Венец от трева (Част III: Омразата)

Публий Корнелий Кулеол си седеше както обикновено пред храма на Венера Клоацина и понеже хората отдавна бяха свикнали да го смятат за естествен придатък на светилището, никой от забързаните сенатори не го удостои с внимание. Той обаче с любопитство следеше всяко движение на назначените отци и доволно потриваше ръце. Ако сега свършеше работата, за която Гней Октавий Рузон щедро му бе заплатил, ако не я оплескаше в последния момент, та да му вземат парите обратно, той щеше да се махне веднъж завинаги от проклетото стъпало и да се оттегли от гадателското поприще.

Щом стигнеха пред входа на Курия Хостилия, сенаторите изведнъж се спираха и вместо да влязат в залата, се събираха на малки групички, за да обсъдят случилото се в деня на Октавий и за да изкажат на глас учудването си за какво изобщо са ги извикали. И така, докато назначените отци се чудеха и маеха, пронизителен писък накара всички да настръхнат. Един по един всички се обърнаха по посока на Кулеол, който се бе изправил и с изкривен като лък гръбнак, с протегнати нагоре ръце и с преплетени до болка пръсти пускаше пяна през старческите си устни. Той никога не бе прибягвал до изкуствен екстаз, за да прогледне в бъдещето, така че хората се уплашиха да не е станал жертва на апоплектичен удар. Част от сенаторите, както и по-ранобудните посетители на Форума останаха да наблюдават стареца отдалеч, докато неколцина му се притекоха на помощ и се опитаха да го положат на земята. Гадателят обаче не им се остави и без да вижда нищо около себе си, започна да се бори със зъби и нокти. Устата му се отваряше все по-широко и по-широко и от гърлото му се разнесоха повторно крясъци. Този път обаче слушателите му започнаха да различават цели думи.

— Цина! Цина! Цина! Цина! Цина! — виеше гадателят.

Изведнъж всички застинаха.

— Ако Цина и шестимата трибуни не бъдат изгонени от града, Рим ще бъде погубен! — избоботи Кулеол и като продължи да се гърчи в ръцете на непознатите, нададе неистови писъци. Най-накрая колабира на земята и бе отнесен безжизнен до дома си.

Едва сега сащисаните сенатори усетиха, че от няколко минути консулът Гней Октавий напразно се опитва да открие заседанието. Всички обърнаха гръб на площада и забързаха да заемат местата си в Курията.

Как смяташе първият консул да оправдае пред колегите си сенатори събитията от Марсово поле, никой нямаше да разбере. Защото вместо да мине на въпроса, заради който назначените отци се бяха събрали, Гней Октавий Рузон изведнъж насочи вниманието си (а с това и вниманието на целия Сенат) на необичайната случка с Кулеол… И естествено на изреченото от гадателя.

— Ако вторият консул и шестимата народни трибуни не бъдат прогонени, Рим ще бъде погубен — повтори замислено Октавий. — Понтифекс Максимус, Фламен Диалис, имате ли да кажете нещо относно това необикновено предсказание на стария Кулеол?

Сцевола обаче поклати глава.

— Предпочитам да не коментирам събитието, Гней Октавий.

Октавий отвори уста да настоява, но това, което прочете в очите на върховния понтифекс, го накара да замълчи; Сцевола беше консервативен човек и това му позволяваше да подмине с лека ръка много от деянията на събратята си; в същото време той оставаше по характер твърд и непоклатим и никой, дори консулът Сула не можеше да го принуди да се отрече от принципите си. На няколко пъти през изтеклите месеци открито се бе обявявал против присъдите над Гай Марий, Публий Сулпиций и останалите и бе държал изгнаниците да бъдат помилвани и повикани обратно в Рим. Изобщо спорът с върховния понтифекс не можеше да доведе до нищо добро. Октавий можеше да се обърне към безобидния Фламен Диалис, който по-лесно щеше да се хване на въдицата. Нещо повече, Мерула се оказа сам свидетел на знамение, което щеше да потвърди фалшивото предсказание на Кулеол.

— Фламен Диалис, дали ти няма да споделиш с нас какво мислиш? — обърна се настойчиво към свещеника.

