оглеждаха в недоумение.
— В коя посока да тръгнем? — попита Цицерон. — Към града или към лагера?
Разстоянието беше почти еднакво. Помпей сбърчи чело и изпадна в дълбока умисъл. Чак след време реши.
— Да отидем до палатката на пълководеца. Нищо чудно войниците да са взели тялото на баща ми, за да му отдадат последна почит в лагера.
Двамата обърнаха гръб на Колинската порта и тръгнаха към лагера, когато някой зад тях изведнъж извика:
— Гней Помпей! Гней Помпей!
Младежите се обърнаха и видяха как насреща им тича запъхтян Брут Дамазип.
— Баща ти! — едва смогна той да изрече, щом се изравни с Помпей.
— Какво баща ми? — попита Помпей с ледено спокойствие.
— Жителите на града откраднаха тялото му. Заканват се да го вържат за магаре и да го разкарват по улиците на цял Рим! Една от жените, които са бдели над мъртвеца, дойде да ми съобщи и щом научих, веднага хукнах да ги настигна. Сега, като се замисля, май по-добре, че те видях теб и се спрях. Иначе нищо чудно и мен да ме вържат на магарето. — По тона, с който говореше Дамазип, на Цицерон му се струваше, че самият Помпей Страбон присъства — толкова дълбоко уважение таеше неговият подчинен към сина му. — Какво ще ми заповядаш? — попита Дамазип.
— Веднага ми доведи две кохорти. Ще влезем в града и ще потърсим баща ми.
Цицерон дори не попита защо. Докато чакаха, Помпей нищо не каза. Покойният Помпей Страбон бе унижен по най-жестокия възможен начин, при това беше много ясно защо. Това беше единственият начин, по който жителите на североизточните квартали можеха да изразят своето презрение и отвращение от човека, виновен според тях за бедите им. Всички по-населени квартали на Рим черпеха вода от акведуктите, но Горен Есквилин, Виминал и Квиринал, където живееха по-малко хора, зависеше почти изцяло от местните кладенци.
Когато младият Помпей застана начело на двете кохорти и нахълта през Колинската порта в града, големият пазар от вътрешната страна на крепостните стени беше пуст. Из околните улици също не се мяркаше жива душа — дори и из тесните проходи, които минаваха между къщите и водеха към Есквилина. Улица по улица, пресечка по пресечка районът щателно бе претърсен. Дамазип бе взел едната кохорта със себе си и обикаляше квартала край Агера, докато двамата младежи бавно напредваха в противоположната посока. Чак три часа по-късно в долния край на Алта Семита Помпей се сблъска с тялото на покойния си баща. Бяха го захвърлили пред храма на Салус.
„Поне мястото, което са избрали, обяснява постъпката им — мислеше Цицерон. — Да оставят пред Храма на здравето трупа на човека, който донесе болестите.“
— Това никога няма да го забравя — зарече се Помпей, докато гледаше голото и обезобразено тяло на баща си. — Когато стана консул и предложа своя строителна програма, Квиринал няма да получи
Когато Цина научи за смъртта на Помпей Страбон, той облекчено въздъхна. Щом разбра за народните издевателства над трупа му, подсвирна от почуда. Излизаше, че много неща не вървят на добре зад стените на града. Личеше си, че дори хората, които се обявяваха за защитници на Рим, не се радваха на популярност сред масите. Уверен в крайния си успех, спокойно зачака градът да се предаде без бой на войската му.
Но капитулацията не дойде толкова скоро, колкото се надяваше прогоненият консул. Октавий твърдо се бе зарекъл, че само ако народът се вдигне на въоръжено въстание, ще благоволи да излезе от играта.
Същия ден, следобед при Цина дойде да докладва Квинт Серторий. Лявото му око се криеше под окървавена превръзка.
— Какво се е случило с теб? — уплаши се за приятеля си Цина.
— Останах без едно око — отвърна му лаконично.
— Богове!
— За щастие лявото — изрече, сякаш той трябваше да успокоява Цина, а не обратното. — На дясното нищо му няма, така че и занапред ще виждам меча си, докато се бия.
— Седни — покани го домакинът и наля вино. Изгледа изпитателно легата си и накрая си каза, че навярно малко неща на този свят могат да разтревожат истински Квинт Серторий. Когато едноокият герой се намести на стола си, той се разположи срещу него и въздъхна. — Знаеш ли, Квинт Серторий, оказа се напълно прав.
— Имаш предвид това, което ти казах за Гай Марий?
— Да. — Цина нервно въртеше чашата в ръцете си. — Много неща са вече извън контрол. Вярно, висшите чинове не са изгубили нищо от респекта си към мен, но останалите… Войниците. Самнитските и всички останали доброволци. Всички са дошли да следват Гай Марий, а не мен.
— Това просто не можеше да не се случи. Навремето дори не би имало голямо значение за самата кауза. Гай Марий винаги е превъзхождал всички ни и със способността си да преценява настоящето и да предвижда бъдещето. Той знаеше какво и как да бъде направено. Но
Цина усети как косата му настръхва. В погледа му се четеше ужас.
— Искаш да кажеш, че той подготвя кървава баня?
— Убеден съм. И което е по-лошо, не виждам кой ще го спре.
— Но той не може да стори подобно нещо! За нас е от изключително значение да вляза в Рим без оръжие — като законно избран консул, дошъл да установи мир и да сложи край на всякакви кръвопролития. Наша обща задача е да помогнем на Рим да стъпи на крака.
— Е, пожелавам ти успех в това благородно начинание — сухо изрече Серторий и се надигна от стола си. — Отивам на Марсово поле, Луций Корнелий. Нямам намерение да се махам оттам. Моите хора ще ме последват, в това мога да съм сигурен. А аз ще направя всичко по силите си законно избраният консул да си върне отнетата власт. Гай Марий обаче не бих подкрепил за нищо на света.
— Да, разбира се, че ще останеш на Марсово поле. Но те моля, ако започнем преговори с Октавий, да присъстваш и ти!
— За това не се тревожи. Подобни комедии не бива да се изпускат.
Серторий си замина.
На другия ден обаче Марий изведнъж реши да премести легионите си далеч от Рим — в Латинските поля. Смъртта на Помпей Страбон служеше на всички за урок; да се държат толкова много хора на едно място при ниска хигиена можеше да доведе всеки момент до нови епидемии. Реши, че ще бъде добре за войската му да подиша свежия провинциален въздух и да черпи вода от чистите кладенци далеч от големия град. Освен това доброволците лесно си изкарваха прехраната, като крадяха зимнината на беззащитните жители на областта. Един след друг паднаха Ариция, Бовила, Ланувиум, Анциум, Фикана, Лаврентум… Никой