Венец от трева (Част III: Омразата)

И така, цял Рим научи за чудното преживяване на жреца Мерула в храма на Юпитер и за още по- чудното предсказание на гадателя Кулеол. Всички насъбрали се около рострата изслушаха и с богоговение, и със суеверен страх разказа на сенаторите — особено когато Мерула повтори своето обяснение, а Октавий обяви, че ще поиска незабавното отстраняване на консула Цина и шестимата трибуни. Никой не се осмели да протестира.

Малко по-късно, когато всички се бяха настанили по местата си в Сената, Гней Октавий Рузон повтори, че Цина и народните трибуни трябва да бъдат премахнати.

Едва тогава думата взе Сцевола Понтифекс Максимус:

— Принцепс Сенатус, Гней Октавий, назначени отци, както всички добре знаете, аз съм един от най- добрите познавачи на римско право, които държавата ни някога е познавала. Ето защо се смятам длъжен да заявя, че не съществува законна процедура един римски консул да бъде свален от длъжност преди изтичане на мандата му. В същото време съществува една малка вратичка и тя е, че консулът може да бъде отстранен по религиозни съображения. Никой от нас не може да се съмнява, че Юпитер Оптимус Максимус е проявил своята загриженост за съдбата на Рим, при това по два различни начина: веднъж, като е пратил знамение на своя жрец, и втори път — като е вложил думи с дълбок смисъл в устата на човек, когото всички знаем за добър гадател. Мисля, че ако вземем предвид тези две свръхестествени събития и като ги свържем, съвсем спокойно можем да обявим консула Луций Корнелий Цина за нефас, за човек, извършил светотатство. Това не го лишава официално от консулския пост, но тъй като никой религиозен римлянин не би посмял да се доближи до него, става практически невъзможно той да продължи да управлява. Същото важи в пълна сила и за народните трибуни.

Вместо да се зарадва, Октавий гледаше навъсено Сцевола. Искаше му се да го прекъсне, но нямаше причина да го стори. Не беше много сигурен, но оставаше с впечатлението, че върховният понтифекс замисля някаква уловка. Най-малкото го лишаваше от възможността да осъди Цина на смърт — а Октавий знаеше, че за да се предотвратят всякакви последствия от деянието му, консулът трябва да изчезне!

— Знамението в храма на Юпитер неслучайно се е явило именно на Фламен Диалис. Нека не забравяме, че той е личният жрец на Великия бог и че длъжността, която изпълнява, е съществувала още преди царете да управляват Рим. Той не може да застане начело на армията, не може да се доближава до мъртъв човек, не може дори да се докосва до материала, от който се правят оръжията — желязото. Именно затова аз смятам за уместно заместник на консула да бъде Луций Корнелий Мерула. Той не може да бъде обявен за консул суфектус, по-скоро ще го помолим да пази мястото на втория консул. По този начин първият консул, Гней Октавий, няма да управлява държавата сам. Вярно, че във войната срещу италийците Рим на два пъти се оказа само с един консул, но тогава обстоятелствата не позволяваха да бъде намерен заместник на загиналите. По принцип обаче никой римлянин не може да управлява като консул сам, без колега.

Октавий, който все пак трябваше да си възвръща благоволението на Сената, кимна в съгласие.

— Напълно одобрявам, Квинт Муций. Нека Фламен Диалис заеме куриатния стол, опразнен от Луций Цина! Настоявам Сенатът веднага да гласува по два въпроса, логично свързани един с друг. Тези, които са съгласни да предложим на народното събрание да обяви за светотатци консула Луций Цина и шестимата народни трибуни, негови поддръжници, а това означава, че те ще бъдат завинаги прогонени от римските земи, и да назначи за пазител на консулския пост Фламен Диалис, нека застанат от дясната ми страна. Онези, които са против, да застанат отляво. Ако обичате, разместете се.

Сенатът прие двойното решение с невиждано през последните години пълно единодушие. Веднага бяха свикани центуриатните комиции, представени почти изключително от сенатори. Събранието бе свикано на Авентина, извън свещения помериум, но от вътрешната страна на крепостните стени — никой не би понесъл гледката на окървавената септа на Марсово поле. Предложението на Сената веднага бе превърнато в закон.

Първият консул Октавий обяви, че взетите мерки го карат да се чувства доволен, и продължи да управлява Рим без Цина. Гней Октавий обаче допусна грешката да сметне битката за окончателно спечелена и да не предприеме нищо срещу обявените за светотатци бегълци. Нито свика легионите под знамената, нито дори докладва на своя учител Помпей Страбон. Ако трябва да се обясни с проста думи това странно недоглеждане, Октавий беше убеден, че Цина и шестимата му другари ще побързат да се скрият при Гай Марий и осемнайсетте на остров Керкина.