Луций Корнелий Мерула изглеждаше смутен и объркан. Той с готовност кимна на консула и стана да говори:

— Луций Валерий, Гней Октавий, претори и едили, консуларни сенатори, назначени отци, преди да коментирам пред вас думите на гадателя Кулеол, нека ви разкажа за това, което ми се случи вчера в храма на Юпитер Оптимус Максимус. Тъкмо се занимавах с ритуалното почистване на жилището на Великия бог, когато на пода пред неговата статуя забелязах локва кръв. До локвата стоеше откъсната птича глава. Птицата беше кос, мерула! Моят собствен когномен! Аз, който по силата на древните римски обичаи съм лишен от правото дори да стоя в близост до мъртъв човек или звяр, трябваше да видя в краката си… кой знае — собствената си смърт? Или тази на Великия бог? Нямах представа как да изтълкувам това ужасно знамение, затова се допитах до върховния понтифекс, но и той не успя да ми го обясни. Тогава двамата повикахме децемвири сакрис фациундис и поискахме от тях да погледнат в сибилинските книги няма ли да намерят подходящо обяснение за случилото се.

Луций Мерула беше длъжен навсякъде да ходи облечен в дебелия си, двоен ямурлук, затова бе напълно естествено да му е горещо и да се поти. С времето обаче той бе надвил тази слабост и затова сега, когато сенаторите забелязаха капчиците пот, избили под шлема от слонова кост, си казаха, че причината не е в температурата. Фламен Диалис преглътна като от притеснение и продължи:

— Това обаче не беше цялото знамение. Когато намерих за пръв път главата на мъртвия кос, аз потърсих тялото. Докато обикалях храма, открих, че бедната птица си е била свила гнездо в една цепнатина под златната роба на Великия бог. В гнездото открих шест мънички птичета, които бяха мъртви. Както аз си обяснявам нещата, в храма се е била вмъкнала котка. Тя е издебнала майката и я е изяла, без главата оставена на пода. Котката обаче не е могла да се добере до птичетата, които са умрели от глад.

Тук Луций Мерула потръпна.

— След този случай аз съм осквернен. Веднага след това заседание трябва да продължа церемониите по собственото си пречистване и по повторното осветяване на храма на Юпитер Оптимус Максимус. Фактът, че благоволих да се явя пред вас, се дължи на дълбокото ми убеждение, че знамението има таен смисъл и че съм длъжен да ви запозная с него. Нямам предвид само откъснатата глава, но всички подробности, взети заедно. Когато идвах към Сената, аз още нямах представа какъв ли ще е смисълът на тази поличба. Сега обаче, след като чух предупрежденията на Публий Корнелий Кулеол — а всички сме свидетели, че те бяха произнесени при необичайни обстоятелства, — вече знам за какво точно става дума.

В залата не се намери човек, който да гъкне. Всички бяха впили поглед в лицето на Юпитеровия жрец и слушаха внимателно това, което им казваше. Мерула се знаеше като изключително почтен човек. Затова разказът му трябваше да бъде взет напълно сериозно.

— Името Цина — продължи да обяснява жрецът — не значи кос, но означава пепел. Оттам заключих, че главата на майката — кос и шестте умрели птичета можем да свържем с пепелта. Защото според повелите на религиозните обичаи на пречистването трябваше да изгоря телата им. Никога не съм бил тълкувател на сънища и знамения, но вече съм напълно убеден, че поличбата се отнася до Луций Корнелий Цина и до шестимата народни трибуни, които го подкрепят. Те са осквернили с нещо святата личност на Великия бог — покровител на Рим и той е изпаднал в голяма опасност заради неразумните им деяния. Кръвта означава, че заради консула Луций Цина и шестимата трибуни страната ще стане жертва на нови метежи и политически безредици. В това, повтарям, съм дълбоко убеден.

Чак сега Сенатът се разшумя. Всички мислеха, че Мерула е свършил, но той даде знак, че иска да продължи и околните мигом се умълчаха.

— Още нещо, назначени отци. Докато стоях в храма и чаках да дойде върховният понтифекс, аз потърсих утеха в усмихнатото лице на Великия бог. Но той не се смееше, а се мръщеше! — Потрепери от страх при тези си думи и лицето му пребледня като платно. — Повече не се сдържах и избягах от храма. Не можех да остана и минута повече вътре.

Този път и останалите усетиха, че им настръхват косите. Тишината се стопи отново и всички започнаха да обсъждат помежду си чутото.

Гней Октавий Рузон се надигна от стола си и в този миг на братята Цезари и на Сцевола Понтифекс Максимус консулът заприлича на котката, която е излапала черната птица насред храма.

— Смятам, назначени отци, че незабавно трябва да се покажем на Форума, да се качим на рострата и да съобщим на народа какво се е случило с нашия фламен Диалис. Нека питаме съгражданите си не могат ли да дадат и те обяснение. Чак след това Сенатът ще продължи заседанието си.