве, Луций Цина — поздрави Метел Пий, възмутен да завари и Марий на преговорите. Още повече, че старецът не бе дошъл сам, а в компанията на някакъв германски исполин, облечен в златни доспехи, и на онази гнусна гадина Фимбрия.

— Да разбирам ли, че ме поздравяваш в качеството ми на консул, Квинт Цецилий, или ме смяташ за частно лице? — попита Цина.

В момента, в който съюзникът му изрече тези думи, Марий се нахвърли върху него:

— Страхливец! Безгръбначен идиот!

Метел Пий тежко преглътна.

— Поздравявам те в качеството ти на римски консул, Луций Цина.

При което Катул Цезар се нахвърли върху него:

— Предател!

— Този човек не е консул! — извика отчаян Публий Крас. — Той е уличен в светотатство!

— Дали е консул или не, това няма значение — обясни му Марий. — Важното е, че е победител.

И понеже вместо преговори делегациите се захванаха да водят кръчмарски спорове, Метел Пий накрая си запуши демонстративно ушите и разгневен обърна гръб на всички. Без да каже дума на шумните си придружители, бързо се прибра в града.

Когато доложи на Октавий какво се е случило, консулът също едва не се нахвърли да го бие.

— Как си посмял да признаеш, че е консул! Той не е консул! Цина е заклеймен от боговете и никакъв консул не е!

— Луций Цина е римски консул, и ти много добре знаеш това, Гней Октавий — отвърна му хладно Метел Пий. — До края на този месец той си остава консул.

— Голям парламентьор се оказа, няма що! Толкова ли не можеш да разбереш, че това, което най-малко можем да допуснем, е да признаем правото на Цина върху управлението? — сърдеше се Октавий и без да се усеща какво прави, въртеше заплашително пръст пред носа на Прасчо.

Този път Метел Пий на свой ред избухна:

— Като си толкова умен, защо ти не отидеш да преговаряш! И да не си посмял да ме сочиш с пръст! Аз съм Цецилий Метел и Ромул дори не би посмял да ме сочи с пръст, камо ли едно новоиздигнато парвеню като теб! Дали на теб ти харесва или не, никого не го е грижа. Луций Цина е римски консул. Ако се върна при него и той ми зададе същия въпрос, аз ще му дам и същия отговор!

Тази размяна на любезности подейства най-силно върху фламина Луций Мерула. Още от деня, в който му възложиха да пази свободния куриатен стол, той се бе чувствал като риба на сухо, но си беше изпълнявал задълженията. Сега обаче реши да сложи край на всичко и като се изпъчи пред колегата си Октавий и разбеснелия се Метел Пий, тихо им рече:

— Гней Октавий, трябва да се откажа от поста си на консул суфектус. Не подхожда на жреца на Юпитер да заема куриатни длъжности. Може и да има място за мен в Сената, но да се ползвам с империум е противоестествено.

Никой от присъстващите не посмя да каже дума. Мерула обърна невъзмутимо гръб на всички и като напусна Форума — разговорът се провеждаше насред площада, — тръгна нагоре по Вия Скара за държавния дом, където живееше.

Катул Цезар погледна Метел Пий.

— Квинт Цецилий, съгласен ли си да те направим върховен главнокомандващ? Ако те назначим с официален указ, може би армията и народът ще погледнат с по-голям оптимизъм към бъдещето.

Но той твърдо поклати глава.

— Не, Квинт Лутаций, не мога да приема. Нито армията, нито народът имат волята да подкрепят нашата кауза. Болестите и гладът са ги превърнали в плашливо стадо. И макар да не ми е леко да го призная на глас, никой в града вече не е сигурен на коя от двете страни е правото. Надявам се, че никой от вас не смята да повтори боевете по улиците на Рим. Луций Сула вече допусна тази грешка, нека ние не я повтаряме. Трябва да постигнем споразумение по мирен път! И то с Луций Цина, не с Гай Марий.

Октавий огледа внимателно лицата на всички свои съюзници и накрая вдигна рамене в знак, че се предава.

— Добре тогава, Квинт Цецилий. Както сметнеш за добре. Върни се пак да говориш с Луций Цина.

Прасчо отново пое тежката мисия върху плещите си, този път придружен само от мълчаливите Катул Цезар и Катул-син. Беше петият ден от декември.

Този път ги посрещнаха с далеч по-тържествена церемония. Цина се беше сетил да издигне висок подиум и бе наместил куриатния си стол в средата му. Дори седнал, той пак стоеше над парламентьорите от Рим. На подиума стоеше — вярно, прав — и Гай Марий.

— Най-напред, Квинт Цецилий — изрече Цина, — нека ти пожелая добре дошъл. Второ, уверявам те, че Гай Марий присъства само в качеството си на наблюдател. Той добре разбира, че представлява частно лице и затова не може да вземе активно участие в нашите преговори.

— Благодаря за топлия прием — каза на свой ред Прасчо, не по-малко тържествен от консула. — Нека и аз те уведомя, че не ми е позволено да водя преговори с друг, освен лично с теб. Какви са условията, които ни поставяш?

— Да вляза в Рим като законен римски консул.

— За това няма пречка. Фламен Диалис доброволно се отказа от поста си на консул суфектус.

— За в бъдеще никой да не се опитва да търси реванш срещу мен и моите поддръжници.

— Никога повече — увери го Метел.

— Новите граждани от Италия и Италийска Галия да получат свободен достъп до всичките трийсет и пет триби.

— С това сме напълно съгласни.

— Робите, които са избягали от римските си господари, за да се присъединят към моята армия, трябва да получат гаранции за своята свобода и за пълни граждански права.

Прасчо изведнъж застина.

— Невъзможно! — отказа троснато той. — Напълно невъзможно!

— Това е условие, Квинт Цецилий. То върви в пакет с всички останали — обясни му как стоят нещата Цина.

— Никога няма да се съглася с това, някакви роби — бегълци да получат не