Цина обаче нямаше намерение да напуска Италия. Нито шестимата народни трибуни, избягали с него. След като по чудо се спасиха от клането на Марсово поле, всеки от тях успя да се прибере до дома си, колкото да събере пари и вещи за из път, и хукна веднага за уреченото място. Срещата беше на Апиевия път, на последния километричен камък преди Бовила. Там щяха да решат какво да правят.

— Вземам Квинт Серторий и Марк Гратидиан и тръгвам веднага за Нола — предложи Цина, който вече имаше изготвен план. — Под стените на града стои цял легион, който трудно се разбира с началника си Апий Клавдий Пулхер. Смятам да отида в лагера им и да сваля Апий Клавдий от командването. Нищо не ми пречи да последвам примера на своя съименник Сула — ще поведа войската срещу Рим. Но не и преди да сме си осигурили подкрепата на други съюзници. Вергилий, Милоний, Арвина и Магий, всички вие ще започнете да обикаляте италийските народи и ще молите за помощ. Можете да говорите самата истина — че римският Сенат е изгонил от града законно избрания консул, защото се е опитал да разпредели справедливо новите граждани сред трийсет и петте триби и защото Гней Октавий е изклал хиляди почтени римляни, дошли дадат своя глас на законно свикано събрание. — На устните му се появи бледа усмивка. — За нас е истински късмет, че страната току-що излиза от война! От марсите и съседите им двамата с Корнут пленихме оръжие за неколкохилядна армия. Всичко сме оставили на съхранение в складовете на Алба Фуценция. Милоний, ти ще сложиш ръка върху оръжието и ще го раздадеш на доброволците. А щом аз отнема командването на Апий Клавдий, първата ми работа ще е да ограбя казармите в Капуа.

И така, четиримата народни трибуни се озоваха последователно на места като Пренеста, Тибур, Реата, Корфиниум, Венафрум, Интерамния, Сора и така нататък, и така нататък. Навсякъде молеха за едно — гражданите да ги изслушат. Местните ги посрещаха навсякъде с интерес и каквото бяха спестили през ужасните години на войната, сега го даваха на римските трибуни да ги подготвят за нова война. Постепенно съпротивата нарастваше, а обръчът около Рим се стесняваше.

Самият Цина не срещна никакви трудности за изпълнение на своя план. Апий Клавдий Пулхер си замина без никакви усложнения. Пълководецът беше кисел и рано състарил се човек, който не можеше да прежали смъртта на жена си и се чудеше какво ще прави с шестте си сирачета. Когато консулът му заяви, че го сваля от командването, Клавдий дори не направи опит да настрои войниците срещу Цина. Вместо това се метна на коня си и се понесе в галоп към Езерния, където го чакаше Метел Пий.

Едва след като стигна под стените на Нола, Цина се увери колко ценно е присъствието на човек като Квинт Серторий. Той се бе родил, за да командва войска, и през последните двайсет години си бе създал име, добре известно на всички римски легионери; беше спечелил венеца от трева в Испания, а заради множеството сражения, в които бе участвал срещу нумидийци и германи, го бяха кичили с какви ли не други трофеи. Освен това беше братовчед на Гай Марий, а легионът под стените на Нола бе сформиран под негово лично командване. Всички в лагера познаваха Серторий и го имаха за близък човек, докато Апий Клавдий си оставаше чужденец.

Щом поеха командването на легиона, Цина, Серторий и Марк Марий Гратидиан веднага потеглиха срещу Капуа. Когато видяха, че римляните се оттеглят по Вия Попилия, жителите на Нола отвориха врати и всички, способни да носят оръжие, се изсипаха вън от града — не за да нападнат врага в гръб, а за да се присъединят към него в славния му поход. Щом Цина излезе на кръстопътя с Вия Апия пред стените на Капуа, всички центуриони, новобранци и дори гладиатори от казармите и школите на драго сърце се присъединиха към него. Цина разполагаше вече с двайсет хиляди души. Насред Вия Латина, някъде между Капуа и малкото градче Лабикум, насреща им излязоха четиримата трибуни, които се връщаха от обиколката си из италийските земи, придружени от още десет хиляди доброволци.

Вече беше октомври, а Рим се намираше на някакви си километри. Агентите на Цина го осведомиха, че хората в града са изпаднали в паника. Октавий вече бил писал на Помпей Страбон, умолявайки го да спаси